Домашното училище (работен вариант)

Още не съм дописала тази статия, но реших да я постна, поради големия интерес към нея. Ето я и имайте мислост - още е в процес на дообработка.

****
Харесвам да казвам, че ученето започва с раждането, а не с първи клас и завършва с живота на човек, а не с дипломирането. Казвам го често, и понеже звучи мъдро, хората се съгласяват с мен, така, както се съгласяват и с другите народни мъдрости - без да ги приемат. Явно годините прекарани в комунизъм са втълпили комуналното отглеждане на деца като единствена опция и хората не вярват, че могат сами да отгледат и обучат децата си, без специалисти. А и звучи много нелогично, нали? Как би могла лекарка да прави друго освен да лекува и учителка да прави друго освен да преподава назубкани уроци? Не може лекарка да направи хубава прическа или учителка да започне собствен бизнес! Както и никой не може да учи деца, освен ако не е квалифициран специалист, нали? Или? Много е жалко как сами се ограничаваме от ролите, които изпълняваме в обществото. Сякаш се определяме единствено от нещата, които правим на работното си място и това е същността ни. Интересното е, че това е отношението ни когато въпроса опре до поемането на отговорност за отглеждането и обучението на децата ни. Ако на някоя лекарка и се каже, че не може да сготви като хората, тя би се обидила, но ако и се каже, че не е годна да научи едно дете да пише тогава е по-вероятно безпомощно да вдигне рамене и скромно да се съгласи. Защо? Защо правим така? Толкова ли е тежка тази отговорност? Толкова ли сме неадекватни? Все пак и ние сме учили, можем да четем, можем да пишем, ползваме Интернет и можем да си намираме информация за нещата, които не знаем. Не е като преди, когато свещеното познание е било известно само на малцина избрани. Защо предпочитаме да оставяме децата си на образователната система, която не взема предвид индивидуалните им нужди и учители, които са доказали, че доброто на децата ни не е първата им грижа? Не е ли странно, че образователната система, която е обучила нас ни смята за неадекватни да препредаваме знанията си на други? Защо бих избрала да оставя образованието на детето си на система, която би го направила неадекватно да препредаде знанията си? Защо интензивното родителство се свежда до неизбежния минимум от около една година, след което виждаме децата си едва за по няколко часа вечер, когато се борят за частица от изнервеното ни внимание наред с чистенето, готвенето и прането? Защо смятаме, че това не само е честно, но и полезно за тях? Отговорите на тези въпроси не ги знам. Знам само нещата, които практиката ми е показала и митовете, които ми е помогнала да разбия. Реших, че най-ефикасния начин да изложа есенцията на домашното обучение е като говоря именно за тях.

1ви мит
"Ако не изпращам детето си на комунално обучение, то ще стане асоциално, затворено и няма да може да се справя в обществото"


Общителността на детето много зависи от подхода на родителя. Ако родителя оправдава срамежливостта и насърчава изблиците й (малките деца са много сладки като се срамуват) тогава детето може да стане по-затворено, но ако всеки път щом детето каже "Мамо, на колко годинки е Мими?" майката отговаря "Ами, питай я!", тогава няма страшно :)
Истината е, че децата, които са обучавани вкъщи имат доста по-разнообразни познанства, докато тези на комунално обучаваните деца се ограничават от времето прекарано в учебното заведение, което никак не е малко. Комунално обучаваното дете наред с песничките и стихчетата се научава да се чувства част от еднотипна група (съставена предимно от връстници), да се съревновава и да измисля начини (понякога доста подли) за да привлича внимание, с което да чувства собствената си стойност. Домащно обучаваните деца наред с песните и стихчетата се научават да са част от разнородна група (съставена от възрастни и вероятно включваща деца на друга възраст). Тъй като коефициента възрастни към деца е доста по-висок и възрастните имат по-добра възможност за обръщане на индивидуално внимание, и тъй като другите деца в групата са по-малки/големи, озлоблението от съревнованието е минимално, дори може да бъде избегнато с правилен подход.
Може би заблудата идва от вярването, че ако детето не ходи на училище или детска градина то няма да има приятели (т.е. никакви контакти). Това, че децата се обучават вкъщи не означава, че през цялото време стоят затворени в къщи с книга в ръка. Те излизат, ходят на гости, идват им на гости, виждат се с братовчеди, деца от приятелски семейства и т.н. Разбира се, контактите, които се завръзват на площадката са доста краткотрайни, но пак създават опит. И наистина децата ходещи на училище/детска градина имат 20+ трайни контакта, докато домашно обучаваните деца имат средно по-малко от 10, но колко контакта са "достатъчни"? Кой определя броя на познанствата, които те прави общителен?
Кое би накарало хората да си мислят, че дете, на чиито способности и грешки се обръща повече индивидуално внимание ще се справи с живота по-зле от друго дете? Или че дете, което е здраво интегрирано в семейството, от чието ежедневие е важна част не би се справило с живота толкова добре като дете, което от малко е оставено само да разрешава вътрешните си конфликти. Не знам защо се смята, че дете, което има вкоренена вяра в себе си и съзнание за тясно обкръжение от хора, които го обичат, дори когато се държи зле, не е толкова добре подготвено за живота, колкото дете прекарало оформящите го години предимно в компанията на чужди хора, които се грижат за него по задължение. Единствената пречка пред обучаваните вкъщи деца е факта, че управляващите още не са предвидили някаква форма за сертифициране на този вид обучение.


2ри мит
"Домашно обучаваните деца стават мамини синчета"

Вярно е, че домашно обучаваните деца се привързват повече към семейството си, но това едва ли води до резултатите, които термин като "мамино синче" предполага. Времето, което децата от семейство практикуващо домашно обучение прекарват заедно, случките и спомените, които споделят ги свързват много здраво. Но това не означава, че тези деца загубват своята индивидуалност. Всъщност, генерално погледнато, е доста трудно човек да загуби индивидуалността си и родители, които я подтискат биват намразени от децата си. Не е нужно да си родител, обучаващ децата си в къщи за да ги направиш "мамини синчета". Нужно е само никога да не ги оставяш да направят нещо сами. Всяка майка може да направи децата си силно зависими от себе си като върши всичко вместо тях, като никога не им поставя задачи от рода на това сами да си изчистят стаята, да помагат в къщната или дворната работа, карайки ги да се чувстват неадекватни и неспособни, което от своя страна насажда в тях страх от живота и априорна увереност в собствения им провал. Комунално обучаваните деца имат много по-малко време за реална физическа работа. Когато не са на училище пишат домашни и имат горе-долу толкова време за "извънучилищна дейност", колкото и родителите им. За родителите е по-лесно след изморителния работен ден да свършат набързо домакинската работа и да си почиват, отколкото да учат децата как се пуска пералня. Много по-лесно е да си го свършиш сам. Особено ако енергийните и нервните ти запаси са на привършване. Също, много родители смятат, че някой друг трябва да научи децата им на независимост, или дори, че децата се учат сами. Това им дава спокойствието, необходимо да не предприемат нищо. Домашното обучение няма нищо общо с това. Самата форма, в която познанието се предлага при домашното обучение е активна. Математиката се учи, когато майката помоли детето да обели за братята си по две мандарини и един банан или да помогне със сгъването на чифтове чорапи. Геометрия се учи като го хванеш да помага да редите дърва или като му покажеш колко по-лесно ще му е да мете пода на кухнята ако го раздели на сектори ("Първо замиташ триъгълниците, после малките правоъгълници и накрая големия квадрат под масата"). Природознание се учи като децата събират буболечки докато берат круши и после четат с мама в Интернет каква е тая буболечка, какво може да прави, защо яде листа и къде отива през зимата. История се учи като играете на Левски и турците - слага се на пода изтривалката да символизира големия ров, мама гони децата и което дете успее да я прескочи е Левски. География се учи като се рисуват и изрязват риби и се направи детската стая модел на океанско дъно, заедно с вулканични гърла, падини, коралови рифове и т.н. ("Ето тук при печката ще са топлите течения, тук ще живет шарените рибки. Кита ще го сложим най-високо, защото отива нагоре да диша, а шкафа ще бъде Глемия Бариерен Риф"). Единствената разлика между самостоятелността на комунално и домашно обучаваните деца е това, че в повечето случаи домашно обучаваните деца ги учат мама и тате, а комунално обучаваните - неволята, породена от дълготрайното отсъствие на родителите. За сега опитът ми показва, че домашно обучаваните деца нямат нищо против да прекарат два-три дена далеч от майка си, без да се травмират или дори да протестират срещу раздялата.

3ти мит: "Домашно обучаваните деца не получават адекватно академично образование"

Домашното обучение е много по-практичен начин за предлагане на наука. Чрез него науката се възприема като естествена част от живота и от заобикалящия свят. Освен това, този начин на преподаване е много по-близък до детската природа. Децата са активни. За повечето от тях (особено за момчетата) е противоестествено да стоят затворени по 6-8 часа на ден и насилствено да попиват информацията, която им се сервира на симпатични регламентирани порцийки. Домашно обучаваните деца
се учат сами да откриват закономерностите в природата, отначало с помощта на мама и тате. Тези деца са обект на завист, защото дисектират цветя, строят каменна крепост, правят си снежна писта и се занимават с активното прилагане на науката докато другите деца седят на чиновете си и слушат "проповеди".

Нека сме честни, училището не работи за по-голямата част от децата ни. Единици са тези, които наистина обичат да ходят на училище след като отмине еуфорията на 1-2-3ти клас. Малко са и тези, които наистина внимават в час и поемат това, което специалистите им говорят. Повечето деца мечтаят, рисуват си, пишат си бележки или предприемат още по-драстични мерки - бягат. Няма да се опитвам да разнищвам на какво се дължи това, но ако нещо е ясно, то това е фактът, че училището в този му вид е доста неатрактивно за децата.

От друга страна, родителят, който инвестира време има всички шансове да опознае детето си интимно, да знае какво наистина го вълнува и му е интересно и да започне от там. И макар че не е специалист, информацията, която може да поднесе на детето (дори и непълна) попада на отворено съзнание и жаден за знания ум, тъй като е съобразена с индивидуалните му интереси.

Мисля, че основния проблем, който родителите срещат е собствената им несигурност. Повечето родители си мислят, че тъй като имат само бегъл спомен за това какво означават неща като "валентност" и "осмоза" и нямат много ясна представа от теоремата на Талес или творчеството на Атанас Далчев, то не биха могли да научат децата си адекватно. Може би наистина учителите имат много повече знания от нас, но тяхната основна работа не е непрекъснато да ръсят мъдрост от върха на академичното познание, а да научат децата ни да мислят сами, да разсъждават и да разбират тези факти, които им се поднасят. Това много малко учители го взимат присърце (само 2ма от моите 20), гледат предимно да си изпеят урока и да приключат. Никой не може да помогне на детето да разбере по-добре от собствения му родител, който го познава, познава темперамента му и начина по който детето разсъждава. Всичко, което трябва да се знае е написано в учебници, в интернет, в статии. Ако родителят наистина се чувства неадекватен да разбере нещо, може да се обади на приятел, който да го обясни. Никъде не е казано, че трябва да обучаваме децата си единствено с познанията, с които разполагаме в момента на вземането на това решение. Това е най-забавната част - ти имаш право да се учиш редом с тях. Забравил си какво е "валентност", а синът ти те пита защо атомите се свързват един с друг? Не си казвай "Не знам, значи не мога" ами седни и прочети, за да можеш! Няма нищо измислено от човешкия ум, което човешкият ум да не може да схване.
Има нещо друго, върху което трябва да се помисли. От кога академичните познания и социализацията станаха най-важните неща, на които децата трябва да се научат? От кога неща като морал, ценности, трудолюбие, благодарност минаха на заден план? Не искам да слагам всички под общ знаменател, но генерално погледнато родителите сякаш масово абдикират от задълженията към децата си. Ясно е, че учителите са тези, които трябва да научат децата ни как се пише, чете и общува, а това кой е отговорен за възпитанието е спорен въпрос откакто се помня. Може би домашното обучение звучи толкова странно на болшинството, просто защото повечето родители са отвикнали да се грижат за децата си. Не, че не ги обичат, че не им се радват, че не ги хранят и не искат да са щастливи. Просто са свикнали със съвременната дефиниция на понятието "родител",при която няма толкова интерактивност както едно време, когато бабите ни сами са отглеждали майките и бащите ни.

Коментари

Никол (☻) 23 Януари, 2013 - 17:09

Не можах да изчета всички коментари! Не съм на 100% съгласна със статията и съм много съгласна с Вили! Училището учи на предмети, не на живот! Е с това твърдение ама никак не съм съглаасна - учението ме е научило на изключително много житейски неща и още повече математиката! И не всички уюители са смотани! Да, много е кофти, когато учител бие и унижава децата - то тогава това не е неговото призвание! напоследък много малко места се заемат в педагогическите специалности! И как един родител ще обясни на децата толкова много неща, като за един учител отнемат години! Да учителката по- биология може да не знае отговорите на някои въпроси, но се е посветила на тази област и ще е много по-компетентна от един родител дето ще трябва да го предаде на детето си в домашна среда - а в домашна среда не викате ли пак преподаватели, ако не значи сте някакъв гений, разбиращ от всичко! Та Айнщайн не е разбирал от всичко! А аз като учител, който дава мило и драго за професията си, макар и за смешната заплата, съм готова и без да се обучават децата вкъщи да отида и да помагам в домашна обстановка и да се опознаем и да си имаме довберие! Проблемите в училище също ни учат на живот - толкова житейски уроци научих от преподавателите си в училище и университета - които родителите ми не можеха да ми дадат! Да, няма срамно да работиш на нивата, да научиш децата да помагат в къщната работа - това ги учи на отговорности! И това не ми пречи да го запиша на училище се справят сами! Да мога да кажа, мога да рисувам, пиша стихове и т.н., добър математик и информатик съм, но не бих могла да се справя и да разправям историята със страстта, която учителката ми по история в училище - а точно когато си задълбочен в една област, точно тогава можеш да покажеш на децата интересните неща, които може да обвърже в живота! И дори сух предмет като математиката, може да бъде обвързан с толкова житейски проблеми и може да бъде преподаден по супер атрактивен начин. Има толкова интересни методи за лесно решаване на задачи! А и вече не вземат лесно учители само с бакалавър - ако имат магистратура, добре, а ако са получили и титлата доктор още по-добре! Много плюсове има домашното обучение, но минусите според мен са много повече и това го съдя от своя педагогически опит, защото съм се срещала и се срещам с деца, които ги възпитават вкъщи! Когато се учиш в къщи или затворена общност от 10 човека максимум си лишен от това да опзнаеш куп характери, да се учиш! Едно да си сам в къщи или някъде група от 5-10 деца, друго е да се срещаш междучасията с куп деца на твоята и различна възраст. Пълна глупст, че в градините децата свикват само с връстниците си! Моето дете е с изключително разнообразна среда - предстои му тръгване на ясла, но това няма да го ограничи само с такива деца - среща се с бебета и куп студенти и преподаватели, а така ще получи много повече житейски уроци отколкото вкъщи! И това, че прекарва по-малко време с мен не означава, че няма да научи, какво е добро, лошо, морал и любов. Така ще разбере какво е да ти липсва някой, ще разбере, че не е хубаво да обсебва човек ( в случаю мама) със 100% присъствие, ще му даде много добра база за сравнение за това какво е добро и кое е лошото! ако е вкъщи се учи само на доброта и какво - ще стане един глупак, защото няма да получи онези шансове за разнообрасни ситуации! Тук не говорим за институции, които са затворени - а за училища, градини и университети! В кой свят живеете има толкова елитни училища и университети, които създават комуникация между чуждестранни такива! Как домашното обучение ще помогне на дете да стане световен шампион по шах и да опознае красотите не само на нашата страна, а и на чуждите и то с връстниците! Как ще завърже интимни отношения малко по-късно! Мама ли ще го научи или ще му показва баща му как да го прави..... И да, хубаво е да има такива институции, ще ни научат на много повече неща отколкото домашното обучение! А и в толкова много педагогически книги пише, че не трябва да сме 100% отдадени на децата си - защото тогава сме непълноценни не само за тях, но и за самите себе си! ТОва, че много родители предпочитат да правят всичко сами като се приберат от работа, не е проблем на институциите, а на родителите - точно институциите ни учат на това да правим нещата сами, когато има такива родители! От 10 месечен синът ми седи на мивката докато мия чиниите, помага ми да зареждам пералнята вече, помага ми да чистим с прахосмукачката, да простираме, дори и когато готвя - така се учи да помага и да е отговорен, а в училище ще се научи и на работа в екип, колегиалност и т.н...... Стига сте приказвали глупусти, ами прочетете повече педагогически книги! Това, че сте попаднали на няколко лоши учителя, не слага всички под един знаменател - ами сменете училището - това ще научи детето също на много деца! Направете гласност на проблема за лошите учители, като не става по нормалния начин - така ще дадете шанс на отваряне на работни места, за такива, които наистина са отдадени на професията, но не ги вземат, защото току що са завършили! И това, че някои не сме като кон с капаци и не се съгласяваме с написаното, не значи, че не Ви разбираме! Аз лично ви разбирам напълно, но опитът ми от наученото показва точно обратното и да във домашното обучение пак има изключение както и в училище! Проблема не е в градините и училищата, а в нас родителите - казваме си ето то е на ясла или училище или университет, значи държавата носи отговорност! Оплаквате се че сте попаднали на лош учител, не отричам има много такива, а какво да кажем ние за лошите ученици! Как добре изглеждаща млада учителка е предмет на подсвирквания от учениците, как ще си легнат с нея и т.н.... За това кой е виновен - институцията или неправилното възпитание, или че родителите не са научили децата на дсициплина. В цял свят е нужна, а ние искаме да бягаме от нея и да се върнем в джунглата! Какво да кажем за учениците, които не уважават труда на другите - за това пак институцията ли е винова, или когато ученици в 7 клас подаряват презервативи на учителката си! Моля ви се погледнете нещата от повече от една страна - ама за това трябва малко по-разчупено мислене, което аз получих от учителите, не от майка си! Проблема не ви е в институциите ами в домовете!
НЕ ми приемайте като заяждане поста! Статията е написана чудесно, но не е напълно вярна, защото не е обърнато вниманието на всички аспекти, но има и много верни неща! Проблема не е в комуналното образование, а в семейното! Не може родители, които оставят децата си на баба и дядо да казват, че са добри родители! Децата имат ннужда от любов, дисциплина и внимание! Баба и дядо колкото и да са добри не могат да дадат дисциплина, когато липсва ласка стават студени и т.н. Задълбочете с педагогиката и научните изследвания правени по света и унас, преди да пишете подобни статии!

Извинявам се и за допуснатите грешки, но писах прекалено бързо и емоционално!

Desi (☻) 23 Януари, 2013 - 18:08

Никол, не знам какво преподавате, дисциплина или любов към предмета. Проблема на системата идва не от децата, а от правилкника за налагане на определено поведение и учене. Ако искаме да учат децата, трвбва да ги включим в процеса, не да им го нлагаме само да го спазват сляпо, без мнение, избор. Алфи Кон " Митът за дисциплината" книга за всеки учител. Професор Лозанов също казва, учителите първо да минат курс на общуване с децата, ученето е игра.
Не може учителите, при проблем да наказват, а не да търсят адекватно решение, в което участват всички. Системата е сбъркана. Не бъркайте домашното обучение със затвор.

Nikol (☻) 24 Януари, 2013 - 14:09

Деси, точно и двете - децата са включени в процеса на обучение, не само да седят и да слушат! И точно, че се намират решения без наказшане - затова и по-горе казах, че като не става справянето с проблема по нормалния начин да се даде гласност - защото съм твърдо против това да се обиждат децата и да се тормозят! Явно не сте разбрала. И не бъркам домашното обучение със затвор - просто казвам, че много повече се научава не вкъщи, а където си сред себеподобни. Друго е вкъщи да си на едно ниво, друго е и съревнованието по олимпиади и т.н.! А дисциплина трябва да има - но не постигната, чреза наказания и насилие! Тук има една тънка граница, която е доста трудно постижима от някои по-нервни учители!

chatpatka 17 Февруари, 2013 - 22:41

Кой казва, че домашните ученици не могат да ходят по олимпиади? Моите не щат, но има много други, които редовно си печелят отличия на национално ниво!
А по отношение на средата вкъщи, ами че тя е много по-разнообразна от тази в училище, където първо си заобиколен изцяло от себеподобни, т.е. хора на твоето ниво на развитие, както умствено, така и емоционално и второ, правиш все същото всеки. Божи. ден. и ти е толкова еднообразно, че като дойде някой от другия клас да иска тебешири, маркери или гъбата, това ти се струва голямо разнообразие.
Nikol, права сте, че всичко зависи от родителите! То училището и академично, и педагогически да го гледаш не отговаря на потребностите на децата, това е ясно. Но родителите са тези, които са отговорни за възпитанието и за отдаването на любов. Тъжно е, че повечето родители се чудят на кой да си разтоварят децата да им ги гледа. И все пак, ние, съвременните родители сме първите родители отгледани от бабите. Нашите майки са били ударнички и работнички. Това, на което са ни научили те е, че децата са бреме, което човек трябва да носи с много усилия и с много помощ отвън. Малко са все още тези, които гледат на децата като на скъпоценен подарък, който им е даден за ограничено време и който трябва да върнат на света подобрен, а не увреден. За съжаление, тези ценности не могат да се наложат на никой. Не можеш да задължиш човек да обича, защото любовта има стойност само тогава, когато е дадена даром. Мъка ми е да си мисля колко деца живеят такъв пуст живот без обич. И за това не е виновно училището! Нито учителите! Нито политиците! Ако наистина обичаш, нищо не може да те спре. Ако не, тогава само изтъкваш пречки.

Любов (☻) 18 Юли, 2013 - 02:56

Чатпатка, отново за мен това е отговор-в десятката! ;)
Да си призная, лично аз настръхнах от представите си за Никол като преподавател. Нищо лично, не се познаваме, но никак не ми харесват изводите, които си направих за нейния учителски профил, базиран на разсъжденията й, гарнирани с емоцията, с която е писала. Не, мерси!
Никол, да се слагат родителите под общ знаменател е толкова обидно, колкото да ви слагаме и вас учителите. Имала си непълноценни отношения с родителите си, но това се дължи на техните индивидуални качества като такива и на приоритетите им. Имаш си наблюденията върху ученици, но те също са отделни индивиди. Никак не е за пренебрегване фактът, че те са част от Системата, както и от семейства, които благославят Системата. казваш, че имаш наблюдения и върху домашно обучаващи се - съжалявам, ама ми е трудно да повярвам, че са ти стойностни наблюденията и че изобщо имаш някакви лични. Дори да е така, всичко отново е индивидуално. След като не познаваш дамата, в чийто блог вземаш участие, нито децата й - благоприличието изисква да не си позволяваш подобни емоционални изблици, нито заключения! Между другото, и мен не ме познаваш, ама никога няма да успея да ти повярвам, че съм лош родител на моите си деца, само защото изводите ти са толкова повърхностно направени. Учила си математика, доколкото разбирам - на мен ми беше най-любимият предмет, но по него се развивах пълноценно извън училище, защото не случих на кадърни учители дори и в математическа паралелка - та сигурно, няма начин да не знаеш как и кога се привеждат дробите под общ знаменател. Затова те съветвам да не си позволяваш така лекомислено да го правиш за който и да, в частност родителите осигуряващи ДО и за децата им! Квалификация като "тъпи" може да използваш за себе си, за близките си, но не и за хора, които не познаваш! А всъщност най-добре е да не използваш за никого, защото съм съгласна с Толстой, който е казал, че човекът прилича на дроб. Твоята е с толкова голям знаменател, че прави същността ти малка.

mbebe (☻) 1 Август, 2013 - 12:31

Здравейте, Магдалена!
Редактор съм в списание "Моето бебе и аз". бих искала да се свържа с Вас. Моля, ако е удобно, изпратете ми телефон или e-mail за контакт.
Янка Петкова

Anondesiymous (☻) 13 Април, 2014 - 18:02

molq vi imam nujda ot pove4e informaciq za tova iskam da go priloja s moq sin koito e problemen spored u4itelite i razbira se vinagi prenebregnat ,gonen i obijdan v u4ili6te.toi e v 5 klas i ve4e nqma nikakvo jelanie da hodi tam koeto e normalno



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries