Снежи

Скъпа г-жо Мутафчиева,

Изпълнявам си обещанието, което дадох на бала. Ако си спомняте, помолихте всеки ваш ученик от нашия випуск да ви държи в течение на това как се развива живота му. Ами ето моя.

Зимата свърши преди три месеца. Сега е май. Косата ми прогресивно окапва от химикалите и вече отдавна не съм хубава. Белега от операцията ми е ужасен – изглежда като клоунска усмивка закачена на гърлото ми. Сутрин ми става адски лошо, едвам се вдигам от леглото, за да се довлека до тоалетната да повръщам. Вечер като си легна чувам баба и дядо как си говорят в кухнята. Баба плаче, дядо мрънка нещо успокоително, но и на него му е кофти. Родителите ми ме оставиха в това забутано село на края на Балкана с надеждата, че чистия въздух ще ми повлияе добре. Вече две седмици съм тук без никакъв ефект. За мен е направено всичко, което може да се направи, но аз продължавам да си отивам. Само на 18 съм, по дяволите!

Гледам през прозореца моравата. Всеки ден вали дъжд и небето е сиво. Силно контрастира с наземната зеленина. Сигурно няма да видя тази есен.

А Вие как сте? Харесват ли ви новите попълнения в доброто старо училище? Ще се радвам и Вие да намерите време да ми пишете.


Снежи

10.05.2006.

-----------------------------------------------------------------------------------

Здравейте отново, г-жо Мутавчиева,


Много се зарадвах на писмото Ви. Тук все още никой не ми е писал, но сигурно е рано, още не им липсвам. Лидето ми се обади вчера. Говорихме си за доброто старо време и екскурзията до Асеновград. Спомняте ли си я тази екскурзия? И как момчетата избягаха от хотела през нощта да ходят на дискотека, а после Вие насвяткахте отсъствия на всички. Хахаха, забавно беше. Спомням си как разказвахте вицове в часа по физика и още се смеехме докато ми пишехте двойката. Заклевам се, по-забавна двойка не бях получавала.

Много съжалявам за майка Ви, дано се оправи бързо, макар че старите хора по-трудно се възстановяват. Кога трябва да й махат гипса?

Аз нямам много какво да правя и това ми е основния проблем. Умирам от скука и безпомощност. Омръзна ми да чета книги, да живея в нереални светове, след като знам, че реалния си отива. За какво ми е всичката тази информация? А сега ми обяснете как физиката ще ми трябва в живота и защо трябваше да я уча? Може би само за да се запозная с Вас...

Иска ми се да потичам боса из мократа морава и да се поплацикам в пролетните локви. Знам едно борче, на което има гълъбово гнездо. Дядо ми го показа миналата пролет. Иска ми се да можех да го снимам и да ви изпратя снимката. Дядо каза, че сега там имало три яйчица.

Майка ми и Валери обещаха другата седмица да ми донесат компютъра. Тук няма да имам интернет, но поне ще мога да си играя игрички. Колкото да не умра от скука. Много ми липсват Инчето и Зоя. Толкова много си мечтая поне още веднъж да отида с тях на парти. Яд ме е, защото тъкмо станах пълнолетна!

Е, хайде, стига съм Ви занимавала с мойте глупости. Весела седмица и дано си прекарате добре почивката на 24ти.


Снежи
21.05.2006.

-----------------------------------------------------------------------------------

Скъпа г-жо Мутафчиева,


Страшно много Ви благодаря за милото писмо!!! Също и за времето, което ми отделяте. Знам, че сега е края на срока и имате много оценки за оформяне. Малко ме хвана срам като прочетох въпроса за Ники, но не, нищо не стана с него. Още преди да вляза в болница се разбрахме да си търси късмета другаде, няма кво да се залъгва с мен. Адски ми беше мъчно, че той се съгласи. Много плаках, но поне мисля, че постъпих правилно. Оттогава не сме се чували, макар че все още понякога ме обхваща истерично желание да му се обадя, да го видя как е. Засега удържам фронта. Тва е егати парадокса – хем искам да е щастлив, хем да е тук, при мен. Така или иначе ще му отнема само още няколко месеца, толкова много ли му се виждат? 

Лидето пак ми звънна преди два дена. Каза, че този уикенд може да дойдат на гости с Инчето. Много се надявам да успеят!

Майка ми не можа да ми донесе компютъра, щото имала много важно пътуване до Пловдив. Другата седмица евентуално. До тогава ще съм умряла от скука. Баба много се ядоса и за да ме успокои отиде до Годеч, и ми купи нова пижама. Синя с бели овчици – готина е. Много ми стана мило. Баба е много готина и само ме глези. Прави ми баница всеки ден, с каквото си поискам. И също ми прави крем карамел, ама му слага отгоре настъргани орехи, става много вкусно. На мен вече не ми е толкова трудно да ям, преди беше по-гадно, но като че ли се пооправих. Много ми е тъпо да казвам „пооправих”. Все едно мога да се оправя, да оздравея...

А, като стана въпрос, как е майка Ви? По-добре ли й е ръката? Баба казва да препоръчам да я маже с мехлем от невен, много помагал.

Сега ще си лягам вече че стана 100 часа, но много ще се радвам да ми пишете пак. Супермного се радвам на писмата Ви, щото така или иначе Вие сте единствената, дето ми пише.


Снежи
30.05.2006.

-----------------------------------------------------------------------------------

Мила г-жо Мутафчиева,


Направо се побърках от щастие като прочетох, че искате да дойдете на гости. Ей тва ако се получи ще умра от кеф!!! Инчето и Лидка не дойдоха миналата седмица, но поне се чухме. Казаха, че Стефо от математическата ги поканил на рожден ден и щели да ходят на вилата му. Много ми стана тъпо, ама кво да се прави, Инчето много си пада по него още от 10ти клас. А, също ми се обади и Юлия! Направо ме нокаутира от изненада. Зоя й била казала, че съм болна и ми взела телефона да ме чуе как я карам. Драго ми стана, че се е сетила за мен. Ние с нея никога не сме били особено близки. Даже почти не сме си говорили, разменили сме си най-много 10тина изречения за 4те години, които сме прекарали в един клас.

До тук с изненадите. Майка ми най-после ми донесе компютъра и сега съм малко по в час. По цял ден си джиткам „Heroes”. Не знам тва дали Ви говори нещо, но е много забавно. Поръчала съм да ми донесат и „WOW”, че много ми го хвалеха преди да дойда тук.

Вече по-рядко гледам през розореца, пък и не ми се гледа навън. Престана да вали дъжд и е адски задушно. Дядо непрекъснато се мотае из двора и работи нещо в градината. Понякога ми носи цветя  Мого е готин.

Г-жо Мутафчиева, да си призная, понякога ми се иска всичко да приключи по-бързо. Да си умра преди да съм станала тотална развалина. Вече ми окапа всичката коса, а кожата ми се бели, да не говорим че едвам си стоя на краката. Кокалите ми скачат и съм направо като скелет. Даже се радвам, че никой не идва да ме вижда, щото ако някой ме види такава 100% ще се отврати. Нямам нищо общо със Снежито, дето бях в училище.

Много си се дразня така като се размрънкам, затова ще приключвам писмото. Дано да успеете да дойдете на 16ти. От Вас не бих се притеснила!


Снежи
05.06.2006.

-----------------------------------------------------------------------------------

Скъпа г-жо Мутафчиева,


Пиша Ви това писмо преди да съм получила отговор от Вас, но имам нещо важно за споделяне. Ники дойде!!! Тази сутрин тъкмо бях станала и се мъчех с някакви пържени яйца, и дядо викна от двора „Снежииии, имаш си гостииии”. Не можех да повярвам! Чудех се кой се е излъгал да дойде, а то – Ники!!! Добре поне, че бях с новата пижама, дето баба ми я купи, тази с овцете. Имам си и синя кърпа за главата, която стои що-годе добре с нея. Та докато влезе Ники баба ме пооправи. Супермного се стараех да не нервнича и да не се издавам кво ми е отвътре, и мисля, че успявах до един момент, но после като отидохме в мойта стая, и той каза „Снежиии” и се разплака, и аз не можах да се превъзмогна, та и аз ревнах. Хвана ме за ръката ама леко... като да не ме прекърши. Явно му се сторих доста измършавяла. После ми разказваше за тва кво става из квартала. Каза че си нямал гадже, сам бил за момента. Май ме чака да умра. Ей така, от уважение. Тва като го усетих ми се прииска да умра веднага на място. Майка ми му казала че имам компютър, но не и нет, та ми беше донесъл филми да гледам. Много ми стана готино, че се е сетил. Още утре ще ги изгледам всичките!!

Постоя 2 часа. Показах му рисунките ми на „Photoshop”, дето съм си играла. Каза че ги харесва и искаше да си ги принтва, ама аз нямам нито принтер, нито записвачка, а и на мейла не мога да му ги пратя. Казах му, че като умра може да ми вземе харда. Не му се стори много смешно. Накрая като си тръгваше пак ме хвана за ръката. Нещо му тежеше, но не можах да разбера какво. Каза „Чао, Снеже”, ама като че ли искше да каже още нещо, за което не намери думи. Знам, че ме съжалява и ми е кофти, че съм толкова безпомощна, но от друга страна пък.... радвам се, че дойде. Толкова ми е готино като е тук! Изобщо, много ми е готино като на някой му пука. Понякога добивам гадното усещане, че всички са ме отписали.

Споменах на Ники, че си пиша с Вас. Стори му се доста странно. И на мен отначало ми беше странно, но вече не. Даже, дано не прозвучи прекалено ангажиращо, но като се замислих сега, само с Вас ми се прииска да споделя за гостуването на Ники. Инчето, Зоя и Лидето не съм ги чувала от много време. Доста сме се раздалечили и аз нямам идея какво става в техния живот. Затова и не искам да им разказвам моя. Както и да е, дано успеете да дойдете на 16ти. Много ще се радвам да ви видя!


Снежи
07.06.2006.

-----------------------------------------------------------------------------------

Здравейте г-жо Мутафчиева,


Много благодаря за детелинката, която ми изпратихте. Напомни ми времето, когато бях малка и баба Данче (другата ми баба) беше на лечение в санаториум. Тогава тате ме караше да й пиша, но аз не можех да пиша хубаво още и й изпратих стръкче здравец с думите „бабо Данче, оздравявай”. Баба Данче не оздравя, и даже сигурно й е станало кофти като е получила здравеца. Ако на мен някой ми прати здравец също би ми станало кофти, щото знам, че не мога да оздравея. Но детелинката е готина. Сложих си я в кутийката на любимото CD. Така ще си я гледам често и ще се сещам за Вас.

Тук почва да става наистина много топло. Лятото напира с пълна сила. Дядо вече почна да коси моравата, а баба непрекъснато мърмори колко е горещо, но не смее да си свали жилетката. Странно нещо са тва старите хора. Добре, че няма да остарея, че да ми гледат сеира моите внуци.

Съжалявам за краткото писмо, просто не мога да пиша повече. Адски бързо се изморявам.

До скоро виждане!


Снежи
12.06.2006.

-----------------------------------------------------------------------------------

Мила г-жо Мутафчиева,


Толкова ми беше драго да Ви видя! Нямате си представа как ме ощастливихте! Откакто съм тук, на село, не съм имала по-забавен ден. Това бяха 7те най-хубави часа от жалкия ми напоследък живот.

Много благодаря за новите пердета! Бяха малко дългички за моя прозорец, но баба ги подгъна и сега в стаята ми наистина е по-хладно. Също благодаря за всичките мъниста! Нямах идея, че мога да правя толкова красиви неща без да ставам от легото. Вече направих по едно герданче за Лидка, Зоя и Инчето, а също и едни обеци с листа за Юлия. Между другото имам и картичка от нея. Много е хубава – с едно ангелче с дискмен и кецове, а отдолу пише „Ти си ангел на Земята”.

Също исках да спомена, че сте съвсем права за Ники. Колкото и да ми е мъчно, знам, че сте права. Наистина това, че съм болна не оправдава егоизма ми. Просто ми се искаше да не се чувствам толкова забравена от Бога. Наистина е мега-егоистично от моя страна да искам Ники да е тук, но някак не мога да спра да се надявам, че ще дойде пак...

За финал да Ви кажа, че баба се е побъркала по тези Ваши масажистки техники и по цел ден ме мачка и разтрива, направо не ме оставя в една поза за 10 минути. Имам чувството, че ще ми протрие пижамите от толкова масажиране (аз му викам изтезание).

Съжалявам за грознописа, вече ми е трудно да пиша. Надявам се скоро да се видим пак.


Снежи
18.06.2006

-----------------------------------------------------------------------------------

Скъпа госпожо Мутафчиева,


Аз съм бабата на Снежи. С болка Ви съобщавам, че Снежито почина на 22ри Юни. За съжаление не можа да дочака последното Ви писмо. Сигурна съм, че много би му се зарадвала. Изпращам ви обеците, които тя направи за Вас. Благодаря Ви от все сърце за добрината и за вниманието, което отделихте на бедното ни момиченце. Господ да Ви поживи!!


С уважение:

Стойна и Григор Евтимови
25.06.2006.

Коментари

vanina (☻) 11 Януари, 2010 - 17:10

Коя сте Вие и защо толкова хубаво пишете?

Аз същo имам три деца и съм много щастлива, че са на този свят.

Ако искате ще Ви кажа как да научите децата си да четат без насилие.

Поздрави и благодаря Ви за хубавата приказка

chatpatka 13 Януари, 2010 - 12:53

И аз благодаря за хубавите думи :)
Повечето от моите деца се научиха да четат "без насилие", остава само последното, но то още няма 5 годинки, тъй че има време. Все пак ще се радвам да споделите опит - е-мейлът ми е "чатпатка@гмейл.ком" (на латиница разбира се).
Поздравявам Ви за трите дечица, да са Ви живи и здрави!

Татяна Ковачева Tatqna Kovacheva (☻) 8 Март, 2011 - 10:38

Разплаквате ме.Издълбоко и прочистващо.



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries