Напоследък, обхваната от широко разпространената зимна апатия, нямах много случки от този тип, дето осмислят живота на човек, но децата ми, без изобщо да подозират, ми върнаха усмивката.
Заиграли се бяха на някаква игра, в която Тони е голям батко на 18 години, а Линка му е майка, наскоро родила още едно бебе - Супер Любо - кръстено на баща ми (дядо Любчо). Бебето Супер Любо представляваше Линкината кукла Ивчо облечен с някаква червена рокля. Умирах си от смях, когато дочувах от кухнята разговор: "Мамо, къде е Супер Любо?", "Ами сложих го да спи на една голяма възглавница", или пък Линка да гука с оня глас, с който се говори на бебетата "Ивчооо" и после се поправя "Супер Любооо"
Децата ми са олигофрени....