~~~

Излизам от вкъщи сама вечерта,
Слизам по стълбите - 16 етажа.
Целият си облян в светлина,
метрополис мой, моя жива стена,
твоя тих зов как бих могла да откажа?

Кимам за поздрав на вятъра смел -
денонощно из твоите улици броди,
твойте усмивки и болки подел,
твойте микроби и вируси смел.
Щом съм сама, с мен обича да ходи.

Стъмва се. Мракът от Витоша слиза
и бавно започва из теб да тече -
ти си обличаш вечерната риза
в събота вечер, готов да излизаш,
превърнал се в младо капризно момче.

С нерешителни крачки вървя към дома.
Наблюдават ме твоите жълти очи -
милиони прозорци в тази тъма
нежно ми шепнат "Не си сама".
Тази събота, град, нека заедно с теб помълчим!



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries