chatpatka

Никога не съм се притеснявала от ревност между децата и тя никога не е била проблем в семейството ни. Децата ни са с по 2г и 2м разлика, но нито първото е ревнувало от второто, нито второто от третото. Зачудих се защо така. Виждам, че всички мами, върху които имам наблюдения много се стараят да обръщат внимание на децата си и започват да ги подготвят от рано за ново бебе или някаква друга промяна, но при някои деца нещо не се получава.
Ето една идея за това какво може да помогне със справянето с ревността.
Много родители усилно се стараят да създават впечатление у децата си, че "са равни" и го правят с най-добри намерения, но според мен това е грешка. Повечето родители като се натъкнат на някоя дрешка/играчка/книжка, която е подходяща за едното дете не я купуват ако няма и за другото, по рождените дни се купуват подаръци за всички деца, бабите и дядовците гледат да им подаряват поне неща с еднаква стойност и т.н.
Това изкуствено подравняване ми се струва, че създава някакво лъжливо светоусещане, че света ти дължи нещо, че тъй като ще има ново бебе (или някакво друго събитие)мама е длъжна да седи и да ти обръща допълнително внимание или по друг начин да ти прави усмирителни жертвоприношения.
За мен е очевидно, че децата ми не са еднакви. Тони е най-висок и най-силен. Той може да ми помогне там, където другите деца не могат, затова той получава най-много задачи. Линка е момиче и като такова тя може да се прави на пеперудка, да си слага "червило", да и редя шнолки. Фифо е малкото, което още не разбира много. Той е единствения, които е длъжен да спи следобяд и само той не може да включва разни неща в контактите. Колко е несправедлив живота към него! :)
Ако трябва да купим панталони/чорапи/маратонки за едното дете купуваме само за него. За другите - когато имат нужда. В това отношение Линка е най-прецакана, защото хем расте най-бавно, хем си пази дрехите. :)
Децата имат ексклузивна собственост върху някои от играчките си - тези, които са били подарени именно на тях. Всеки има право да си поиска собствената играчка, както ако аз услужа с нещо на съседката ще имам право да си го поискам и тя трябва да ми го върне. Голяма част от играчките (тези, които са се появили "от някъде") са наши и са им дадени за временно ползване, както и дрехите, леглата и другите неща, които са купени с наши пари и не са им "подарени". Къщата, в която живеем също има строго дефиниран собственик - хазяина. Децата го обичат и се стараят да не повреждат нищо. Веднъж, когато Фифо беше надраскал с молив перваза на един прозорец, всички дълго триха за да "оправят къщата" :)
Когато нещата си имат собственик (както е в истинския живот) децата се учат първо - да уважават чуждата собственост, пари и време, и второ - да са благодарни за нещата, които имат. От своя страна това елиминира усещането, че някой ти е длъжен.

Изкуственото подравняване според мен е една от главните причини за ревността между децата. Когато в момент на съмнение родителя изрази по някакъв начин, че децата са равни за него, тогава децата се превръщат в полицаи, които непрекъснато следят дали това правило се спазва.