Настроение: Силно тревожно!
От добронамереност ли се опитват хората да убедят другите в правотата на собствените си разбирания? От загриженост за бъдещето на моите деца ли критикуват избора ми за домашно обучение? А аз защо критикувам другите?
Напоследък все по-настоятелно се убеждавам, че хората спорят само за да излязат отгоре. Споровете продължават далеч след като всички доводи са извадени, всички заключения - направени и всяка първоначално добра умисъл - изродена. Единственото, което е останало е адреналиновия ръш от "битката". Не вярвам на мъдреца (който и да е той), дето беше казал, че в спора се ражда истината! Спора е безмилостна битка за контрол, в която хората престават да се чуват и виждат, загубват себе си и всичко добро, започват да търсят малки символични победи и ликуват когато успеят да стъпчат опонента - друго човешко същество. Всеки спор е личен...
Избягвам спора като метод на убеждаване. За мен единствения начин да "убедиш" някой не е теоретичен. Единственото, което можеш да направиш е да си живееш живота според това, в което вярваш. Вярвам на мъдреца, който беше казал "По плодовете им ще ги познаете". Ако плодовете ти са добри те сами убеждават другите. Ако нямаш плодове, които да доказват на практика това, което казваш, спорът ти е само разтягане на локум....