Напоследък домашното обучение сякаш набира скорост и все повече хора ако не друго, то поне са чували за него. Вече няколко пъти ми се е случвало като спомена някъде, че си обучавам децата вкъщи вместо с шок и изцъкляне да ми реагират с проточено "А-а-а", което преведено на български означава "Вие май не сте единствените откачалки, чувал/а съм, че има и други". И въпреки това съвременните българи сякаш не могат да престанат да мисят неподредено. Редовно получавам въпроси като "Ама по колко часа на ден учите?", "Кои предмети преподаваш?", "Какво учите по математика?", "Синът ми е на n години, препоръчай ми подходяща книжка за него." и т.н.
Това ми показва, че хората, които са плод на системата нямат способността да виждат отвъд систематизираното. Хората, за които ученето се е случвало единствено в класните стаи, където са били хранени с лъжичка от квалифициран персонал не могат дори да асимилират идеята, че има и друг начин това да се случва ефективно.
На тези хора може би им звучи несериозно, но аз избягвам да организирам събития и инициативи, с които да поучавам децата. Избягвам да организирам каквото и да било. Смятам, че организацията и систематизацията са добър начин да убиеш нещо красиво, като му отнемеш живеца. Моля не го приемайте като лична критика, но има много малко неща и области в живота, които са организирани и дирижирани, затова ми е трудно да приема с охота думи като "систематизирано обучение", "образователни модули" и т.н., особено когато става въпрос за малки дечица.
Може би интересните, образователни неща, които правя с децата ми хич няма да се сторят интересни и образователни на един активен родител, който непрекъснато търси нещо шарено, с което да грабне вниманието на своето дете, те просто са си интересни за нас. Примерно, миналия ден правихме езеро на двора. Събрахме всякакви счупени тръби, кухи пръчки и сламки и си построихме доста комплициран "водопровод", с помощта на който захранвахме с вода от дворната чешма едно обрасло с треволяк местенце в по-забутаната част на двора. Основната идея беше, разбира се, на големия ми син, който целеше така да направи двора обитаем за жаби, за да може да си хване жаба за домашен любимец. Имахме възможност да научим (в това число и аз) някои неща за жабите, за екосистемите, за гущерите, змиите, охлювите, скачените съдове, водопроводните инсталации и главната поука, че всяко удоволствие си има цена (а тя беше горчивото лекарство, което им дадох след цялото това киснене във вода). Сега някой загрижен родител ще ме вземе буквално и ще се юрне с отрочето да прави езеро, за да може да преподава биология...
Има няколко неща, които вземам предвид, за да мога да сметна ученето за успешно.
Първото е, децата ми да знаят, че аз не съм източника на информацията, а само проводник и да си търсят информацията сами или дори и с моя помощ (ако не знаят как се пише "жаба" на английски да им я напиша аз в гугъл). Когато се включа в играта и непрекъснато им подавам факти доста бързо им доскучавам и фактите, ако изобщо чути, биват забравени почти веднага, защото ясно виждат, че целта ми не е да се забавлявам с тях, а съм дошла да ги "просветлявам". В повечето случаи вкъщи ученето става по естествен път, непланирано. Аз не съм родителя, който е всезнаещ и само чака да се отвори свободна мозъчна клетка, която веднага да наблъска с нова информация. Аз съм едно малко по-начетно от обикновено дете, което дава възможност на другите деца да знаят повече от него (особено ако става въпрос за жаби, динозаври или други подобно гадинки). Имам чувството, че много от вас си представят как само чакам децата да заспят и отварям википедия, за да търся нещо интересно, което да им сервирам на следващия ден. Не е така. Като кажа, че децата са тези, които дирижират до голяма степен собствената си "учебна програма" имам предвид точно това.
Другото нещо, което се старая да не забравям е, че всяко знание трябва да си има крайна цел! Ако крайната цел е самото знание, то каква е файдата от него? Какво го ползва едно дете да знае, че пчелите опрашват цветята? Това за него си е празен факт. Виж ако детето изгаря от желание да си има собствена черешка, ягодово коренче или друго растенийце, от което да има изгода и пита "Мамо, защо дървото ми има толкова малко черешки?" можеш да му се обясни как само опрашените цветенца стават плодове и т.н. (примерно). Всяко дете, дори и ходещите на училище, се сблъсква с въпроса за ползата от знанието. Всички сме чували изреченото с неохота "И за какво ще ми трябват в живота тези синуси и косинуси?" Всяко нещо, което се научи трябва да се прилага на практика! И то не насила! Ако отнемаш от времето му за игра (практика), първо за да го натъпчеш с информация и после още веднъж за да го насилиш да използва тази информация, детето само би се изнервило. Затова повечето деца мразят въпросите след урока от типа "Какво научих от този урок?"
Затова поне на този етап за мен най-важното нещо е да науча децата ми да бъдат самостоятелни - да могат да си сварят едно яйце, да си направят сандвичи, да почистват след себе си, да простират дрехите, да спазват лична хигиена, да правят неща, които са неделима част от ежедневието на всеки нормален човек! Следващият ми приоритет е да ги науча да се грижат за другите, да помагат на другите, да се съобразяват с другите и да не си въобразяват, че света се върти около тях. Едва след това иде ред на академичните знания, като нещо, което ще им бъде полезно, за изпълнението на предните две задачи. Чувствам, че за болшинството българи този мироглед е чужд. За тях, както и за децата им, ученето се случва без визия, без реална представа за какво им е, без усет за бъдещето. Затова и не могат да излязат от кутията.
За финал искам да спомена, че има някои хора, които са подредени във всички отношения, дори и в психологическо. Това е нормално. За някои хора е нормално да учат по-добре и по-ефективно когато информацията им е систематизирана. Други имат добра визуална памет. Трети (особено момчетата) учат по-добре докато извършват паралелно някаква друга дейност. Четвърти не могат да запомнят нещо ако не го видят написано. Има всякакви хора в този прекрасен шарен свят и всеки родител е длъжен да разбере що за човек е детето му. Ако ти се е паднало дете, което предпочита систематизираното учене не го спирай само защото аз не го харесвам.
Вече започва да ми личи страха, че всеки интерпретира думите ми по свой си начин и ми се приписва авторитет, който сама не смея да си припиша :)
Коментари
Добре, тогава въпрос.
Съгласен съм с неефективността на системното обучените, поне това, което съм получил аз. Сигурен съм, че това не е единственият възможен подход, и домашно обучените деца ще получат достатъчно знания, за да "се оправят" в живота. Не е важно кое образование е "по-добро", понеже това не е състезание. Хубаво е, че ще има и различни хора.
Аз съм научен работник. Аз съм от малкото хора, на които наистина им трябват онези синуси и косинуси :) Понякога работата ми е творческа, понякога не е. В моментите когато е творческа, ми помагат знания, които съм си придобил сам. Спор няма.
Обаче, понякога има просто досадна и сива работа. Мисля, че е неизбежно. След великата откривателска идея, идва момента на "хайде сега повтори този експеримент 500 пъти". Тогава просто трябва системен труд.
Системното образование не ме е научило на системен труд - имам предвид никой не ми го е преподавал като дисциплина. Никой не ми е казвал какво да правя, като имам да правя неща, които не ми се правят. Обаче, системното образование многократно ме е поставяло в такова положение, че да е трябвало да се науча.
Докато ученето е само творческо, всичко е цветя и рози. Въпросът ми е - как ще ги научиш на досадната работа? Как ще ги научиш да не се огъват от напрежението пред класно?
(а може би, това с напрежението пред класно не е важно да се учи?)
Радвам се, че повдигаш темата :) Това е нещо, за което отдавна ми се иска да пиша, но все не намирам време.
Системен труд не се учи в училище, както споменаваш. Моите наблюдения показват, че в училище по-скоро се учи системно кръшкане или "как да постигнем максимум оценки с минимум усилия и, ако е нужно, заблуда". Не казвам, че това е нещо, на което учителите учат децата, ами че това е нещото, на което децата оставени сами да се справят с живота се учат - винаги да търсят пътя с най-малко съпротивление.
Смятам, че ученето на труд е работа изцяло на родителите, а и няма как да е иначе, тъй като в училище не се ютилизира никакъв друг вид труд освен "умствения труд". Доколкото съм в течение, от децата не се изисква да метат класните стаи, да поддържат парното, да мият прозорците и да търкат чиновете. Май прекалено много родители биха възроптали против подобно устройство :) Това произлиза от едно погрешно схващане на родителите (особено българските), че най-хубавото нещо на света е да не работиш и се стремят да уредят децата си така, че да не трябва да полагат усилия, за да устроят съществуването си. Така се получават деца, готови да бъдат отхвърлени от естествения подбор.
За ученето на системен труд и принципа "Гадно е, ама трябва" е нужно да се започне от ранна пеленаческа възраст, когато бебо още не може да ходи, но влачейки насрания памперс по пода пълзи към кашона с играчки, защото знае, че трябва играчките да се прибират. За него е естествено да има задъжения, защото не помни време, в което да е нямал. Точно на този принцип порасналите ми пеленачета метат кухнята по няколко пъти на ден, прахосмукират два пъти седмично и си прибират стаята всяка вечер. Не винаги им харесва, понякога се влачат, но никога не е имало измъкване. Гадно е, скучно е, досадно е, ама все някой трябва да го прави и тъй като мама няма вечно да е с тях да им чисти, най-добре да си го правят сами.
А колкото до стреса пред класно, наистина, кому е нужен? Стреса пред класното се корени в страха от оценката, която много деца възприемат като лична оценка. Оригиналната цел на класното е децата да покажат кои неща са усвоили и върху кои трябва още да се поработи. Децата не разбират тази цел. Тях учителите ги заплашват с класни и контролни, затова ги възприемат със страх. Децата обучавани вкъщи нямат нужда от контролни, защото аз като техен учител във всеки един момент знам на какво ниво са познанията им. Това е едно от огромните предимства на индивидуалното образование.
Разбира се, все някога в живота ще се сблъскат със ситуация, в която ще трябва да показват пред хора на какво са способни. Мисля, че тогава ще им бъдат от полза "концертите" по пиано, балетните "рецитали" и изложбите, в които са участвали.
Надявам се отговорът ми да ти се е сторил изчерпателен, но ако има още неща, които искаш да знаеш - питай. Все някога ще отговоря :)