chatpatka

Защо, по дяволите, този мистицизъм във очите ми?
Не мога ли без него да прескачам ден през ден
и локвите да са небесни късчета
нахвърляни по клания асфалт
вместо да са Н2О съвкупности,
в които виждам свойто детско отражение?

Защо, по дяволите, този мистицизъм във очите ми?
Защо си цапам пръстите рисувайки цветя,
звезди и най-различни фигурки
в калта на болни чувства и нерадости?
Не може ли да си е просто кал
вместо да е някакво платно,
което крие извратено удоволствие?

Защо, по дяволите, този мистицизъм във очите ми?
Защото не живея в двуизмерен свят,
защото анимациите лесно се убиват,
защото съм полезна именно с това,
че виждам едновременно
монетата от двете и страни...