***

Отново обвита във сива мъгла
седя си във моята мъничка стая,
пак съм нещастна и пак съм сама,
гледам луната и тайно мечтая.
Мечтите ми - крехки, прозрачни мечти,
щарени сънища дошли от безкрая,
събират се с тежки, отровни сълзи
и нещо изящно започват да ваят.
Вземат за тялото лунни лъчи,
а за косите - вода от реката,
с две пеперуди оформят очи,
с роза червена извиват устата...
Това същество със душа от крила,
криещо в себе си цяла вселена,
облече се в роба от полски цветя
и тръгна напред от живота пленено.
От лекия бриз си изплете дъга,
с която се спусна във моята стая.
Откри ме, а с мене откри любовта
и двамата заедно бяхме до края...



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries