Домашно образованото чудо

Кой като нас? За хомскулърите обществото си е създало не един, а цели два стереотипа! Според масите, децата които учат вкъщи могат да имат една от следните две съдби: а) да пропаднат в живота, за който са изключително неподготвени, тъй като в следствие на изолация от света не са се научили на базови умения, например как се правят макдоналдски хамбургери и б) да станат президенти на галактиката или минимум на някоя научна организация, защото са невероятни вундеркинди, на които им е обръщано толкова интензивно индивидуално внимание, че те вече са способни да използват всичките 100% от мозъка си, за разлика от нас, простолюдието, които използваме само 2% (или беше 10%?).
Това е. Средно положение няма.
Според мен втория стереотип е възникнал в резултат на смелите опити за противодействие на първия и за него са виновни горди родители, които качват клипчета на невръстните си деца, дето все още са в пелените, но умеят да свирят произведения от Шуберт на пиано и цигулка. Или рецитират всички американски президенти по ред. Или говорят свободно 4 езика, един от които е този на глухонемите.
Когато средностатистическия хомскул родител е бомбардиран от една страна с обществените нагласи, че уврежда децата си, а от друга страна с такива доказателства за очевидното превъзходство на домашното образование във възприемането на академични знания от невръстна възраст, на него му става много трудно да определи какви очаквания реалистично може да има. В притеснението си, че не се справяме толкова добре, колкото родителите на момиченцето, което решава рубик кубче за 24 секунди, някак си забравяме, че и нашите деца са именно деца, че и те са хора и че всички имаме различен набор от качества, всяко от които си влачи и съответните асоцииращи се с него проблеми.
Да, вундеркиндите са впечатляващи! Вероятно е да имат голям успех в областта, която толкова ги е привлякла. Но когато става въпрос за средностатистически хомскулър, те са по-скоро изключението.
При нас такова е едно дете от три. На 7 години още не можеше да чете, но можеше да изнася лекции за динозаврите - кой вид през кой геологичен период е живял, къде и кога е открит, коя част от тялото му е изобразена на фосила, какво е научното му наименование (на латински) и т.н.. Намираше грешки в енциклопедии и учебници и пишеше на авторите/издателствата да ги поправят. За него думи като "пахицефалозавър" и "кархародонтозавър" бяха нищо, докато връстниците му все още се затрудняваха да произнесат "интуиция".
Трудността в обучението на такова дете не е да му намираш информация по любимата му тема, която за него е нова и все още не я знае. Трудността е да го заинтригуваш с нещо различно. Това дете, поне при нас, беше като кон с капаци, което освен динозаври нищо друго не знаеше и не щеше да чува. Отне ни години да разпукаме черупката и да представим на детето една по-всеобхватна картинка за света, в която има съвременни влечуги, земноводни, птици, насекоми, роботи, компютърна анимация, планини, реки, морета и ...хора. Афинитетът му към биологията си остана и вероятно цял живот това ще е голямата му любов, но сега вече е нещо повече от просто "момчето с динозаврите". И това ме довежда до другата трудност, с която се сблъскахме и тя е да не позволиш на такова дете да се идентифицира с вундеркиндските си умения. Разбира се, уменията играят важна роля в живота на всеки човек, помагайки му да си изгради представа за себе си и собствената си стойност, но едно такова дете, което с малко усилие може да получи възхищението на околните си създава едно много удобно и уютно местенце, от което после не му се мърда и губи мотивацията си да се развива. Обаче нещо, което е впечатляващо у едно 7-годишно дете, не е толкова впечатляващо, когато това дете стане на 14 и вече дори се изисква от човек на 21. Да, вундеркиндите си имат своите обучителни особености, и на тях не им е лесно.
Защо го пиша това? Пиша го за родителите, които гледат постове за това как децата на други хомскулъри печелят състезания, публикуват книги или въртят собствен бизнес, а тяхното дете изпитва трудности с десетичните дроби. Мили родители, помогнете с дробите. Или му дайте почивка ако не ги схваща, нищо, че е на 13, а те се учат в 5ти клас. Помагайте му да развива собствените си умения, дори и те никога да не достигнат до ниво "шампион на галактиката". Не забравяйте, че изграждате човек. Може пък неговата вундеркиндност да се изразява в нещо, което не може да бъде заснето и качено в YouTube или демонстрирано публично и доказано с медал. Може да отглеждате детето с най-силно развито чувство за справедливост. Може да отглеждате най-добрия баща/майка. Може да отглеждате най-отговорния тийм лидер. Помогнете му да се намери, пък оттам нататък пътят си е негов.



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries