Откакто измислих системата за пренасяне на дърва (да плащам на децата по стотинка за всяко пренесено дърво) Тони и Линка сякаш само с това се занимават. Днес като приключихме с работата по дървата те бяха скапани, а и на мен така ми се доспа... това беше преди да осъзная, че се каним да проспим един от последните слънчеви и наистина топли следобеди на 2008ма! Затова си направихме една дълга и проточена разходка до книжарницата, купихме си тебешири, спряхме на 3 площадки да се полюлеем и накрая извандалствахме като си очертахме сенките върху чисто-новият ни асфалт. Точно когато тебеширите започнаха да свършват получих странно обаждане от майка ми, която по своя типичен деликатен начин ме информира, че някъде съм си зарязала чантата с тактичната фраза "Нещо да си си загубила?"
Добри хора бяха намерили безценното ми (макар и парцаливо) притежание с документите ми, документите на Тома, документите на колата, пари, телефон, много важни визитки, и т.н. и бяха изявили желание да ми върнат милата чантичка :)
Само ме е яд, че не потърсих някакъв контакт с тях. Толкова рядко се срещат хора, които да връщат загубени вещи, а аз си пропуснах шанса да се сприятеля с моите благодетели. Сега се зареждам всеки делничен ден от 5 до 6 следобяд в градинката пред музея да ги чакам, дано наминат пак! :)
Това беше един от най-хубавите ми дни!