~~~

Голямото лунно око
през прозореца нагло наднича.
В мойта стая, по мойто легло
с пипалата си тича.

Нощта си отива след час,
заскрежена зора наближава.
През прозореца гледам и аз -
това ми остава...

Кажи какво виждаш, Луна,
през моя угаснал прозорец?
Имам ли още душа?
За какво да се боря?

Имам ли още очи,
през които човек да прозира?
Имам ли мисли? Мечти?
Някой, който разбира?

"Нямаш! Дъхът ти е лед,
а тялото - гроб за душата,
претоварен, безформен и блед!"
...Колко е груба луната!

Вдигам своята празна обвивка
и насила се правя голяма.
Сутринта почва с детска усмивка
и "Обичам те, мамо!"



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries