Какво им трябва на децата, за да харесват организираното учене

Колкото повече порастват децата ми, толкова повече правят разлика между по-забавното учене (проекти, филми, експерименти, работа с ръцете, учене в движение и т.н.) и по-скучното учене (сядането на бюрото и решаването на задачи).
Има обаче няколко неща, които забелязвам, че им помагат да харесват времето прекарано в организирано учене. Споделям ги тук за полза на останалите родители, които искат децата им да обичат училището.

Разберете предпочитанията на детето си - дали предпочита да учи сутрин или следобед; дали се разсейва от всеки звук и му е трудно да се концентрира, когато в стаята има други хора; дали предпочита да пише с молив или химикалка и т.н.
Експериментирайте, за да установите тези предпочитания, защото е много вероятно детето да не ги осъзнава.

Ако е необходимо, подгответе детето за кротко учене. Не всички деца имат нужда от подготовка. Някои още със събуждането сядат и си правят уроците и няма нужда да им се задава конкретен план. Други, обаче, особено момчетата, изискват физическо и психическо настройване. За тях е по-добре да имат твърд час, в който да започват ученето (или час, в който трябва да са приключили), за да могат да се настроят психически. Ако имате хиперактивно дете, което трудно може да си седне на задника, преди да го заставите да седи, трябва да му дадете някаква физическа работа или упражнения, които да го изморят, за да може да се кротне без това да му представлява психически тормоз :)

Нека детето да участва в създаването на програмата си! Това е нещото, което най-много ще допринесе за привлекателността на организираното учене в неговите очи. Давайте му да учи повече от това, което иска и харесва и по-малко от това, което ненавижда. Ако иска да учи английски повече от математика, давайте му само по няколко задачи на ден и го карайте да пише отговорите на английски. Ако обича текстови задачи, но ненавижда прости, безцелни числови изрази, то нека решава предимно текстови задачи и само тук-таме по някоя по-интересна задача с числови изрази. Ако мрази да пише, но обожава динозаври, давайте му писмени задачи свързани с динозаври. Карайки го насила да прави нещо, което ненавижда само ще допринесете към цялостната му омраза към ученето. Не се безпокойте ако детето не харесва нещо в момента. Това не е гаранция, че няма да го хареса на по-късен етап, когато е готово да го разбере, стига да не свързва работата с негативи, които нямат нищо общо със самата работа, а по-скоро с начина, по който е била представена ("Не обичам чушки, защото веднъж като малък опитах и не ми харесаха", "Математиката не е за мен, защото веднъж опитах и ми беше твърде трудна")

Нека детето да участва в избирането на учебници и консумативи. Участието не трябва задължително да е голямо, просто да каже дали даден учебник му харесва или не. Има хора (в това число и аз), които се депресират при вида на вестникарска хартия. До ден днешен не обичам да пиша в тъмните жълтеникави страници на такива тетрадки, които изглеждат като халваджийски тефтер още преди да си ги започнал. От друга страна пък съм склонна да вложа много старание да пиша красиво в една красива тетрадка. Ако детето има предпочитания, съобразете се с тях! Това може да е решаващо във формирането на отношението му към даден предмет. Нека то си избере тънко- или дебело-пишеща химикалка, мек или твърд молив, линийка с брокат или със таблицата за умножение. Няма смисъл да се отпускате в глезотии и да давате тройно повече пари за чертожни комплекти с лика на Хана Монтана, но е добре да давате възможност за избор според бюджета и предпочитанията на детето.

Изненадвайте детето от време на време с нещо хубаво, което сте му купили за училище. Момичетата са доста лесни в това отношение. Красива малка гумичка във формата на цветенце, молив с капачка от перца, химикалка с брокат, тетрадка с хубава картинка.... Децата обичат да получават нови неща, особено такива, които са купени специално с мисъл за тях. Колкото и малък и евтин да е предметът, показва грижовност и доброжелателство, и има голяма вероятност да усмихне денят им, и да влее ново старание в работата им ("Сега ще си направя краснописа с новия молив от мама!")

Давайте време за почивка и разнообразие. Ако усетите, че детето е забило в някоя задача и върти на едно място, сменете предмета или заниманието. Пратете го до магазина за хляб или го поканете на чаша чай на балкона. Целта е от негативна настройка да се премине към позитивна, защото с нея мисленето е по-свободно и проблемите се решават по-лесно. Разнообразявайте средата на учене. Вместо всеки ден да учи на бюрото си, детето може днес да учи на масата в кухнята или на двора, а защо не и в парка, стига да може да се концентрира. Разнообразието е онази малка подробност, която вдъхва нова енергия на скучната механична работа.

Позволете на детето да участва в оценителния процес. Не да си поставя оценка по 6- или 10-балната система, а да оценява знанията си според това дали е усвоило даден материал добре или чувства, че има нужда от още упражнения. Това прави детето доста по-ангажирано със собственото си образование и му помага да види по-голямата картинка. Вместо просто да поставяте оценка на работата, отбележете грешките и попитайте детето как мисли, че се е справило, къде среща трудности и какви идеи има за преодоляването им.

Обяснявайте на детето действията си. Така ще му помогнете да опознае характера си, ще го научите само да локализира проблемите си, само да открива начини за разрешаването им и да се мотивира само.

Коментари

Тоня Борисова (☻) 24 Януари, 2014 - 14:09

Искрени поздравления от сестра по съдба и методи на обучение!
Майка съм на три, вече пораснали деца, които се опитвах, мисля - успешно, да отглеждам не традиционно, развивайки индивидуалните им дарби и наклонности. Още в далечните 1996-1998г. сама обучавах двете си по-малки деца в условията на домашното училище.
Имам значим полезен опит в този нелесен, но благодатен за израстването и развитието на децата педагогически метод, който бих могла да споделя.
Особено съм наблягала върху нравственото възпитание и изграждане на естетическа ценностна система, развивайки природните дарования на децата.Разбира се, вероятно педагогическото ми образование и това, в областта на сценичните изкуства и киното, както и писателската ми работа са ми помагали много.
Споделям Вашето разбиране, че отглеждането, възпитанието и обучението на три и повече деца в семейството е преди всичко ангажимент на майката, която трябва да изобрети и приложи редица умения, за да приобщи цялото семейството към този непрекъснат, гъвкав и строго индивидуален процес на изграждане на личността у децата си.Та нали хилядолетия, по този начин са били обучавани деца по цял свят!
Ако Ви допадат тези размисли ще се радвам да поддържаме връзка. Можете да ме откриете във Фейсбук страницата ми и на скайп: salzica_za_vas
Желая Ви успех, на прав път Сте и ще се радвате на добри постижения!
Поздрави: Тоня Борисова



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries