Отговори на някои въпроси

Това, което искам да споделя с вас са моите виждания за образованието на човек като цялостна житейска философия. Те са си мои и в никакъв случай не държа да ги приемете, но ще се радвам ако от тях успеете да извлечете нещо, което да е полезно за вашето семейство.

Какво е за мен обучението?

Дефиниция на обучението
Разделение на академично и не
Условия за развитие – Брус Липтън

Като ще си говорим за обучение е добре да го дефинираме това нещо, за да не стават обърквания. За мен обучението е цялостен процес на придобиване на нови и нови умения и познания за заобикалящата среда, благодарение на които човек подсигурява своето оцеляване и развитие. За тези от вас, които са се занимавали с животни, забелязвали ли сте как малкото се ражда и веднага започва да събира информация за света. Копирайки майка си се учи как да разпознава ядливите от отровните растения, а като си играе с другите малки развива пъргавост или умения за атака. Ето това е обучение. При хората е почти същото, с тази разлика, че отнема много повече време. 
Ние разделяме обучението на академично и неакадемично (практично), но в природата такова разграничение не съществува. Различните видове обучение са интегрално свързани. Така сме устроени, че ако имаме някакво теоретично познание, което знаем, че няма да ни трябва на практика, мозъкът ни го забравя, за да отвори място за някаква по-полезна информация.
Освен това също разделяме академичното познание на различни предмети и в това няма лошо. Една от силите на човека е да открива общото в различни неща. Но в природата всички тези отделни науки са също толкова взаимно свързани. Като погледнеш едно дърво – ами в него има и химия, и физика, и биология, и история, и математика, и география, дори и астрономия! Знаем, че Самоков сега е туристически град, но в миналото е бил индустриален център, в който се е обработвала добиваната от планина Рила руда, откъдето идва и името му. Ако трябваше вие да избирате, в кой учебник бихте го написали това – този по география или този по история?
Смятам, че този начин на преподаване на различните науки независимо една от друга създава едно непълно светоусещане. То е същото като в държавната администрация, където дясната ръка няма никаква връзка с лявата. На някой ако му се е налагало да се разправя с нея знае за какво говоря. Трябва да си извадите някакъв документ, пращат ви в една служба, която ви препраща в друг отдел, който ви препраща в трети, и разбира се навсякъде трябва да чакате на опашка... И вие се нервирате, защото знаете, че всичко това можеше да се случи само с едно цъкане на мишката ако между различните служби на тази администрация имаше някаква връзка!
Когато на едно дете му се преподава биология от един учител, математика от друг, физика от трети, когато за всяка наука има отделен кабинет, когато в учебната програма няма никаква координация между това, което се учи по история и това, което се учи по география... как трябва това дете да разбере, че тези неща са свързани? Как да разбере, че експериментът му не се получава, защото освен химични сили, върху обекта действат и физични такива? За него има едно дърво, на което действат физични сили, отделно дърво, на което действат химични, отделно дърво, което се учи по биология... Те не могат да разберат, че става въпрос за едно и също дърво!

Има друго нещо за обучението, което е много важно – в по-голямата си част то може да се извършва единствено в спокойна среда! За мен беше повратен момент, когато гледайки „Биология на вярата” на Брус Липтън, осъзнах нещо изключително просто – растежа и развитието се случват единствено когато дадено животно или човек е спокоен. Когато си в ситуация, в която трябва да се пазиш или защитаваш, то енергията ти автоматично се пренасочва към крайниците – подготвя те за борба или бягство. Затова хората, които живеят под стрес се разболяват повече – защото остава недостатъчно енергия за имунната им система. Всичко е проста еволюция. Когато човек е спокоен, енергията му не изчезва някъде, а отива в развитие.
Разбира се, ситуациите, в които трябва да се спасяваш, стресовите ситуации, също са важни за обучението – така се добива сила и опит за справяне с несгодите. Според вас какво трябва да е съотношението между стресовите ситуации и спокойните? Какво съотношение бихте избрали за децата си? В каква среда бихте предпочели да прекарват по-голямата част от обучението си – враждебна или предразполагаща?

Защо държавата не го прави добре?

Липсата на мотивация при учители и деца
Средата
Учебниците
Най-малкото общо кратно
Изследванията PISA

Като се погледне по този начин на нещата, кой би могъл да каже с ръка на сърцето, че държавното училище е добро и подходящо място за обучение? Е, може би някъде има някой, но вие всички четете това, защото търсите алтернатива, тъй че този въпрос беше неуместен 
Защо държавната обзарователна система не може да се справи с тази работа?
Ами, ако трябва да сме честни, обучаването на един човек е доста доста тежка, продължителна, трудоемка и понякога изнервяща работа. Дайте да сметнем, системата поема човек горе-долу една година след раждането му и го пуска, когато той е на около 18. Това са около 17тина години. Ако не си ходил на детска градина или ясла, 13 години е абсолютния минимум с предучилищната. Кой от вас би инвестирал 13 години от живота си за да бъде в полза на някой съвършено непознат? Сигурно някъде в тибет има монаси, които биха го направили, но за повечето хора е необходима съществена мотивация. Държавата има мотивация. За да има силна икономика, на нея й трябват добре образовани хора, които не само могат да се грижат за себе си и да оцеляват, а и дори са в плюс за обществото. Държавата обаче е сборно понятие, а тук става въпрос за индивиди. Какво я касае г-жа Иванова от първо основно училище в Омуртаг, че на държавата и трябват будни и образовани хора, когато тази държава и плаща колкото да си върне борчовете? Тя разбира се е добра жена и съзнава, че бъдещето на децата, които обучава зависи до голяма степен от нея, затова дава всичко от себе си. Но тук опираме до друг проблем – мотивацията на децата. Г-жа Иванова се мъчи да ги научи на нещо, но те и се подиграват (понякога съвсем открито), погаждат й номера, преписват, подсказват си, лъжат я, говорят си в час и всячески се опитват да се спасят от ученето. И не само това, но и непрекъснато демонстрират презрение към работата й. Какво може да направи тя срещу това? Опитва се да говори с родителите, но те са толкова заети, че когато вечер се приберат и се скарат на децата си, а сутрин заминат за работа, с тях заминава и направената забележка. Учителя не може да намери надежден съюзник в родителя, защото той често е по-далеч от детето си и от самия учител. Агресията в училище, безмилостния обществен натиск от страна на съучениците, страхът от изпитване, очуканите чинове и старите паркети, прозорците без завеси, тежкия дъх на институция - всичко това създава една много „благоприятна” за развитие среда. Стотици хиляди деца са заточени там всеки ден! И още никой не е направил кампания против това 
Разбира се, има и деца, които искат да учат. Дори смея да твърдя, че това важи за всички деца, но при повечето това желание закърнява и изчезва някъде към 4ти клас, когато зле написаните учебници си казват думата и децата престават и да се опитват да разберат материала. И въпреки това, при еденици, желанието оцелява. За тях, българската образователна система не е помислила изобщо. Те са принудени да мелят на същата мелница като останалите си съученици, защото учебната програма е написана с мисъл към общия знаменател. По-умните и схватливите трябва да чакат по-бавноразвиващите се си другарчета, за да може всички да са на една височина. Ниските трябва да се разтеглят, високите да се отрежат. Ако нещо не си разбрал, сори! Влака никого не чака. Как ще спрем всички заради теб, та ти си само една тухла в стената.
А ако имаш късмет да си средностатистически и умственото ти развитие да пасва идеално на програмата на МОМН, то пак има минуси. Програмата на МОМН не цели да те образова. Програмата на МОМН цели да постигнеш високи резултати. Ако успееш да заблудиш учителя по физика, че разбираш задачите – браво! Шестица! Ако не те хванат, че преписваш на контролното по алгебра – ти си нашата гордост! Никой не го е грижа какво наистина знаеш. Никой не го е грижа какво умееш. Никой не го е грижа какво наистина става с теб... Продължавай да се преструваш. Защото веднъж излъжеш ли, после от теб се очаква да поддържаш заблудата, че знаеш, че можеш, че си умен.
Програмата на МОМН не произвежда готови за живота хора. Тя произвежда мързеливи лъжци и кръшкачи, непотребни на никой работодател. Тя произвежда хронично безработни и недоволни псевдо-възрастни. Ако мислите, че в частно училище детето ви ще разцъфти, съжалявам да ви разочаровам, но това е програмата, по която учат и в частните училища. Нищо не се разрешава ако преди това не е минало през хомогенизатора на МОМН.
Срамните резултати от изследването на Програмата за Международно Оценяване на Ученици (PISA) говорят сами. През 2009г. 41% от учениците ни в 9ти клас са под критичния праг на грамотност. И това дори е подобрение – през 2006г този процент е бил 51. Вижте колко се е вдигнало нивото на образованието за 3 години. Как да пусна детето си в тази образователна система с надеждата, че реформите скоро идат, че те са правилни и че след още три години то вероятно ще бъде вече над прага на елементарната грамотност?
Много хора смятат, че съм смела, че това което правя е авантюристично, но от моята гледна точка по-авантюристично и хазартно е да оставя децата си на експериментите на някой бъдещ министър, който един Господ знае какво ще измисли. За мен моите деца не са статистика. За мен те са всичко и с тях имам само един шанс. При мен няма опция ако това не проработи да пробвам със следващия випуск. При мен трябва всичко да проработи от първия път.

Защо е по-добре да го правя аз?

Природно е
Личната мотивация (и личните облаги)
Средата
Възможността за по-практично образование
Времето и ежедневното близко общуване с възрастен
Социализацията

Аз имам най-голямата мотивация на света да работя за обучението на децата си. Това е природно заложено в мен – продължаване и развитие на рода и т.н. Още на много ниско и първично ниво, аз искам децата ми да успеят и съм склонна да работя за това, както прави и всяка друга майка бозайник, която инвестира месеци или години в грижи за малкото си, докато то развие необходимите умения да се справя без нея.
Инстинкта ми настрана, аз имам и друга мотивация, която нито един учител няма – уникалната наслада от всеки успех и всяко постижение на моето дете – от първата му съзнателна усмивка до приемането му в Харвард. Аз мога да се зарадвам на факта, че вместо да си научи урока, той се е научил да кара колело. Учителката му по английски може да се зарадва, че е спечелил тазгодишното лингвинистично кенгуру, но само аз ще се пръсна от осезаема за детето ми гордост. Тя другата година ще има друг ученик, с който да се гордее, но за мен той е единствен и неповторим! Аз не го сравнявам с никой друг. Аз не очаквам от него задължително да покрие даден материал – всичко, което учи е според собствените му темпове на развитие. Ако не разбира нещо, обяснявам го отново и отново. Ако се изнерви – оставяме го за в бъдеще. Аз не го задължавам да стои затворен по 6 часа на ден с почивка, която едва му стига да отиде до тоалетната. Аз нямам нищо против днес да учим на двора или в парка, защото не трябва да се тревожа за озаптяването на 20тина други деца. Ако ученето не върви, винаги можем да си направим почивка. Ако е болен не трябва да се страхува, че ще изтърве материал, който после трябва ударно да наваксва. Ако снощи е седял до късно да си говори по скайп с приятел в Америка, на другия ден може да си поспи. Ако е готов бързо с дадените за деня задачи, нищо не го спира да се занимава с каквото си пожелае.
За домашно образованото дете ученето не се случва в една определена стая или сграда. То се случва навсякъде. Може да се учи вкъщи по пижама, може на терасата, в музея, в библиотеката, на компютъра, в собственото си легло, а синът ми дори се е качвал да чете на крушата в двора. Където и да избере да учи е приемливо, стига да му е удобно.
Домашно образованото дете никога не получава двойка. Защо? Защото аз като негов персонален учител винаги знам на какво ниво са знанията му и няма нужда да ги оценявам. Ако има нещо, което не знае – работим по него. Ако има нещо, което знае добре – получава похвала. То никога не минава през прекършващите духа емоции свързани с получаването на лоша оценка. Винаги бива положително насърчавано. Според вас ако съпоставим тази среда на обучение и тази в училищата, коя е по-подходяща за развитие? Коя би дала по-добри резултати?

Освен спокойната атмосфера и изпълнената с приемственост и любов среда, домашно обучаваното дете има още едно смазващо предимство – индивидуалната програма. Тя е съобразена с неговите лични таланти и стил на възприемане. Това е невъзможно да се случи на място, където масово се обучават деца, тъй като всяко от тях има уникални характеристики. Но един отдаден родител, който добре познава детето си може да му направи програма, която да отговаря на индивидуалните му потребности. Ако синът ми (тъй като това е по-често при момчетата) е активен и не може да стои мирно, то му давам минимум задачи, които се решават в седнало положение, а преди това му давам някаква тежка физическа работа или го карам да направи три обиколки на улицата, за да се измори. Ако му е трудно да се концентрира, то започваме с пет минути, като в последствие добавяме още една или две, докато не станат час. Не го заклеймявам като хиперактивен и не му давам успокоителни, за да го навра в някаква програма – тя се моделира около него, а не той около нея.
Ако дъщеря ми е подредена и систематизирана, с нея работим по схема, която заедно сме измислили и в чието създаване тя е участвала. Ако иска да учи повече математика – добре! Ако иска повече английски – няма проблем. Ако иска да учи таблицата за умножение като я препише няколко пъти – супер. Ако иска нека да я учи и висейки надолу с главата от някой диван. Ако ли пък й е по-удобно – може да си измисли мелодия и да я направи на песен – няма на кой друг да пречи.
Знаете как има някои хора, които не могат да запомят нещо, докато не го видят написано. Други пък трябва да го чуят как звучи. През процеса си на съзряване човек минава през няколко стилове на възприемане, докато прецени кой е най-подходящ за него. Индивидуалната програма се съобразява с всичко това.
Другото, с което се съобразява е естествените инетереси на детето. Не всеки е математик по рождение. От моите три деца едното рисува, другото е музикално, а третото е добро в спорта. Всеки се занимава по-обстойно с това, в което е добър. Разбира се, художника също слуша музика и има някакви познания от обща култура, но от него не изисквам да разпознава имената на класическите произведения като ги чуе. Това да искаш всеки да учи всякакво изкуство е безумие! Изкуството не се учи насила! Нито пък биологията. Ако имаме дете с добра логическа мисъл и математически наклонности, защо да му губим времето в учене на това коя скала е седиментна и коя – метаморфна. Това са неща, които той веднага ще забрави! Вместо това, по-добре да го отприщим по математика или физика и да гледаме как ще надмине нивото си! Нека естествените науки да ги знае до ниво обща култура – в това няма нищо лошо. Може пък да му станат интересни и те, когато реши да учи биоинженерство в Оксфорд. Ето така се създават хора, които са добри в това, което правят. А не на принципа „Всеки да затвори всичките прозорци”.

Поредното предимство на домашното образование – ами децата имат време, в което всъщност да живеят. Държавните ученици трябва да прекарват по 6 часа на ден затворени в една сграда, а после още поне 2-3 часа в учене на уроци и писане на домашни. Те нямат време за нищо друго. Домашните ученици имат свободата да ходят по музеи, галерии, изложения, паркове, забележителности, зоопаркове, аквариуми, щраус-ферми, мандри, пещери, язовири, планински върхове и т.н. Домашните ученици всъщност имат време за преживявания, за създаване на житейски опит. Имат време да видят на практика това, което учат. Имат време да наблюдават смяната на сезоните, развитието на растенията или поведението на буболечките.
Знам, че и от училище водят децата на посещение на някоя местна образователна забележителност, то това е такава лудница и тарапана, че не може да става и дума за образование. Обикновено са събрани няколко класа, всички говорят, всички се бутат и никой нищо не може да разбере. Друго си е да отидеш в Природонаучния музей само с мама във вторник сутринта, когато там сте единствените посетители и можете да разглеждате колкото ви душа иска, да питате, да си записвате въпроси, които да проверите после в Гугъл, да се връщате по 6 пъти в залата с птиците, за да проверите новата си теория за произхода им от динозаврите и т.н. Домашното образование е много по-практично.
Има още едно предимство, което много малко хора осъзнават като такова – ежедневното близко общуване с възрастен. Всеки педагог ще ви каже, че децата учат най-много чрез имитация. Бебчо се научава да се усмихва, когато вижда влюбената усмивка на мама. Научава се да ходи като всички около него ходят. Научава се да говори, когато му говорите. Яде с лъжица, защото вие ядете така. Когато оставите едно дете без близко общуване с възрастен, то не спира да имитира. То имитира хората, които го заобикалят – връстниците си. Има ли родител, който да е пратил детето си на детска градина и то да не е прихванало някакъв лош навик или израз? Когато детето имитира възрастен индивид, то се учи да се държи като възрастен индивид. Когато имитира пубери, то остава завинаги в пубертета. За съжаление, точно това е случая с повечето млади хора – те са заседнали в пубертета и не знаят как да се измъкнат от него. Едно време хората на 18-20 години са се смятали за зрели индивиди, способни да се грижат сами за себе си. Днес се смятат за деца. Тежко на българското общество – освен че застаряваме като нация, младите ни, които трябва да влеят силна, свежа кръв, са супер инфантилизирани. Осезаемо липсват зрели, можещи и способни млади хора, и една от причините за това е липсата на връзка с възрастни, на които да подражават, от които да се учат.
Вие с колко деца максимум можете имате близки взаимоотношения? Виждате ли защо е нереалистично да се изисква от учителя да бъде модел на подражание? За да бъдеш модел на подражание, ти трябва да си спечелил уважението и любовта на детето, дарявайки го от своя страна с уважение и любов, които се измерват с време. Количествено време!
Домашните ученици не общуват само с връстници, като държавно образованите деца. Те общуват с хора на всякаква възраст – от по-малки дечица и бебета до баби и дядовци. И не смятат никой за „задръстен”, само защото не е в тяхната възрастова група. Статистиките показват, че домашните ученици имат по-добре развити умения за комуникация с всякакъв тип хора.

И сега е момента да си поговорим за социализацията, в името на която много родители са готови да принесат децата си в жертва на системата.
Социализация е общуването с други индивиди от обществото. За да можеш свободно да общуваш с тях, ти трябва да развиеш редица умения – да можеш да говориш, да имаш сравнително богат речник, за да успееш да изразиш мислите си в думи, да разчиташ езика на тялото на събеседника си, за да разбереш дали това, което му казваш достига до него или му е скучно и т.н. Това са умения, които се развиват предимно с практика. С колкото по-голямо разнообразие от хора общуваш, толкова по-добре и всестранно развиваш уменията си.
Много родители казват „Децата имат нужда от себеподобни.”, след което оставят детето в детската градина в компанията не себеподобните му за 8 часа, където то слуша само га-га и гу-гу, които заглушават всичко по-интелигентно. В училище работата е същата, само дето там се чува „гажде”, „чалга” и „Диабло”. И то само през междучасието. Училището изобщо не е предвидено като място за социализация! Социализацията там пречи на учебния процес! Децата трябва да са кротки и да не взаимодействат помежду си, защото иначе академичните им познания страдат. Там е малко или-или. Или се социализираш тайно и не внимаваш в час, или внимаваш в час и изпускаш социализацията. Кога иначе да се социализираш, ако не в час? През 10те минути междучасие? Там пак трябва да избираш дали да се социализираш или да отидеш до тоалетната. Единствената социаизация става по време на голямото междучасие – 20 минути на ден, когато децата са свободни да си общуват с тесен, ограничен кръг от хора.
Домашно образованото дете има време да отиде на гости на семейство с по-големи деца. То е вкъщи, когато на нас ни идват гости и дори от него се очаква да домакинства. Докато всички са на училище, то си играе с малкото съседче и го учи да казва „батко Тони”. Или помага на върастната съседка да си обере черешата, след което тя му дава да си набере и малини. То не е принудено да общува по разписание и то само с връстници. Може да има приятели и на 2, и на 20 години. И може сам да си ги избира! Вярвайте ми, свободата в общуването е много сладка!
И, разбира се, ако нещо го притеснява, ако някой го тормози, ако не знае как да постъпи – винаги има на разположение любящ възрастен, до който да се допита.

Как го правя аз?

Моите приоритети
Моите планове
Моите методи
Участието на бащата и разпределение на труда

И сега стигаме може би до най-интересната за всички част – това как аз го правя на практика. За да разберете защо го правя така, трябва първо да ви кажа какви са моите приоритети.
Може би ще се изненадате колко ниско в списъка с приоритетите ми се намира академичното познание. За мен обучението не се изчерпва с него, то е просто част, сравнително малка част, от цялостното обучение на детето. За да бъде обучението пълно, то трябва да си има крайна цел. Крайната цел е детето да стане независимо от родителя, да може да се справя с всякакви житейски трудности и да е от полза за обществото си. Как точно ще бъде постигнато това зависи от качествата на самото дете, които родителят трябва да открие и да му помогне да развие. Моята работа не е да му давам всеки ден риба, а да го науча да лови.
За мен първо е най-важно децата ми да бъдат самостоятелни и да се грижат сами за себе си, а след това – да се грижат за другите, за по-слабите. За мен е по-важно те да знаят как да си направят вечеря или да си изперат маратонките, отколкото да могат да ми кажат какво е „осмоза”. Затова изграждането на практични, базови умения, развитието на фината моторика и координацията между око и ръка за мен са по-важни от решаването на цял сборник задачи. Академичното познание се включва като инструмент, като нещо, което ще ти помогне да постигнеш целите си. Академичното познание без практически израз е излишно. Много е добре да знаеш, че мотиката има дървена част и метална част, но да хванеш металната и да копаеш с дървената е неползотворно и дори смешно. Децата не учат, за да не работят. Те учат, за да знаят как да работят разумно и да постигат целите си без да прахосват ресурси. И учат заради простото удоволствие от ученето. Знаете ли, възможно е! Синът ми е чел всички археологически енциклопедии в местната библиотека и май е единствения, който го е правил, тъй като издания от 64та година изглеждаха почти нови 
Съществена роля в ученето играе и физическата работа, като време, в което всичко научено се прилага на практика. Това е времето за развиване на полезни умения и истинска самостоятелност. Това е времето, в което едно дете може да погледне назад и да каже, „Аз днес проснах дрехите, метох кухнята, мих чиниите...” и да се почувства голям. Да се почувства полезен на семейството си. Да добие увереност и висока самооценка в следствие на положен труд, резултатите от който лесно се виждат. Друг път ще ви пиша за това как да научите децата си да работят 
Обучението започва от раждането, но разбира се, когато едно дете се роди, вие, колкото и близки да сте до него, не можете веднага да кажете кои са силните му страни, върху кое трябва да полага повече усилия и по какъв метод ще е най-добре да започнете обучението му. В първите 7-8 години е най-добре просто да му отговаряте на въпросите. Ако успеете да го научите да чете и пише – браво на вас. Когато едно дете започне да се оформя като личност, тогава вече можете да направите план за по-нататъшното му обучение, защото вече има с какво да го съобразите. Плановете винаги са флуидни, не са твърдо установени, за да могат да сменят посоката или метода ако детето го изисква. Моят план най-общо е да науча децата си на всичко до едно ниво на обща култура, да речем 4-5ти клас, след което да задълбаем повече в избраните от тях дисциплини. За нищо нямам срокове, но обикновено децата се справят по-добре от средностатистическото държавно образовано дете, като покриват според способностите си понякога до два пъти повече материал. Примерно по български език вземаме трети и четвърти клас за една година. Засега с децата си уча организирано само математика и български език. Учим и нещо, което в училище изобщо не се учи като дисциплина, а е много важно за развитието на фината моторика – краснопис. Не държа децата ми да впечатляват с калиграфия, но искам всеки ден да работят прилежно върху развитието на дребната мускулатура. Не учим предмети като „Човека и природата” и „Човека и обществото”. Това за мен е загуба на време. Разглеждах един учебник „Човека и природата” за 3ти калс, в който имаше цял един урок посветен на разликата между иглолистни и широколистни дървета. Това аз мога да го обясня с едно изречение и да спестя на детето 45 минути. В учебник „Домашен бит и техника” има урок „Как да си направим кутия за аудиокасети”. Знаете ли, че вече дори не се продават устройства, които да свирят аудиокасети? Аз лично не съм виждала такава от 10 години, какво ли пък остава за 6-годишния ми син... Вместо да ги занимавам с „домашен бит и техника”, им купувам Лего за коледа и рождените дни, принтвам им неща от Крокотак и ги оставям да се забавляват. Бедна ви е фантазията какво могат да измислят и творят!
И понеже не им губя времето с ненужни занимания, те имат време да покриват повече материал по другите предмети и да се занимават с лично творчество. И имат време да водим дълги, информативни разговори, да излизаме вечер на двора, като преди това сме научили наизуст звездната карта от Гугъл Земя, за да открием съзвездието Персей, че да можем да видим персеидите. Имат време да започнем разговор за високосните години, който след това се отплесва в теми от рода на „как се е образувала земята?”, „има ли Бог?”, „защо изобщо са съществували всички тези изчезнали видове?” и „защо съществувам аз?”
В повечето случаи децата ми изобщо не разбират, че учат, защото то се случва толкова естествено, толкова плавно и е такава голяма част от ежедневието.
Сигурно ви прави впечатление, че като говоря за обучението на децата, звучи сякаш само аз се занимавам с това, а съпругът ми бива изтикан някъде в периферията. Това е така, защото към момента аз съм основният учител. Това не означава, че бащата няма огромна роля в обучението. Особено за момчетата е жизнено важно да имат наоколо алфа-мъжкар, на който да подражават. Просто за нашето семейство сме решили, че тъй като тати трябва да работи, за да печели основния доход, то мама е основния учител. В нашето семейство, ролята на бащата е в това да дава по-технологични обяснения, от които аз бъкел не разбирам. Примерно да гледат заедно „Мегазаводи” по NatGeo и после да си говорят за колите. Татко също учи баткото ни как да работи с готови модули за да си направи сайт – ако се интересувате от динозаври, може да го видите на dinosait.com. Започнаха да разучават и Фотошоп.
Понякога на Татко му се налага да пътува по работа и често ни взема със себе си, за да посетим някое интересно място по пътя.
Не мога да кажа, че в домашното обучение има строго разпределение на ролите. Това е нещо, което всяко семейство трябва да реши само за себе си.

В много други семейства бащата участва доста активно в ежедневното образование. Това зависи много от характера и работата на бащата. Ако работата му позволява да прекарва повече време вкъщи – супер! Няма да го маргинализираме. Ако пък по природа има нисък толеранс към дребосъци, няма проблем – когато дребосъците поотраснат ще получат от баща си това, което им е необходимо. Не е препоръчително обучението на децата да се превръща в още един фронт на войната между половете. Най-лошата услуга, която можете да си направите е да си държите сметка за това кой колко работи и да се чувствате прецакани ако сметнете, че полагате повече усилия от партньора си. Кой го е грижа – нали става дума за доброто на децата ви?! Неразумно е да оплесквате работата с дребнавост, дръжте се за партньора си, колкото и малко да си мислите, че ви помага, защото без него пък ще е тройно по-трудно.

Можете ли и вие?

Това не е работа за всеки
Какво е необходимо
Разпространение на знанието в миналото и наши дни
Интернет като източник

Домашното обучение е тоста тежка работа за сам човек. А и не е работа за всеки. Аз съм далеч от мисълта, че трябва всяко дете да се обучава вкъщи. Това социологически е невъзможно. А нали трябва да има и деца, от които нашите да са по-добри :Р Но да се посветиш на такава дейност трябва да си наистина сериозен, да имаш силни убеждения и да имаш волята да изкараш нещата докрай, просто защото няма вариант да зарежеш по средата.
Ако имаш воля, ако чувстваш вътре в сърцето си, че това е правилното нещо, ако си склонен да правиш жертви и компромиси, ако си склонен да дадеш минимум 13 години от живота си за детето, което си създал и обожаваш, тогава не ти трябва нищо друго. Не ти трябва докторска или магистърска степен, дори не ти трябва висше образование! Статистиката показва, че децата на слабо образовани родители имат същия успех като тези на по-образованите. Дипломата ти не може да направи за детето ти това, което твоята любов и грижи могат! Има хиляди случаи, които го доказват.
Има ли сред вас родители, чиито деца могат да ходят? Имате ли представа колко голям еволюционен пробив е ходенето на два крака? Във всеки случай е толкова голямо постижение, че хората от миналото са го отбелязвали с празник. Това, че вашето дете е усвоило това умение е едно малко чудо. Спомняте ли си дългите дни, които детето ви прекара в подготовка за това чудо? Всяка сутрин, вещи хора му обясняваха изкуството на ходенето, а то повтаряше след тях що е баланс и по каква механика се движат краката, докато най-после беше достатъчно подготвено да се отпусне и да направи първите си крачки само...
Сарказма настрана, какво беше нужно на детето ви, за да проходи? За моите деца, а вярвам и за вашите, най-силната мотивация, най-доброто помагало беше „Ела при мама!”

Проблема при повечето родители идва оттам, че тъй като имат само бегъл спомен за това какво означава "валентност" и нямат много ясна представа от теоремата на Талес или творчеството на Атанас Далчев, то не биха могли да научат децата си адекватно. Никъде не е казано, че трябва да обучаваме децата си единствено с познанията, с които разполагаме при вземането на това решение! Никъде не е казано, че трябва да ги обучаваме без да ползваме ресурси или помощ от по-начетен приятел. И без това нашата цел не е да напълним децата със знания, а да ги научим сами да събират и обработват информация. Наистина, забранено е да се дава отговор „Не знам.”, но няма нищо лошо в това да кажеш „Не знам. Дай да потърсим в Гугъл или в библиотеката, или в специализиран сайт, или да се обадим на чичо Коце!” По този начин ти не си източник на информацията, а си просто проводник. Целта е детето да стане проводник само за себе си.
Може да ви прозвуча като лунатичка, но ние живеем в много благоприятно за ученето време, където глобализацията и технологиите са направили информацията, всякаква информация, много лесно достъпна. Едно време нещата са били по-трудни – за да научиш нещо, трябва да имаш подходящите книги, които или се купуват (ако има пазар за тях), или се намират в библиотеката. Ако имаш моя късмет и живееш в малък град, в който библиотеката е с ограничени ресурси, тогава ти трябва някой, който знае повече от теб и може да сподели това знание. През последните 15тина години толкова много неща се промениха! Вече не ти трябва някой човек или книга, който да ти обясни как се ашладисват диви сливи – със сигурност в YouTube има клипче с нагледна демонстрация. Благодарение на, E-How, About.com и Wikipedia, аз вече имам добри теоретични познания за това как се отглежда явокадо, как се размножава, кога трябва да се разсажда, в каква среда вирее и кой вид за какво се използва. Също така знам каква товароподемност имат еко-тухлите, които искам да си направя, знам каква почва трябва да използвам за тях и как да измеря дали глината в почвата е достатъчна. Децата ми могат да ползват ръководства за това как да си сгънат оригами или да се научат да свирят Лунната соната. Във Wikipedia всеки новооткрит динозавър излиза като статия в новините. В книгите, материалите не се обновяват толкова бързо. През 2010г две момчета получиха Нобелова награда по физика, за своето изобретение – материалът графен. Той е с дебелина един атом – толкова тънък, че се смята за двуизмерен. Това, гарантирам ви, още не фигурира в нито един учебник, но Уики може да ви каже туй-онуй за него.
Някои хора смятат, че интернет не е надежден източник на информация, защото там пишат всякакви хора, които нямат зад себе си авторитета на дядовците в БАН (които аз много уважавам). Така е. Това е самата истина – в интернет не всичко е вярно. Човек трябва сам да прецени на кое да вярва и от кой източник да събира информация. Трябва да ползва главата си и да развие собствени убеждения. Един авторитет застава зад една теория, друг също толкова голям авторитет застава зад друга и тогава какво правим? Принудени сме да си правим собствени заключения. Дали 11ти септември е инсценировка или терористичен акт? Не знам – вие преценете. Но в училище сигурно се учи дипломатичната версия. Можете ли да посочите грешките на различните управления? И да можете, няма значение – детето ви ще учи само това, което е политически коректно. Имали ли са динозаврите пера? Някой в интернет го написал като хипотеза, учените се разровили, излезли нови фосили и по тази хипотеза вече има доказателства. Но в училище, ако изобщо учите за динозаври, ще ви кажат, че те са били гущери с люспеста кожа. В науката трябва да има свобода за оборващи се една друга теории, за да има движение напред. Затова не е лошо, че в интернет пишат всякакви хора. На кой му трябва знание, което е сдъвкано и изплюто на порцийки от някой, пък бил той и авторитет. Не тези хора променят света, а тези, които са свободни да развиват тъпите си идеи, докате един ден не докажат, че всъщност не са толкова тъпи.
И така, колкото по-разнородна информация преглеждате, толкова по-добре информирано заключение ще можете да си направите.

Въоръжен с интернет, книги и талантливи приятели, един родител има всичката необходима квалификация, за да обучава успешно децата си вкъщи. А щом има и любов, какво може да се сравни с това?

Можете ли, дори ако мислите, че не можете?

Кой е отговорен за вашето дете?
Как да бъдете основен учител?
Дайте му визия за бъдещето
Забавни игри

Въпреки това, има родители, които по една или друга причина нямат възможност да обучават децата си лично. Не се отчайвайте! Това, че сте делегирали задължението си на държавата не ви прави по-малко отговорни за обучението на децата. Оставете държавата да се занимае с академиката, а вие наблегнете на останалото – както казахме по-рано, академичните познания са само една част от цялостната подготова за живота. Вие все още можете да бъдете основен учител, но за това ще имате по-малко време и трябва да полагате повече усилия. Може да се наложи да се борите с апатията на детето към даден предмет или ученето като цяло, но ако детето види у вас желание и ентусиазъм, ако му покажете, че за вас ученето е нещо вълнуващо и интересно, то тогава дори и училището няма да може да го убеди в противното.
Ако сте недоволни от академичното му развитие, помагайте! Не си губете времето и времето на детето в кампании с цел да промените нещо – докато го постигнете може вече да е късно за вашето дете. Занимавайте се с него сега, а променяйте света после, заедно. Трябва да бъдете хитри и лукави, и много креативни, за да можете след тежкия ден в училище да му помагате, без той да разбира, че учи. Играйте образователни игри, правете и тематични партита, купете си книжка с експерименти и ги правете заедно, гледайте научно-популярни филми. Чистете заедно градинката пред блока или правете други проекти. Насърчавайте го да играе образователни компютърни игри (да, има и такива ).
Най-важното нещо, което можете да напварите за детето си обаче е да му дадете визия за бъдещето. Да му помогнете да открие себе си и да си се представи като зрял човек. Да му дадете привилегията да мечтае големи мечти и увереността, че може да ги постигне.

Коментари

Стефка (☻) 16 Ноември, 2011 - 08:22

Здравейте,

Следя отдавна блога ви и ми е много интересен, макар да не споделям мненията ви. Подкрепям решението ви да обучавате децата си вкъщи, макар че не бих обучавала така моите деца освен в някакви извънредни обстоятелства. Но по темата: впечатлението ми е, че когато родителите се интересуват от децата си, тези деца учат добре и с интерес и в държавното училище. Научават се да извличат от системата. Самата аз дълго си мислех, че българската система непременно ощетява, но и аз като вас съм имала възможност да я сравня с разни чужбински системи и изводът ми, който разбира се подлежи на преразглеждане, е че е крайна сметка системата не е толкова определяща, а опредлеящ е именно индивидът и как този индивид използва системата. И системата контролира това в много малка степен. Ето и вие, и другите домашно-обучаващи родители сте преминали през системата. И тя явно не е произвела от вас унифициран продукт. Друг пример: майка ми е изкарала цялото си образование през соца (в момента е на 60), но при първа възможност излезе на частна практика без да има семеен пример за това. Баща ми, на нейната възраст, така й не успя да се научи да фунскионира извън държавната структура. Което пак ме навежда на мисълта, че системата и недъзите й са само източник на оправдания.
А относно разсъжденията ви къде бихте включили информацията за името на Самоков--и през унифициращия соц това не беше някаква огромна дилема. Имаше предмет "родинознание", предмет "химични и физични явления" и т.н. Нещата ставаха по-строго дициплинарни едва в седми клас, но моите учители поне и след седми клас са успявали да вържат материала по биология с този по химия например и да ни покажат взаимовръзките. С други думи, смята, че представата ви за държавното училище е твърде унифицираща.
Успех и занапред по избрания от Вас път.

Вълчан (☻) 26 Декември, 2011 - 10:38

Поздравления за добрия анализ! Ще си позволя да допълня само, че образователната система в настоящия й вид е създадена в епохата на индустриализацията с една основна цел - да доставя на фабриките унифицирани работници със стандартни познания и умения, т.е. да произвежда по калъп роботизирани индивиди. Повече от сто години по-късно образователната система малко се е променила. За сметка на това предприятията отдавна не се нуждаят от работна ръка за конвейрите. Резултатът - системата бълва абитуриенти с дипломи за безработни, с липсващи социални компетенции и още недостигнали до въпроса кой съм аз и що чиня на този свят. Държавната социална политика (поне в социалните държави) от своя страна се опитва да създава изкуствени стимули за интегрирането на чадата си в бизнес системата. По този начин се стига до безумието, да се заменят технологии с човешка работна сила, поради данъчни облекчения и социален имидж.

Кайно време е да прогледнем за факта, че настоящата образователна система е изключително вредна за децата ни и бъдещето ни. Крайно време е да поемем сами отговорност за развитието на собствените ни деца и да излезем от порочната практика на делегиране на това наше задължение на учителя, на държавата на системата.

Бъдете здрави и дерзайте!

Майка (☻) 27 Декември, 2011 - 11:37

Поздравявам Ви за ентусиазмът и смелостта да се заемете с тази нелека задача - обучението на децата Ви. Щастливка сте и, че имате времето за това, а и добър и разумен мъж за съпруг и баща на децата ви, който е съгласен жена му да не работи, а да отдава времето си на децата. Пиша специално това, защото аз нямах този шанс, а и един абзац особено много ме впечатли може би точно защото илюстрираше най-голямата ми болка.
Вие сте късметлийка! Живеете в провинцията и имате време за децата си! Мъжа ви ви подкрепя и е зад вас!
Късмет и за напред!
Имам и едни въпрос - какво ще стане според вас после, когато децата трябва все пак да вземат документ за образованието си, за да могат да продължат обучението си и да работят?



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries