~~~

През балкона виждам светлините ти,
Малкомилионен град,
и едва долавям миризмите ти,
които въздуха горят.

Виждам центъра, колите и трамваите,
Малкомилионен град,
виждам хора седнали си в стаите,
неподозиращи че съм на този свят.

Виждам вятъра - люлее бясно жици,
Малкомилионен град,
виждам гълъби - кълват трошици,
подскачат и летят...

Искам и аз със гълъбите сиви
над теб да литна, Град,
над улуците ти красиви,
докато всички спят.

Крилете си прозрачни да разтворя
над тебе, Милионен град,
да те погледна зад предела на прозореца,
докато всички спят.

Ще тичам, ще подскачам и ще пея,
ще пипам с длани твоите недра,
в пространството над тебе ще се рея,
ще пея, ще подскачам, ще летя...

Ах, има ли надеждица за мене,
за тебе, Милионен град,
щом тъмно е във теб дори и денем,
щом тихите ти улуци бучат,

щом зиме-лете черно е небето,
а слънцето над теб е шепа кал...
Лети ли се свободно в град, където
дори снега му девствен не е бял?...



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries