За Мравките и Хората

Вярно си е, че съм много ангажирана, но ако някой очаква да правя паралел между живота на мама на трима и този на работливите същества от басните, сори за разочарованието.

Изобщо не разбрах как изгубих способността си да не забелязвам мравките. И то не само защото с пукането на пролетните пъпки къщата ми се изпълни с тези дребни гадинки. И не само защото децата непрекъснато привикват вниманието ми с "Мамо, виж, дали сме и троха, защо не я взе? Защо завива? Защо си мърда пипалата?" и други подобни въпроси от екзистенциално естество. Истината е, че се хващам коленичила на пода, преследваща под столове и маси пострадалата от метлата ми мравка, за да видя как, кога и дали ще се оправи. Кому са известни криволиците на мравка без пипало? Кой "изглажда" смачканата в бързината работливка? Заключавам, че мравките, особено ранените, следват някакви невидими пътища, някакви неосезаеми лечебни потоци, някакви безкрайно променящи се пътечки към по-хубавото. След успешно господстване над осем котки, смея експертно да твърдя, че същото важи и за тях, макар и между двата животински вида да няма нищо общо.

Не мога да не си направя извода, че животните виждат света много по-пълноценно от нас, хората. Да, знам, някои от тях го виждат черно-бял, някои разделен на толкова милиона части, на колкото са разделени очите им. За другото виждане говоря. За онова, което означава цялостно възприемане. Хомо сапиенсите виждаме перфектна визуална картина, с яснота, контраст и повече цвята, от колкото можем съзнателно да различим, но всъщност "виждаме" съвсем малка част от това, което е в действителност...



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries