Майка на пълен работен ден

Това е за майките, които жертват един "по-добър живот" в бъдеще, за да могат да бъдат до децата си сега. Това е за тези родители, които изоставят мечтите си за професионално развитие, за да могат да бършат сълзи и сополи. Това е за тези бащи, които, въпреки че работят много живеят скромно, за да може малките им да бъдат отгледани от майка си.
Това е и за тези родители, които копнеят сами да се грижат за децата си, но по една или друга причина не могат.

Вече девет години заемам най- финансово и социално недооценената длъжност на планетата - аз съм майка на пълен работен ден. Не се обиждам, когато казват "Тя не работи, гледа си децата". Обичам работата си!

Тук съм била за всяка първа дума, първо зъбче, първа крачка, първа болест, първа рисунка, пръв самостоятелен сандвич, пръв концерт, пръв рецитал, пръв кекс... Ако е рекъл Господ, тук ще бъда и за още много "първи неща" - първи цикъл, първи косъм на брадата, първо влюбване, първи спечелени с труд пари, първо разочарование... защото не само "първите неща" на бебетата са важни! Големите деца имат нужда от много повече подкрепа, когато правят първите си самостоятелни крачки в този необятен, непознат свят.
Тук ще бъда и за много "последни неща" - последното пресичане ръка за ръка, последна песничка, последно гушкане и целувки преди лягане, последно бутване на колелото, с което сега обикаля квартала, а после града, България и може би света...

Това не ме натъжава. Обичам работата си! Плодовете и ми носят такава качествена радост и такова дълготрайно удовлетворение, които не мога да получа от нито една друга дейност. Подарявала съм много подаръци, които в момента събират прах нейде из таваните или отдавна са били счупени, изхвърлени и преработени в нещо друго, но най-хубавият подарък, който някога съм правила на децата си е моето време, внимание и присъствие. Това не може да се повреди или забрави. За тях мама е нещо повече от образ, а любовта и - нещо повече от мит.
Благодаря на всички, които жертват, за да отглеждат децата си, само за да открият, че това не е жертва, а истинско щастие!

Коментари

Пролетка (☻) 5 Декември, 2009 - 16:48

Толкова ти завиждам!Благородно,разбира се.;)И,откакто Влади ми разказа за вашето семейство,все си мисля,ако мога да си го позволя,дали бих могла и аз така...

maminkavania (☻) 10 Декември, 2009 - 21:06

Oще щом прочетох заглавието поспрях да преглътна двете напиращи сълзи в очите ми (от вълнение, не от нещо друго), да въздъхна и да продължа да чета натам почти сигурна, че знам какво пише на следващите редове.
Ах, какво облекчение да видя още някой, който счита тази "длъжност" за работа и който изпитва удовлетворение от нея!
Благодаря за споделеното, колега, след моя 11-годишен стаж в областта мога само да Ви пожелая нови творчески успехи и вълнения при всички предстоящи "първи и последни" неща!:))))

chatpatka 27 Декември, 2009 - 22:55

Благодаря, колега! :) А на вас пожелавам плодове, с които да се гордеете!

Бубето (☻) 16 Юни, 2012 - 22:15

Маги, толкова се радвам, че те има и че споделяш с нас ценните си мисли. Когато чета твоите размисли оставам без думи...защото успяваш да достигнеш до сърцето, да трогнеш дълбоко и то само защото можеш да изкажеш по един прекрасен начин това, което е и в моето сърце.

Ти успяваш да ме вдъхновиш, насърчиш и разсмееш всеки път когато те чета...понякога тайничко ми се иска ти да ми беше майка...мисля, че децата и мъжа ти са невероятно щастливи да бъдат твоето семейство, а моментите ви заедно ще бъдат наистина неизчерпаем източник на радост и вдъхновение.

Дори понякога когато изпитвам трудности с възпитанието на сина си си мисля за теб и се чудя ти как постъпваш при подобна ситуация.
А когато ми е било мъчно, че нямам друго дете съм си мислила за всичките весели моменти във вашето голямо семейство, за които още се смея на глас.

Моля те продължавай да пишеш своите Размисли и да разказваш вашите Преживелици! Твоя сайт е като любима книга - човек никога не се уморява да я чете и препрочита...и като любимо кафене където да изпиеш ароматно кафе с любим човек и да се впуснеш в интересен разговор. Всичко, което пишеш оставя дълготраен отпечатък в съзнанието ми, а когато отпечатъка избледнее се връщам отново тук.



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries