chatpatka

Небето е с цвят на умиращ човек,
земята е пухкаво бяла,
а крушата своите клони-ръце
нагоре в ноща е простряла.
Листо не краси тези клони-ръце,
и плод не ги оползотворява.
Отдавна умряло е всяко цветче,
животът отдавна е плява
и гние сега под дебелия сняг,
тъй, както ще гния и аз...
А крушата, стигнала другия бряг,
е моя сестра в този час.