Сърдитката

Имало едно време една малка принцеса, която се казвала Ваяна. Тя била много сладка щом се усмихвала, но това се случвало рядко, защото принцеса Ваяна почти през цялото време се сърдела на някой за нещо. Ту било дъждовно, а тя искала да играе навън, ту яденето и не изстивало достатъчно бързо. Малката принцеса винаги си намирала за какво да се сърди. Петте и по-големи сестри я наричали "Сърдитката".
Веднъж, когато принцесите играли на "Не се сърди човече", а Ваяна седяла в ъгъла върху позлатената си възглавничка и начумерено ги гледала, от отворения прозорец духнал силен вятър и прекатурил голямата кристална ваза от масата. Тя паднала на пода и се счупила, а от парченцата излетяла малка феичка.
- Е, ще трябва да си потърся нов дом! - казала тя докато се отръсквала от праха.
Като забелязала учудените принцеси, феичката долетяла до тях и ги попитала с какво се занимават. Те и отговорили, че играят на "Не се сърди човече". Тя радостно запляскала с ръце и казала:
- Това е любимата ми игра! Ще ви предложа нещо - всяка от вас ще играе на "Не се сърди човече" с мен. Ако някоя от вас успее да ме победи, ще и изпълня три желания, ако аз победя, а тя не се разсърди, ще получи едно желание, но ако аз победя, а тя се разсърди, мигом ще я превърна в жаба.
Всички принцеси с радост се съгласили, защото всяка от тях си била намислила вече желанията, които феичката да изпълни.
Първа била най-голямата, принцеса Маргарита. Тя играла с феичката, но не успяла да я победи. Феичката спечелила играта и на принцеса Маргарита и станало много тъжно, но преди да се разсърди погледнала навън през отворения прозорец и си казала:
"Ех, колко е хубаво!
Слънчицето грее,
Птичетата пеят,
Цветята цъфтят...
Защо да развалям прекрасния ден с глупаво сърдене?"
Усмихнала се и казала:
- Мила феичке, не успях да те победя, но те поздравявам с твоята победа!
Феичката се зарадвала и поканила принцеса Маргарита да си избере едно желание. Принцесата си пожелала да има нова бална рокля с колан от чисто злато.
Дошъл ред на принцеса Нора. Тя също не успяла да победи феичката и загубила играта на "Не се сърди човече". Натъжила се принцеса Нора, но преди да се разсърди погледнала навън през прозореца и си казала:
"Ех, колко е хубаво!
Слънчицето грее,
Птичетата пеят,
Цветята цъфтят...
Защо да развалям прекрасния ден с глупаво сърдене?"
Усмихнала се принцеса Нора и благодарила на феичката за забавната игра.
Феичката отново се зарадвала и поканила принцеса Нора също да избере своето желание. Тя пожелала да има сатенени бални пантофки със златни панделки.
Пред "Не се сърди човече"-то седнала принцеса Марина. Дълго се борила тя с феичката, не пожалила усилия в опитите си да победи, затова, когато накрая загубила играта много се натъжила. Но преди да се разсърди погледнала през прозореца и си казала:
"Ех, колко е хубаво!
Слънчицето грее,
Птичетата пеят,
Цветята цъфтят...
Защо да развалям прекрасния ден с глупаво сърдене?"
Станала и с лек поклон се усмихнала на феичката, която я поканила да избере своето едно желание. Принцеса Марина пожелала да има малко бяло пони с копринена грива.
Дошъл редът и на принцеса Лора. Тя също много се старала да спечели, но не успяла и също била победена от малката феичка. Натъжила се принцеса Лора, но преди да се разсърди погледнала през прозореца и си казала:
"Ех, колко е хубаво!
Слънчицето грее,
Птичетата пеят,
Цветята цъфтят...
Защо да развалям прекрасния ден с глупаво сърдене?"
Така и принцеса Лора си спечелила едно желание, а то било да има голямо стъклено пиано, през чийто стъклен капак да се виждат опънатите му струни.
Накрая и принцеса Роза седнала да играе с феичката. Въпреки огромното си старание, принцеса Роза също не успяла да победи малката фея. Миг педи да се разплаче принцеса Роза погледнала през отворения прозорец и си казала:
"Ех, колко е хубаво!
Слънчицето грее,
Птичетата пеят,
Цветята цъфтят...
Защо да развалям прекрасния ден с глупаво сърдене?"
Така с усмивка прогонила сълзите си и спечелила своето едно желание. Феичката и подарила златна рибка в кристален аквариум.
Всички принцеси се радвали на подаръците си и на слънчевия ден, когато принцеса Ваяна, Сърдитката, също пожелала да играе с феята.
Сестрите и много се притеснили, защото знаели, че принцеса Ваяна няма да успее да не се разсърди и ще бъде превърната в жаба. Умолявали я да се откаже от играта и да се спаси от тази зла участ, но тя казала:
- Как така да се откажа? Вие всички получихте хубави подаръци, искам и аз! А като победя феичката ще спечеля дори повече подаръци от вас!
И така принцеса Ваяна започнала да играе на "Не се сърди човече" с феята. Но тъй като принцесата била малка и сърденето замъглявало мисленето и тя бързо била победена. Като видяла, че е загубила играта и че мечтата и да получи най-много подаръци няма да се сбъдне, сълзи на огорчение избили в очите и.
Сестрите и завикали една през друга:
"Ваяна, виж топлото слънчице", "Виж красивите цветя, Ваяна!", "Чуй колко хубаво пеят птичките!"
Но принцеса Ваяна нито виждала красивия ден, нито чувала загрижените думи на сестрите си. Тя виждала само несбъднатата си мечта и чувала само сърдития глас на сърцето си. Малката принцеса Ваяна заревала с цяло гърло. След миг вместо детски плач се чуло грозно квакане и принцесата била превъната в огромна пъпчива жаба. Тя и до днес живее в едно блато в Южния парк. Понякога излиза от блатото, сяда на един голям камък, радва се на топлото слънчице, на веселите птички и на красивите цветя, и тъгува за времето, когато беше хубаво малко момиченце.

Коментари

didi (☻) 31 Август, 2008 - 22:26

Super mnogo mi haresa prikazkata !!! Mn e gotina!

stenly (☻) 29 Октомври, 2008 - 12:09

Прекрасна приказка!!!Слагам твоя сайт във фаворите си. Браво за всичко в него и продължавай да твориш!

Любов (☻) 18 Юли, 2013 - 01:40

Приказката е страхотна! :) Поздравления!



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries