Загубени в природата

Дъщеря ми е една от принцесите на Дисни. Големият ми син е горски дух, а малкият - фавн. Не, не става въпрос за хелоуин маскировка. Просто така биха ви изглеждали на вас и на вашите деца. За разлика от вашите, моите деца не са научени да се страхуват. Когато видят мишка, да бере душа насред заледената улица, те не бягат с истерични писъци, а я прибират вкъщи, за да се опитат да я съживят. На моя собствен ужасе'н поглед реагират с "Мамо, я не истерясвай". Когато открият врана с пробит череп, не се обръщат на другата страна погнусени. Носят я вкъщи, четат в Интернет какво да правят и измолват баща си да я закара до София, където да я предаде на ветеринарни грижи. Когато видят змия, моите деца не се заикват от ужас като вашите. Те нямат проблем да си играят в присъствието на змии или дори да ги погалят, защото са образовани и знаят, че змиите са полезни създания, а библейските асоциации, които навяват са породени от невежество. Когато видят куче, било то домашно или бездомно, те не си вземат камък "за всеки случай", защото "абе, куче е, не знаеш как ще реагира". Те са научени как да реагират адекватно, така че да не агресират животните, затова не ме е страх за тяхната безопасност.
Когато има някъде пострадал щъркел или лястовица с откъснато крило, моите деца са първи да му помогнат, като са готови да жертват спестяванията, които са си събирали за Лего и времето, което са искали да прекарат на дългоочаквания панаир.
"Как им разрешаваш да ловят гущери и да пипат жаби?" - съм чувала неведнъж. Истината е, че не искам да ги спра. Да, на мен ми е неприятно да ме лазят щурци с размерите на чайка или около врата ми да се увива смок. Страх ме е от крави, с които, за мой ужас, живота на село ме среща доста често. Страх ме беше от кучета (а и още ме е страх когато минавам покрай жалките, озлобени създания завързани с толкова къса верига, която не им позволява да легнат и държани само на хляб и вода). И вас ви е страх. Защо тогава вашите деца изпадат в истерия само като ги погледне пухкав домашен любимец, а моите другаруват с всички живи твари? Защото моя страх е моя грешка. Аз го отчитам като такава и се старая да не го предавам на децата си. Докато вие учите вашите деца, че света е недружелюбно място, че трябва винаги да са нащрек, че животните са лоши, а хората още повече, то аз оставям моите деца да учат мен. Когато вие казвате "Внимавай да не те ухапе!", аз казвам "Покажи ми какво му е специалното на това животно."
Лека-полека това се превръща в манталитет. Вашите деца се учат да се страхуват от сенките си, а ако попаднат в екстремна ситуация се парализират като зайци. Моите деца се образоват все повече и повече в желанието си да образоват мен. Те израстват с идеята, че са компетентни, че могат да се справят, че света е хубав и пълен с великолепни твари, от и за които може много да се научи.
Искам да кажа на тези родители, баби, лелки и учителки, които се страхуват - разбирам ви! Голяма част от страховете ни обаче не са обосновани! Предавайки тези страхове на децата си, ние ги осакатяваме. Ако не сме способни да им покажем прелестите на един свят, от който хората сме само част, то поне не трябва да възпираме техния естествен импулс за познание. Така вместо да им позволим да ни задминат, ние ги дърпаме назад, към нашето ниво - нивото на едно зашеметено поколение, което не е съвсем наясно със своето място в природата.

Коментари

Стефка (☻) 11 Септември, 2014 - 00:39

Хубав текс. "Вашите деца" ги приемам като реторически похват. Моето обожава животни.



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries