chatpatka

Имало едно време една малка принцеса, която се казвала Ваяна. Тя била много сладка щом се усмихвала, но това се случвало рядко, защото принцеса Ваяна почти през цялото време се сърдела на някой за нещо. Ту било дъждовно, а тя искала да играе навън, ту яденето и не изстивало достатъчно бързо. Малката принцеса винаги си намирала за какво да се сърди. Петте и по-големи сестри я наричали "Сърдитката".

19-годишната Надя седи в чакалнята на частен кабинет, яде солети, а по бузите и се стичат сълзи. До нея, с каменна физиономия седи 23-годишният й приятел, Боян, облегнал стиснати ръце на разтворените си колене. Въпреки, че седят в непосредствена близост пропастта между тях е очебийна. Не се поглеждат, не си говорят, не показват с никакъв жест, че са заедно. Той стои безмълвен и решителен, тя тихо подсмърча и хрупа солети.

Скъпа г-жо Мутафчиева,

Изпълнявам си обещанието, което дадох на бала. Ако си спомняте, помолихте всеки ваш ученик от нашия випуск да ви държи в течение на това как се развива живота му. Ами ето моя.

Страх ме е да погледна човека. Той седи на металната маса и не помръдва. С нищо не издава да е нервен, но аз съм!!! За първи път ми е. Едва измрънквам „Добър ден” като мислено се плесвам през устата.... как може да е добър този ден? Не и за мен. Не и за него. Оставям чантата си на стола и се залавям за работа. Човекът диша – това е единственият звук в стаята.