Направихме си пари. 
В днешно време всичко се продава, всеки може да намери ако не това, което му трябва, то поне нещо достатъчно близко, че да свърши работа. Тогава защо да ютилизираме метода "направи си сам", щом на пазара вече има всичко и то на премливи цени? Има няколко причини (поне толкова ми хрумнаха) и сега ще се опитам да ги изброя.
1. Когато човек направи нещо с ръцете си, то му е по-скъпо, добива някаква по-дълбока стойност за него, а оттам и доста по-голямо желание да запази изработката си от повреди. С други думи, децата много повече се стараят да пазят вещите, които сами са изработили от колкото играчките, които лесно могат да се заменят.
2. Правенето на нещо е случка. Случките създават опит и спомени. Спомените са нещото, което свързва хората и ги прави да се обичат, дори и след време, когато отдавна вече не са заедно. Това все още не мога да го твърдя със сигурност, защото децата ми са още малки, но се усеща как изработването на проекти заедно и съвместните ни забавления ни сближават. Този феномен в книгата си "To Train Up a Child" Майкъл Пърл нарича "завръзване на конци". Според него всяко интересно занимание, което би останало в паметта на децата като приятно преживяване създава тънка връзка между детето и "виновника" за това приятно преживяване (както и другите участници в него). Колкото повече кончета свързват родителя и детето, толкова по-здрава е връзката им и толкова по-трудно се разрушава от неизбежните моменти на спречкване.
3. Когато децата изработват нещо сами, те разширяват познанията си. С парите, които ние си направихме помогнах на децата си да заучат: Тони - формите, Линка - числата, Фифо - цветовете. Вместо да купуваме "лекарски комплект" от магазина си направихме аптека. Децата нарисуваха всичките лекарства (+ памук, бинт и други неща, които се продават в аптеката), оцветиха ги и ги изрязаха. Така без да усетят се научиха какво се продава в аптеката и какво - не, кое лекарство за какво помага, кое как изглежда, кое е много опасно и кои лекарства са по-добри.
4. "Направи си сам" действа много стимулиращо на самооценката. Когато човек успее сам да направи нещо сполучливо получава удовлетворение и увереност в себе си и във способностите си. Децата, които работят с ръцете си не са просто консуматори, те произвеждат играчки и въпреки че не могат да го обяснят с думи, това спомага за вътрешния им баланс. Ако някога бъдат затворени в стая с някои основни офис консумативи биха могли да се забавляват цял ден, да измислят нови неща, в които да ги претворят. Скоро ще добавя няколко идеи за неща, които заинтересованите родители биха могли да направят с децата си.