Домашно обучение

Домашното училище (работен вариант)

Още не съм дописала тази статия, но реших да я постна, поради големия интерес към нея. Ето я и имайте мислост - още е в процес на дообработка.

****
Харесвам да казвам, че ученето започва с раждането, а не с първи клас и завършва с живота на човек, а не с дипломирането. Казвам го често, и понеже звучи мъдро, хората се съгласяват с мен, така, както се съгласяват и с другите народни мъдрости - без да ги приемат. Явно годините прекарани в комунизъм са втълпили комуналното отглеждане на деца като единствена опция и хората не вярват, че могат сами да отгледат и обучат децата си, без специалисти. А и звучи много нелогично, нали?

Загубени в природата

Дъщеря ми е една от принцесите на Дисни. Големият ми син е горски дух, а малкият - фавн. Не, не става въпрос за хелоуин маскировка. Просто така биха ви изглеждали на вас и на вашите деца. За разлика от вашите, моите деца не са научени да се страхуват. Когато видят мишка, да бере душа насред заледената улица, те не бягат с истерични писъци, а я прибират вкъщи, за да се опитат да я съживят. На моя собствен ужасе'н поглед реагират с "Мамо, я не истерясвай". Когато открият врана с пробит череп, не се обръщат на другата страна погнусени. Носят я вкъщи, четат в Интернет какво да правят и измолват баща си да я закара до София, където да я предаде на ветеринарни грижи. Когато видят змия, моите деца не се заикват от ужас като вашите. Те нямат проблем да си играят в присъствието на змии или дори да ги погалят, защото са образовани и знаят, че змиите са полезни създания, а библейските асоциации, които навяват са породени от невежество. Когато видят куче, било то домашно или бездомно, те не си вземат камък "за всеки случай", защото "абе, куче е, не знаеш как ще реагира". Те са научени как да реагират адекватно, така че да не агресират животните, затова не ме е страх за тяхната безопасност.
Когато има някъде пострадал щъркел или лястовица с откъснато крило, моите деца са първи да му помогнат, като са готови да жертват спестяванията, които са си събирали за Лего и времето, което са искали да прекарат на дългоочаквания панаир.
"Как им разрешаваш да ловят гущери и да пипат жаби?" - съм чувала неведнъж. Истината е, че не искам да ги спра. Да, на мен ми е неприятно да ме лазят щурци с размерите на чайка или около врата ми да се увива смок. Страх ме е от крави, с които, за мой ужас, живота на село ме среща доста често. Страх ме беше от кучета (а и още ме е страх когато минавам покрай жалките, озлобени създания завързани с толкова къса верига, която не им позволява да легнат и държани само на хляб и вода). И вас ви е страх. Защо тогава вашите деца изпадат в истерия само като ги погледне пухкав домашен любимец, а моите другаруват с всички живи твари? Защото моя страх е моя грешка. Аз го отчитам като такава и се старая да не го предавам на децата си. Докато вие учите вашите деца, че света е недружелюбно място, че трябва винаги да са нащрек, че животните са лоши, а хората още повече, то аз оставям моите деца да учат мен. Когато вие казвате "Внимавай да не те ухапе!", аз казвам "Покажи ми какво му е специалното на това животно."
Лека-полека това се превръща в манталитет. Вашите деца се учат да се страхуват от сенките си, а ако попаднат в екстремна ситуация се парализират като зайци. Моите деца се образоват все повече и повече в желанието си да образоват мен. Те израстват с идеята, че са компетентни, че могат да се справят, че света е хубав и пълен с великолепни твари, от и за които може много да се научи.
Искам да кажа на тези родители, баби, лелки и учителки, които се страхуват - разбирам ви! Голяма част от страховете ни обаче не са обосновани! Предавайки тези страхове на децата си, ние ги осакатяваме. Ако не сме способни да им покажем прелестите на един свят, от който хората сме само част, то поне не трябва да възпираме техния естествен импулс за познание. Така вместо да им позволим да ни задминат, ние ги дърпаме назад, към нашето ниво - нивото на едно зашеметено поколение, което не е съвсем наясно със своето място в природата.

Супер Талия

Древногръцка митология, Илиада, Одисея - с-к-у-к-а. Ама не и за Тони, който така се вдъхновява на тази тема, че написа собствена поема. Ако ви се стори прекалено "кървава" значи не познавате древногръцката история/митология ;)

Супер Талия

Талия си върви
и под нос мълви:
- Каква скука е днес!
Няма ник’ъв интерес!
И тогава изведнъж-
стоп, задръж!-
Атлас се появява
бяло копие той развява.
Атлас грозника
на Талия се развика:
- Ще те убия,
ще те пребия,
на Зевс дъщеря!
И той се засмя.
А Талия го ритна в корема
и титанът падна във водоема,
и хвана хрема,
и се сви като бадема.
А на Талия нищо не й става
и пътя продължава...

Върви, върви, върви,
и тогава, без да мълви
Аполон се появява,
с колесница се явява.
- Май че тоя
си проси боя -
Талия се засмя.
А Аполон онемя
и от гняв
стана кафяв.
Талия връхлетя
а Аполон прежълтя.
Тогава Зевсовата щерка,
люта кат’ пиперка,
ритна бога във краката.
Той пък сграбчи автомата
и стреля, стреля, стреля,
и извика: Печеля!
Но май че той прибърза:
Талия скочи и завърза
бога разлютен.
- Приятен ден! -
извика тя.
И после се засмя.
И пак нищо не й става
и пътя продължава...

Тича, тича, тича,
но пътя й пресича
Хефест, бога ковач,
но е и голям мърляч.
Значи, Хефест се опита
нещо Талия да възпита
и й каза, че не бива
всички редом да пребива.
Тя обаче не му повярва,
нещо не й се вярва,
и се хвърля във атака.
А богът само това чака.
Брадвата размаха.
- Май че търси си пердаха! -
Вика Талия разярена,
лоша кат’ сирена.
Ритна го в главата,
той пък взе да ми се мята.
А на Талия отново нищо не й става
и отново пътя продължава...

Ходи, ходи, ходи,
и изведнъж от едни заводи
Япет изскача,
известен също кат’ Палача.
Талия фраска му един в лицето,
после връзва го с въжето.
А титанът скача и ругае.
- Само - вика - Зевс да знае,
той ще те накаже!
- Няма той да ме размаже!
Аз съм Зевсовата дъщеря!
Япет пощуря.
и от гняв “умря”*.
А на Талия нищо не й става
и пътя продължава...

Броди, броди, броди,
мина през много народи.
Но Арес, бог на войната,
господар на злината,
отпред изскача.
- Дойдох по важна задача! -
Рече богът със злоба.
- Ще ти пиша глоба!
Талия рече:
- Слаб си като мече!
Взеха да се бият -
ще се пребият!
Накрая Талия му стъпи на гърдите.
- Май боли те. -
Талия каза
и го наказа.
И пак нищо не й става
и пътя продължава...

И тогава, за беда,
от орелови гнезда,
Зевс извика
и на Талия се развика:
- Къде се губиш?
Ще се погубиш!
Чудовищата вън
бродят като в сън!
И сега ще те накажа
като те размажа!
Зевс на орел се обърна,
в орел се превърна.
От дървото излетя
и крилата си развя.
А Талия копието си вдигна.
Мълния изригна.
Дни се биха
и накрая се пребиха.
Талия оцеля,
а Зевс “умря”*.
И пак нищо не и става
и пътя продължава...

Ходи, ходи, ходи.
Броди, броди, броди.
Мина през много народи
и много заводи.
Но кошмарът е насреща:
Кронос е отсреща.
Господарят титан
я посреща засмян:
-Талия, здрасти!
-Ей, доскорошни части!**-
Талия извика
и се разхихика.
Кронос скача във атака.
А пък Талия се разплака.
Титанът сепна се и спря.
Да помръдне не посмя.
Взе да я утешава.
А Талия се разшава,
фрасна му един
и взриви го със бензин.
После се прибира
без да трябва да умира.
Вратата тя затръшва
и приказката свършва.

А ако на някой нищо не му става
винаги, винаги пътя продължава...
----
*Древногръцките богове не умират наистина, а временно отиват в бездната Тартар.
**При войната на титаните с боговете Кронос бил победен като бил нарязан на парчета.

Горкото куче

Сняг навън вали обилно.
Кучето ме гледа милно.
Мисли си: Това е!
По трева не ще играе,
вече само сняг ще има,
че настъпила е зима.
Само зима и това е!
По трева не ще играе!

Кучето се казва Кора
и седи си то на двора.
Тъй е сладко, тъй добричко
и на двора е самичко...

Сняг навън вали обилно,
кучето ме гледа милно.

Магдалина Соколова

Какво им трябва на децата, за да харесват организираното учене

Колкото повече порастват децата ми, толкова повече правят разлика между по-забавното учене (проекти, филми, експерименти, работа с ръцете, учене в движение и т.н.) и по-скучното учене (сядането на бюрото и решаването на задачи).
Има обаче няколко неща, които забелязвам, че им помагат да харесват времето прекарано в организирано учене. Споделям ги тук за полза на останалите родители, които искат децата им да обичат училището.

Отговори на някои въпроси

Това, което искам да споделя с вас са моите виждания за образованието на човек като цялостна житейска философия. Те са си мои и в никакъв случай не държа да ги приемете, но ще се радвам ако от тях успеете да извлечете нещо, което да е полезно за вашето семейство.

Съществително, прилагателно, глагол

Доста е неудобно, когато дори възрастни хора не могат да преценят дали думата "красавец" е съществително или прилагателно. Това е елементарно и полезно умение, което трябва всеки да е усвоил. Затова реших тук да събера няколко игри, които са ми хрумвали на тази тема. Повечето от тях са особено подходящи за дълъг път. Надявам се да са ви от полза.

Добрите прилагателни:

Играе се с най-малко двама.
Първото дете казва буква. С тази буква следващото дете трябва да измисли някакво положително прилагателно, с което да опише детето след него. Ако някой не може да се сети - изгаря. Печели този, който остане последен.

Пример:

Фифо казва буква М.
Тони, които е следващ, трябва да измисли прилагателно за Линка (тя е след него). Измисля "мързелива", но то не описва положително качество, затова не става. Подходящо прилагателно би било "мила" или "мъдра".
След това Тони казва буква на Линка, с която тя трябва да опише Фифо.

Превръщане

Играе се с най-малко двама.
Първото дете казва съществително, което следващото трябва да превърне в прилагателно. Изгаря този, който се обърка, например, ако някой зададе прилагателно вместо съществително или "преобразува" съществителното в друго съществително. Печели този, който остане последен.

Пример:

Тони казва "Кон".
Линка го превръща в прилагателно "конски" и дава на Фифо съществително "палавник".

Съществително, прилагателно, глагол

Играе се минимум с двама.
Първото дете казва на следващото една дума, а то трябва да определи дали тя е съществително, прилагателно или глагол. Ако сбърка - изгаря. Печели този, който остане последен.

Пример:

Тони казва "пътуване". Линка познава, че е съществително и дава на Фифо дума "философстващ".

Болен

Аз съм болен, вкъщи си седя
и си мисля как ще полетя,
как ще тичам, как ще си играя,
ама само си мечтая.
Аз съм болен, вкъщи си лежа
и в леглото си мижа.
Мижа, мижа и си мечтая
как няма вече да скучая.
Аз съм болен, нямам си забава.
Мама пак лекарството ми дава.
Когато оздравея
добре ще си живея!
Тони Соколов

Ляво и дясно

Мамо, аз обичам
ляво повече от дясно.
Докато си се напичам
дясно хвърка бясно -
върши хиляди неща
през деня, през нощта.
А пък ляво си седи
и не мисли за беди.
Затова си най-обичам
ляво повече от дясно.
Тони Соколов

Летен Проект Държави

Няколкото поредни слънчеви дни ме накараха да се почувствам пролетно и да се размечтая за лятото, когато не трябва да палиш печки, да носиш обемисти зимни якета и да се тревожиш за това дали краката на децата ти са сухи. Лятото с безкрайно дългите дни и пълните с хапещи насекоми нощи, с ужасно мръсните от тичане бос крака и несъзнато ожулените колене, ядене на джанки (кой го е грижа дали са узрели?) и плицукане в локвите (ако няма локви - ще си направим!).

Чудех се как ли да се намеся в лятната ваканцията с нещо забавно и да вкарам малко организация в хаотичното играене на улицата, когато получих идея от неочакван източник. На братовчедка ми в САЩ и трябваше българска музика, за да може да научи група Скаутки да танцуват хоро. Като се поинтересувах откъде този внезапен интерес към родината тя ми обясни, че имат специален ден за чужда култура и тази седмица са избрали България!
Ей, че весело! Децата си избират до коя държава да "пътуват", подготвят материалите и канят приятели да се забавляват заедно. Под материали разбирам хартиени кукли с национални носии, национална музика, национална кухня, забележителности, снимки, флора и фауна, писменост и каквото още друго искаш! Няма ли да е забавно да се научиш да пишеш името си на арабски? Или да си направиш виртуална разходка из Венеция? Или пък да си рисуваш татуировки с къна? Да срещнеш сибирски тигър? Да пътуваш с лодка по Амазонка? Да яздиш лама из Перу? Да похапнеш матца или пирожки? Хайде, идвай вече, лято!...
При различните домашно учени се деца лятната ваканция (ако изобщо я има) е с различна дължина. Нашата се очертава да е към 20тина седмици. За това време можем да "посетим" поне 10 държави. Ако искате елате с нас! Ако не - ще ви изпратим картички :)



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries