chatpatka

Какво като под теб съм се родила,
под клоните ти като съм заспивала,
над мен като среднощни песни пяла е
отдадената майка гълъбица?
Като със звезден прах си ме поръсвала,
като със златна сладост си ме къпала
и във дъждовни дни си ми разказвала
премъдростите на една старица?
Какво ме ползват спомени зелени
под тебе щом не мога да застана,
а вместо да се рееш ти над мене
се възвисява някаква реклама?
Земята там не помни твоя корен,
нито небето твоите листа,
но ти за мен си повече от спомен -
за мен си мила майка и сестра!