Разсъждения на децата по теми свързани с новия законопроект

Ранното сексуално образование и отношението към хомосексуализма
Мен не ме е страх от ранното сексуално образование, защото децата ми знаят как се получават бебетата от 3-4 годишни. Страхувам се само да не тръгнат да образоват нечии други деца :) Добре са осведомени за това как и кога се прави секс, както при животните, така и при хората. Сексуалното образование при тях се породи спонтанно с всяка следваща поява на ново братче или сестричка. С времето информацията им стана по-подробна и по-пълна, но разговорите за „птичките и пчеличките” никога не са били конфузно неудобни, защото на секса винаги се е гледало като на обикновена функция на тялото, само малко по-специална от пишкането и менструацията. Има обаче една област от сексуалното образование, която може да се каже, че съм неглижирала – за хомосексуализма сме си говорили само бегло. Няколко пъти съм се опитвала да повдигна разговор, но темата не им е била интересна. Общо взето, знаят, че съществуват хора, които харесват (и се „чифтосват” със) своя пол, знаят и какво означават термини като „гей” и по-грубите „педераст” и „лесбийка”, но до днес не бяхме обсъждали сантиментите свързани с тази чувствителна информация. Изненадах се да чуя, че децата някак са успели да развият собствено мнение по темата. Ето възстановка по памет на разговора ни:

Аз: Хей, деца, вие знаете ли какво означава някой да е гей?
Тони: Да.
Линка: Да.
Фофи: Не.
Аз: Тони, моля му обясни!
Тони: Това е някой, който харесва своя си пол.
Аз: Хм... Линка, ти харесваш момичета повече от момчета, нали?
Линка: Не, еднакво ги харесвам.
Аз: Да, но май предпочиташ да си играеш с момиченца.
Линка: Да.
Аз: Тони, а ти с какво предпочиташ да играеш?
Тони: С момчета, защото с тях можем да играем по-диви игри, а те са ми любимите.
Аз: И двамата с Линка предпочитате своя си пол. Значи сте гейове.
Двамата: Не сме!
Аз: А къде е разликата?
Тони: Ние не се влюбваме, женим и чифтосваме с нашия пол. Просто си играем.
Аз: Значи не сте гейове, така ли?
Линка: Да.
Аз: А какво мислите за гейовете?
Линка: Какво да мислим? Нищо не мислим.
Тони (едновременно): Нищо не мисля.
Аз: Е, според вас правилно ли е да си гей, не е ли правилно? И защо?
Тони: Ми, според мен не е много правилно.
Линка: И според мен.
Аз: Защо?
Линка: Ами не е много природно.
Тони: Защото природата дълги години еволюция се е мъчила и накрая е измислила мъжките да се чифтосват с женските. Е, има разбира се някои видове гущери, при които женските се чифтосват с женски, но това става само ако няма мъжки! (Бъдещият учен не можа да не се покаже :))
Аз: А бихте ли си играли с детенце, което е гей?
Фофи: Аз бих си играл.
Тони: Аз не бих, защото ще ме е страх да не се влюби в мен! (Той вече си е патил от това да е обект а нечия детска любов :))
Линка (след дъъъълъг мъчителен опит да формулира вътрешното си усещане в изречение, с което да го изрази): Децата не могат да бъдат гей или не-гей.
Аз: А одобрявате ли да има възрастни гей-хора?
Тони: Ами мен много не ме интересува дали са гей или не. Това си е тяхна работа.
Линка: Мамо, а ти познаваш ли гей-хора?
(Следва утвърдителен отговор, въпрос за имената им, кратък разговор за познатите ми гейове.)
Аз: А знаете ли, че има някои известни гейове? Примерно най-известния сега е Азис. Чували ли сте за него?
Те: Не.
(Следва Гугъл)
Тони и Линка: А-а-а, виждали сме го, много е гаден.
Аз: Защо да е гаден, виж колко хубаво се гримира? ;)
Линка: Той само си мисли, че е красив така, но всъщност е грозен!
Тони: Нали харесва своя си пол, тогава защо се прави на другия?!

Разговор за възпитанието и методите за налагането му

Никога не съм крила, че съм привърженик на по-твърда ръка в отглеждането на децата. Не съм за безразборните задвратници при всяко най-малко дразнение или за ошамарването в изблик на гняв, които превръщат децата в плашливи помияри, но нямам нищо против една премерена доза болка, администрирана в спокойно душевно състояние от родител, осъзнаващ ролята си на учител и мотивиран единствено от доброто на детето си, и съпътствана с обяснение защо е наложителна, и как може да се избегне в бъдеще. Някои хора не могат да направят разликата, но моите деца явно не са от тях. Без да могат да го обяснят, те разбират, че за да участва в развитието си, човек трябва да бъде съзнателен, а децата (както и доста възрастни) все още не са. Ето скорошен разговор по темата, който успях да пресъздам донякъде, въпреки говоренето един през друг.

Аз: Чували ли сте, че има хора, които смятат, че децата не трябва да се пляскат?
Линка и Фифо: Да.
Тони: Да, баба ти е била такава!
Аз: Да, точно! Според вас кое е по-добре, да се пляскат децата или да не се пляскат?
Тони: Според мен не е правилно децата да не се пляскат или наказват.
Аз: Така ли? Няма ли да се радвате, ако държавата забрани на родителите да си пляскат децата?
Линка: Не, защото тогава децата няма да си слушат родителите и ще станат много гадни и невъзпитани.
Аз: А поне да им забрани да се карат? Няма ли да се радвате, ако не ви се карам, ами само ви говоря позитивно?
Линка: Ама, мамо, така ще ни е трудно да разбираме кога сме направили нещо глупаво или опасно!
Тони: Не искам да е забранено карането, защото не е хубаво направо да се почва с бой. При стиракозавъра системата е била същата – когато нещо го заплашва, той първо издава предупредителен рев, после щита му се оцветява в червено и накрая, ако другия още не си е отишъл, напада. При родителите е същото – първо казват, после се скарват и ако и това не подейства трябва да напляскат!
Аз: Добре де, не може ли без да пляскат и да се карат?
Линка: Не може, защото тогава децата ще си помислят, че те са господарите.
Аз: А вие не искате ли да сте господарите?
Линка: Не!
Тони: Няма значение дали искаме! Това не е правилно!
Аз: Ха! Защо пък да не е правилно? Никъде не е забранено децата да са господари. Аз като бях малка си правих каквото си искам и бях господарка на баба ми.
Линка: Била си гадна.
Тони: Ама в природата не е така! Там децата са „слуги” (не можа да се сети за думата „подчинени”) на родителите си, защото трябва да научат разни неща от тях. И ако не изпълняват, каквото родителите им кажат могат да умрат! Така, че трябва да ги слушат докато не станат самостоятелни.
Аз: А когато станат самостоятелни могат ли да господарстват над родителите си?
Линка: Не, никога не могат.
Аз: Защо? Нали вече са самостоятелни?
Тони: Дори и когато децата са самостоятелни не могат да господарстват на родителите си, но и родителите им вече не могат да господарстват над тях.
Аз: Фофи, ти нищо не казваш. Я кажи според теб, ако президента трябва да забрани нещо на родителите, какво да бъде то?
Фофи: Да забрани на майките да ядат за един ден, за да отслабнат!
(Буен смях и мачкане на бузки)
Аз: Ами според вас, Тони и Линка, какво трябва да се забрани на родителите?
Тони: Нищо не трябва да им се забранява.
Аз: А ако някой родител иска да си хвърли детето в реката?
Тони: Е-е-е не бива така без причина. Всъщност, дори и да има причина, пак не бива такава жестокост. На тези родители трябва да им се забрани, но те сигурно са много малко.
Линка: Но ако искат да си научат детето да плува, тогава може да го хвърлят в басейна, не за наказание.
(Хрумва ми лукав и хитър въпрос)
Аз (замечтано): Ех, ако вие бяхте господари можеше по цял ден да си играете на компютъра!
Линка: Ама, мамо, това не е здравословно!
Тони: Наистина има много игри, но ако по цял ден си ги играеш, ще изпуснеш много други забавни и хубави неща. Това си е чиста загуба на време. И ако се зарибиш е добре да има някой, дето да ти каже „Стига толкова!”

Заключение

Както казах в един предишен пост - KIDS SHOULD RULE THE WORLD!



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries