chatpatka

Сняг навън вали обилно.
Кучето ме гледа милно.
Мисли си: Това е!
По трева не ще играе,
вече само сняг ще има,
че настъпила е зима.
Само зима и това е!
По трева не ще играе!

Кучето се казва Кора
и седи си то на двора.
Тъй е сладко, тъй добричко
и на двора е самичко...

Сняг навън вали обилно,
кучето ме гледа милно.

Магдалина Соколова

Колкото повече порастват децата ми, толкова повече правят разлика между по-забавното учене (проекти, филми, експерименти, работа с ръцете, учене в движение и т.н.) и по-скучното учене (сядането на бюрото и решаването на задачи).
Има обаче няколко неща, които забелязвам, че им помагат да харесват времето прекарано в организирано учене. Споделям ги тук за полза на останалите родители, които искат децата им да обичат училището.

Това, което искам да споделя с вас са моите виждания за образованието на човек като цялостна житейска философия. Те са си мои и в никакъв случай не държа да ги приемете, но ще се радвам ако от тях успеете да извлечете нещо, което да е полезно за вашето семейство.

Доста е неудобно, когато дори възрастни хора не могат да преценят дали думата "красавец" е съществително или прилагателно. Това е елементарно и полезно умение, което трябва всеки да е усвоил. Затова реших тук да събера няколко игри, които са ми хрумвали на тази тема. Повечето от тях са особено подходящи за дълъг път. Надявам се да са ви от полза.

Добрите прилагателни:

Играе се с най-малко двама.
Първото дете казва буква. С тази буква следващото дете трябва да измисли някакво положително прилагателно, с което да опише детето след него. Ако някой не може да се сети - изгаря. Печели този, който остане последен.

Пример:

Фифо казва буква М.
Тони, които е следващ, трябва да измисли прилагателно за Линка (тя е след него). Измисля "мързелива", но то не описва положително качество, затова не става. Подходящо прилагателно би било "мила" или "мъдра".
След това Тони казва буква на Линка, с която тя трябва да опише Фифо.

Превръщане

Играе се с най-малко двама.
Първото дете казва съществително, което следващото трябва да превърне в прилагателно. Изгаря този, който се обърка, например, ако някой зададе прилагателно вместо съществително или "преобразува" съществителното в друго съществително. Печели този, който остане последен.

Пример:

Тони казва "Кон".
Линка го превръща в прилагателно "конски" и дава на Фифо съществително "палавник".

Съществително, прилагателно, глагол

Играе се минимум с двама.
Първото дете казва на следващото една дума, а то трябва да определи дали тя е съществително, прилагателно или глагол. Ако сбърка - изгаря. Печели този, който остане последен.

Пример:

Тони казва "пътуване". Линка познава, че е съществително и дава на Фифо дума "философстващ".

Аз съм болен, вкъщи си седя
и си мисля как ще полетя,
как ще тичам, как ще си играя,
ама само си мечтая.
Аз съм болен, вкъщи си лежа
и в леглото си мижа.
Мижа, мижа и си мечтая
как няма вече да скучая.
Аз съм болен, нямам си забава.
Мама пак лекарството ми дава.
Когато оздравея
добре ще си живея!
Тони Соколов

Мамо, аз обичам
ляво повече от дясно.
Докато си се напичам
дясно хвърка бясно -
върши хиляди неща
през деня, през нощта.
А пък ляво си седи
и не мисли за беди.
Затова си най-обичам
ляво повече от дясно.
Тони Соколов

Няколкото поредни слънчеви дни ме накараха да се почувствам пролетно и да се размечтая за лятото, когато не трябва да палиш печки, да носиш обемисти зимни якета и да се тревожиш за това дали краката на децата ти са сухи. Лятото с безкрайно дългите дни и пълните с хапещи насекоми нощи, с ужасно мръсните от тичане бос крака и несъзнато ожулените колене, ядене на джанки (кой го е грижа дали са узрели?) и плицукане в локвите (ако няма локви - ще си направим!).

Чудех се как ли да се намеся в лятната ваканцията с нещо забавно и да вкарам малко организация в хаотичното играене на улицата, когато получих идея от неочакван източник. На братовчедка ми в САЩ и трябваше българска музика, за да може да научи група Скаутки да танцуват хоро. Като се поинтересувах откъде този внезапен интерес към родината тя ми обясни, че имат специален ден за чужда култура и тази седмица са избрали България!
Ей, че весело! Децата си избират до коя държава да "пътуват", подготвят материалите и канят приятели да се забавляват заедно. Под материали разбирам хартиени кукли с национални носии, национална музика, национална кухня, забележителности, снимки, флора и фауна, писменост и каквото още друго искаш! Няма ли да е забавно да се научиш да пишеш името си на арабски? Или да си направиш виртуална разходка из Венеция? Или пък да си рисуваш татуировки с къна? Да срещнеш сибирски тигър? Да пътуваш с лодка по Амазонка? Да яздиш лама из Перу? Да похапнеш матца или пирожки? Хайде, идвай вече, лято!...
При различните домашно учени се деца лятната ваканция (ако изобщо я има) е с различна дължина. Нашата се очертава да е към 20тина седмици. За това време можем да "посетим" поне 10 държави. Ако искате елате с нас! Ако не - ще ви изпратим картички :)

Днес много деца "прекрачиха прага" на училището за първи път. Дъщеря ни трябваше да бъде една от тях. Когато й го споделихме на вечеря, тя се поинтересува какво правят първолаците. Разказахме й надве-натри какво учат и как протича деня им (защото е съвсем възможно с голяма точност да знаем как протича деня на всеки ученик), а накрая я попитахме дали не иска да я запишем и нея в училището на приятелите им от квартала. Реакцията й изобщо не ни изненада - отрече с гримаса.

Ето го и железния юмрук на логическите ми разсъждения, който ще разсее всяко притеснение, което бихте могли да имате относно социализацията на моите, а и на другите домашно обучавани деца.
ДЕЦАТА НЯМАТ НУЖДА ОТ ПРИЯТЕЛИ!!!