Домашно обучение

Домашното училище (работен вариант)

Още не съм дописала тази статия, но реших да я постна, поради големия интерес към нея. Ето я и имайте мислост - още е в процес на дообработка.

****
Харесвам да казвам, че ученето започва с раждането, а не с първи клас и завършва с живота на човек, а не с дипломирането. Казвам го често, и понеже звучи мъдро, хората се съгласяват с мен, така, както се съгласяват и с другите народни мъдрости - без да ги приемат. Явно годините прекарани в комунизъм са втълпили комуналното отглеждане на деца като единствена опция и хората не вярват, че могат сами да отгледат и обучат децата си, без специалисти. А и звучи много нелогично, нали?

Кръстословиците са за пенсионери

Фифо решава кръстословица - едно от най-противните му занимания напоследък. Аз обаче съм му казала, че за всяка решена дума ще получи по пет стотинки и той се е амбицирал да си изработи двата лева.
Не обича да решава кръстословици. Непрекъснато мрънка колко били тъпи. Разбира се, никой не може с ръка на сърцето да каже, че "Сканди"-то е с високоинтелектуално съдържание, но реших, че ще е полезно за Фифо да го пробва, защото по принцип му е трудно да борави с думи, така че двамата се курдисахме на кухненската маса, заредихме се с химикалки и се почнахме. Аз обожавам кръстословици! Защото ми напомнят на детството, защото са забавни и защото съм много добра в това, така че бързо се улисах и когато след 5 минути погледнах към Фифо установих, че той съвсем се е вкиснал. За толкова кратко време беше изпаднал в онова мизерно състояние, в което изпадат незнаещите и неможещите, когато търсят кой да обвинят за незнанието и неможенето си. Ами, хванах я тая кръстословица да я видя колко пък толкова е трудна. Като я преглеждах преди да му я дам ми се стори лесна, но сега, поглеждайки я от негов ъгъл видях други неща. "Сканди"-то съдържаше думи като "двери", "мисирка", "нозе", "шиле" - все лесни за мен, но непонятни за него. Представих си как давам на майка ми да реши кръстословица с думи като "РАМ", "стак", "юнит", "респон"..... Равносилно е. И тъй като кръстословицата е писана от 60-годишен господин, нищо чудно, че 12-годишното ми шиле не я разбира, тропа с нозе и накрая затръшва дверите...

Домашно образованото чудо

Кой като нас? За хомскулърите обществото си е създало не един, а цели два стереотипа! Според масите, децата които учат вкъщи могат да имат една от следните две съдби: а) да пропаднат в живота, за който са изключително неподготвени, тъй като в следствие на изолация от света не са се научили на базови умения, например как се правят макдоналдски хамбургери и б) да станат президенти на галактиката или минимум на някоя научна организация, защото са невероятни вундеркинди, на които им е обръщано толкова интензивно индивидуално внимание, че те вече са способни да използват всичките 100% от мозъка си, за разлика от нас, простолюдието, които използваме само 2% (или беше 10%?).
Това е. Средно положение няма.
Според мен втория стереотип е възникнал в резултат на смелите опити за противодействие на първия и за него са виновни горди родители, които качват клипчета на невръстните си деца, дето все още са в пелените, но умеят да свирят произведения от Шуберт на пиано и цигулка. Или рецитират всички американски президенти по ред. Или говорят свободно 4 езика, един от които е този на глухонемите.
Когато средностатистическия хомскул родител е бомбардиран от една страна с обществените нагласи, че уврежда децата си, а от друга страна с такива доказателства за очевидното превъзходство на домашното образование във възприемането на академични знания от невръстна възраст, на него му става много трудно да определи какви очаквания реалистично може да има. В притеснението си, че не се справяме толкова добре, колкото родителите на момиченцето, което решава рубик кубче за 24 секунди, някак си забравяме, че и нашите деца са именно деца, че и те са хора и че всички имаме различен набор от качества, всяко от които си влачи и съответните асоцииращи се с него проблеми.
Да, вундеркиндите са впечатляващи! Вероятно е да имат голям успех в областта, която толкова ги е привлякла. Но когато става въпрос за средностатистически хомскулър, те са по-скоро изключението.
При нас такова е едно дете от три. На 7 години още не можеше да чете, но можеше да изнася лекции за динозаврите - кой вид през кой геологичен период е живял, къде и кога е открит, коя част от тялото му е изобразена на фосила, какво е научното му наименование (на латински) и т.н.. Намираше грешки в енциклопедии и учебници и пишеше на авторите/издателствата да ги поправят. За него думи като "пахицефалозавър" и "кархародонтозавър" бяха нищо, докато връстниците му все още се затрудняваха да произнесат "интуиция".
Трудността в обучението на такова дете не е да му намираш информация по любимата му тема, която за него е нова и все още не я знае. Трудността е да го заинтригуваш с нещо различно. Това дете, поне при нас, беше като кон с капаци, което освен динозаври нищо друго не знаеше и не щеше да чува. Отне ни години да разпукаме черупката и да представим на детето една по-всеобхватна картинка за света, в която има съвременни влечуги, земноводни, птици, насекоми, роботи, компютърна анимация, планини, реки, морета и ...хора. Афинитетът му към биологията си остана и вероятно цял живот това ще е голямата му любов, но сега вече е нещо повече от просто "момчето с динозаврите". И това ме довежда до другата трудност, с която се сблъскахме и тя е да не позволиш на такова дете да се идентифицира с вундеркиндските си умения. Разбира се, уменията играят важна роля в живота на всеки човек, помагайки му да си изгради представа за себе си и собствената си стойност, но едно такова дете, което с малко усилие може да получи възхищението на околните си създава едно много удобно и уютно местенце, от което после не му се мърда и губи мотивацията си да се развива. Обаче нещо, което е впечатляващо у едно 7-годишно дете, не е толкова впечатляващо, когато това дете стане на 14 и вече дори се изисква от човек на 21. Да, вундеркиндите си имат своите обучителни особености, и на тях не им е лесно.
Защо го пиша това? Пиша го за родителите, които гледат постове за това как децата на други хомскулъри печелят състезания, публикуват книги или въртят собствен бизнес, а тяхното дете изпитва трудности с десетичните дроби. Мили родители, помогнете с дробите. Или му дайте почивка ако не ги схваща, нищо, че е на 13, а те се учат в 5ти клас. Помагайте му да развива собствените си умения, дори и те никога да не достигнат до ниво "шампион на галактиката". Не забравяйте, че изграждате човек. Може пък неговата вундеркиндност да се изразява в нещо, което не може да бъде заснето и качено в YouTube или демонстрирано публично и доказано с медал. Може да отглеждате детето с най-силно развито чувство за справедливост. Може да отглеждате най-добрия баща/майка. Може да отглеждате най-отговорния тийм лидер. Помогнете му да се намери, пък оттам нататък пътят си е негов.

Загубени в природата

Дъщеря ми е една от принцесите на Дисни. Големият ми син е горски дух, а малкият - фавн. Не, не става въпрос за хелоуин маскировка. Просто така биха ви изглеждали на вас и на вашите деца. За разлика от вашите, моите деца не са научени да се страхуват. Когато видят мишка, да бере душа насред заледената улица, те не бягат с истерични писъци, а я прибират вкъщи, за да се опитат да я съживят. На моя собствен ужасе'н поглед реагират с "Мамо, я не истерясвай". Когато открият врана с пробит череп, не се обръщат на другата страна погнусени. Носят я вкъщи, четат в Интернет какво да правят и измолват баща си да я закара до София, където да я предаде на ветеринарни грижи. Когато видят змия, моите деца не се заикват от ужас като вашите. Те нямат проблем да си играят в присъствието на змии или дори да ги погалят, защото са образовани и знаят, че змиите са полезни създания, а библейските асоциации, които навяват са породени от невежество. Когато видят куче, било то домашно или бездомно, те не си вземат камък "за всеки случай", защото "абе, куче е, не знаеш как ще реагира". Те са научени как да реагират адекватно, така че да не агресират животните, затова не ме е страх за тяхната безопасност.
Когато има някъде пострадал щъркел или лястовица с откъснато крило, моите деца са първи да му помогнат, като са готови да жертват спестяванията, които са си събирали за Лего и времето, което са искали да прекарат на дългоочаквания панаир.
"Как им разрешаваш да ловят гущери и да пипат жаби?" - съм чувала неведнъж. Истината е, че не искам да ги спра. Да, на мен ми е неприятно да ме лазят щурци с размерите на чайка или около врата ми да се увива смок. Страх ме е от крави, с които, за мой ужас, живота на село ме среща доста често. Страх ме беше от кучета (а и още ме е страх когато минавам покрай жалките, озлобени създания завързани с толкова къса верига, която не им позволява да легнат и държани само на хляб и вода). И вас ви е страх. Защо тогава вашите деца изпадат в истерия само като ги погледне пухкав домашен любимец, а моите другаруват с всички живи твари? Защото моя страх е моя грешка. Аз го отчитам като такава и се старая да не го предавам на децата си. Докато вие учите вашите деца, че света е недружелюбно място, че трябва винаги да са нащрек, че животните са лоши, а хората още повече, то аз оставям моите деца да учат мен. Когато вие казвате "Внимавай да не те ухапе!", аз казвам "Покажи ми какво му е специалното на това животно."
Лека-полека това се превръща в манталитет. Вашите деца се учат да се страхуват от сенките си, а ако попаднат в екстремна ситуация се парализират като зайци. Моите деца се образоват все повече и повече в желанието си да образоват мен. Те израстват с идеята, че са компетентни, че могат да се справят, че света е хубав и пълен с великолепни твари, от и за които може много да се научи.
Искам да кажа на тези родители, баби, лелки и учителки, които се страхуват - разбирам ви! Голяма част от страховете ни обаче не са обосновани! Предавайки тези страхове на децата си, ние ги осакатяваме. Ако не сме способни да им покажем прелестите на един свят, от който хората сме само част, то поне не трябва да възпираме техния естествен импулс за познание. Така вместо да им позволим да ни задминат, ние ги дърпаме назад, към нашето ниво - нивото на едно зашеметено поколение, което не е съвсем наясно със своето място в природата.

Супер Талия

Древногръцка митология, Илиада, Одисея - с-к-у-к-а. Ама не и за Тони, който така се вдъхновява на тази тема, че написа собствена поема. Ако ви се стори прекалено "кървава" значи не познавате древногръцката история/митология ;)

Супер Талия

Талия си върви
и под нос мълви:
- Каква скука е днес!
Няма ник’ъв интерес!
И тогава изведнъж-
стоп, задръж!-
Атлас се появява
бяло копие той развява.
Атлас грозника
на Талия се развика:
- Ще те убия,
ще те пребия,
на Зевс дъщеря!
И той се засмя.
А Талия го ритна в корема
и титанът падна във водоема,
и хвана хрема,
и се сви като бадема.
А на Талия нищо не й става
и пътя продължава...

Върви, върви, върви,
и тогава, без да мълви
Аполон се появява,
с колесница се явява.
- Май че тоя
си проси боя -
Талия се засмя.
А Аполон онемя
и от гняв
стана кафяв.
Талия връхлетя
а Аполон прежълтя.
Тогава Зевсовата щерка,
люта кат’ пиперка,
ритна бога във краката.
Той пък сграбчи автомата
и стреля, стреля, стреля,
и извика: Печеля!
Но май че той прибърза:
Талия скочи и завърза
бога разлютен.
- Приятен ден! -
извика тя.
И после се засмя.
И пак нищо не й става
и пътя продължава...

Тича, тича, тича,
но пътя й пресича
Хефест, бога ковач,
но е и голям мърляч.
Значи, Хефест се опита
нещо Талия да възпита
и й каза, че не бива
всички редом да пребива.
Тя обаче не му повярва,
нещо не й се вярва,
и се хвърля във атака.
А богът само това чака.
Брадвата размаха.
- Май че търси си пердаха! -
Вика Талия разярена,
лоша кат’ сирена.
Ритна го в главата,
той пък взе да ми се мята.
А на Талия отново нищо не й става
и отново пътя продължава...

Ходи, ходи, ходи,
и изведнъж от едни заводи
Япет изскача,
известен също кат’ Палача.
Талия фраска му един в лицето,
после връзва го с въжето.
А титанът скача и ругае.
- Само - вика - Зевс да знае,
той ще те накаже!
- Няма той да ме размаже!
Аз съм Зевсовата дъщеря!
Япет пощуря.
и от гняв “умря”*.
А на Талия нищо не й става
и пътя продължава...

Броди, броди, броди,
мина през много народи.
Но Арес, бог на войната,
господар на злината,
отпред изскача.
- Дойдох по важна задача! -
Рече богът със злоба.
- Ще ти пиша глоба!
Талия рече:
- Слаб си като мече!
Взеха да се бият -
ще се пребият!
Накрая Талия му стъпи на гърдите.
- Май боли те. -
Талия каза
и го наказа.
И пак нищо не й става
и пътя продължава...

И тогава, за беда,
от орелови гнезда,
Зевс извика
и на Талия се развика:
- Къде се губиш?
Ще се погубиш!
Чудовищата вън
бродят като в сън!
И сега ще те накажа
като те размажа!
Зевс на орел се обърна,
в орел се превърна.
От дървото излетя
и крилата си развя.
А Талия копието си вдигна.
Мълния изригна.
Дни се биха
и накрая се пребиха.
Талия оцеля,
а Зевс “умря”*.
И пак нищо не и става
и пътя продължава...

Ходи, ходи, ходи.
Броди, броди, броди.
Мина през много народи
и много заводи.
Но кошмарът е насреща:
Кронос е отсреща.
Господарят титан
я посреща засмян:
-Талия, здрасти!
-Ей, доскорошни части!**-
Талия извика
и се разхихика.
Кронос скача във атака.
А пък Талия се разплака.
Титанът сепна се и спря.
Да помръдне не посмя.
Взе да я утешава.
А Талия се разшава,
фрасна му един
и взриви го със бензин.
После се прибира
без да трябва да умира.
Вратата тя затръшва
и приказката свършва.

А ако на някой нищо не му става
винаги, винаги пътя продължава...
----
*Древногръцките богове не умират наистина, а временно отиват в бездната Тартар.
**При войната на титаните с боговете Кронос бил победен като бил нарязан на парчета.

Горкото куче

Сняг навън вали обилно.
Кучето ме гледа милно.
Мисли си: Това е!
По трева не ще играе,
вече само сняг ще има,
че настъпила е зима.
Само зима и това е!
По трева не ще играе!

Кучето се казва Кора
и седи си то на двора.
Тъй е сладко, тъй добричко
и на двора е самичко...

Сняг навън вали обилно,
кучето ме гледа милно.

Магдалина Соколова

Какво им трябва на децата, за да харесват организираното учене

Колкото повече порастват децата ми, толкова повече правят разлика между по-забавното учене (проекти, филми, експерименти, работа с ръцете, учене в движение и т.н.) и по-скучното учене (сядането на бюрото и решаването на задачи).
Има обаче няколко неща, които забелязвам, че им помагат да харесват времето прекарано в организирано учене. Споделям ги тук за полза на останалите родители, които искат децата им да обичат училището.

Отговори на някои въпроси

Това, което искам да споделя с вас са моите виждания за образованието на човек като цялостна житейска философия. Те са си мои и в никакъв случай не държа да ги приемете, но ще се радвам ако от тях успеете да извлечете нещо, което да е полезно за вашето семейство.

Съществително, прилагателно, глагол

Доста е неудобно, когато дори възрастни хора не могат да преценят дали думата "красавец" е съществително или прилагателно. Това е елементарно и полезно умение, което трябва всеки да е усвоил. Затова реших тук да събера няколко игри, които са ми хрумвали на тази тема. Повечето от тях са особено подходящи за дълъг път. Надявам се да са ви от полза.

Добрите прилагателни:

Играе се с най-малко двама.
Първото дете казва буква. С тази буква следващото дете трябва да измисли някакво положително прилагателно, с което да опише детето след него. Ако някой не може да се сети - изгаря. Печели този, който остане последен.

Пример:

Фифо казва буква М.
Тони, които е следващ, трябва да измисли прилагателно за Линка (тя е след него). Измисля "мързелива", но то не описва положително качество, затова не става. Подходящо прилагателно би било "мила" или "мъдра".
След това Тони казва буква на Линка, с която тя трябва да опише Фифо.

Превръщане

Играе се с най-малко двама.
Първото дете казва съществително, което следващото трябва да превърне в прилагателно. Изгаря този, който се обърка, например, ако някой зададе прилагателно вместо съществително или "преобразува" съществителното в друго съществително. Печели този, който остане последен.

Пример:

Тони казва "Кон".
Линка го превръща в прилагателно "конски" и дава на Фифо съществително "палавник".

Съществително, прилагателно, глагол

Играе се минимум с двама.
Първото дете казва на следващото една дума, а то трябва да определи дали тя е съществително, прилагателно или глагол. Ако сбърка - изгаря. Печели този, който остане последен.

Пример:

Тони казва "пътуване". Линка познава, че е съществително и дава на Фифо дума "философстващ".

Болен

Аз съм болен, вкъщи си седя
и си мисля как ще полетя,
как ще тичам, как ще си играя,
ама само си мечтая.
Аз съм болен, вкъщи си лежа
и в леглото си мижа.
Мижа, мижа и си мечтая
как няма вече да скучая.
Аз съм болен, нямам си забава.
Мама пак лекарството ми дава.
Когато оздравея
добре ще си живея!
Тони Соколов



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries