Домашното училище (работен вариант)

Още не съм дописала тази статия, но реших да я постна, поради големия интерес към нея. Ето я и имайте мислост - още е в процес на дообработка.

****
Харесвам да казвам, че ученето започва с раждането, а не с първи клас и завършва с живота на човек, а не с дипломирането. Казвам го често, и понеже звучи мъдро, хората се съгласяват с мен, така, както се съгласяват и с другите народни мъдрости - без да ги приемат. Явно годините прекарани в комунизъм са втълпили комуналното отглеждане на деца като единствена опция и хората не вярват, че могат сами да отгледат и обучат децата си, без специалисти. А и звучи много нелогично, нали? Как би могла лекарка да прави друго освен да лекува и учителка да прави друго освен да преподава назубкани уроци? Не може лекарка да направи хубава прическа или учителка да започне собствен бизнес! Както и никой не може да учи деца, освен ако не е квалифициран специалист, нали? Или? Много е жалко как сами се ограничаваме от ролите, които изпълняваме в обществото. Сякаш се определяме единствено от нещата, които правим на работното си място и това е същността ни. Интересното е, че това е отношението ни когато въпроса опре до поемането на отговорност за отглеждането и обучението на децата ни. Ако на някоя лекарка и се каже, че не може да сготви като хората, тя би се обидила, но ако и се каже, че не е годна да научи едно дете да пише тогава е по-вероятно безпомощно да вдигне рамене и скромно да се съгласи. Защо? Защо правим така? Толкова ли е тежка тази отговорност? Толкова ли сме неадекватни? Все пак и ние сме учили, можем да четем, можем да пишем, ползваме Интернет и можем да си намираме информация за нещата, които не знаем. Не е като преди, когато свещеното познание е било известно само на малцина избрани. Защо предпочитаме да оставяме децата си на образователната система, която не взема предвид индивидуалните им нужди и учители, които са доказали, че доброто на децата ни не е първата им грижа? Не е ли странно, че образователната система, която е обучила нас ни смята за неадекватни да препредаваме знанията си на други? Защо бих избрала да оставя образованието на детето си на система, която би го направила неадекватно да препредаде знанията си? Защо интензивното родителство се свежда до неизбежния минимум от около една година, след което виждаме децата си едва за по няколко часа вечер, когато се борят за частица от изнервеното ни внимание наред с чистенето, готвенето и прането? Защо смятаме, че това не само е честно, но и полезно за тях? Отговорите на тези въпроси не ги знам. Знам само нещата, които практиката ми е показала и митовете, които ми е помогнала да разбия. Реших, че най-ефикасния начин да изложа есенцията на домашното обучение е като говоря именно за тях.

1ви мит
"Ако не изпращам детето си на комунално обучение, то ще стане асоциално, затворено и няма да може да се справя в обществото"


Общителността на детето много зависи от подхода на родителя. Ако родителя оправдава срамежливостта и насърчава изблиците й (малките деца са много сладки като се срамуват) тогава детето може да стане по-затворено, но ако всеки път щом детето каже "Мамо, на колко годинки е Мими?" майката отговаря "Ами, питай я!", тогава няма страшно :)
Истината е, че децата, които са обучавани вкъщи имат доста по-разнообразни познанства, докато тези на комунално обучаваните деца се ограничават от времето прекарано в учебното заведение, което никак не е малко. Комунално обучаваното дете наред с песничките и стихчетата се научава да се чувства част от еднотипна група (съставена предимно от връстници), да се съревновава и да измисля начини (понякога доста подли) за да привлича внимание, с което да чувства собствената си стойност. Домащно обучаваните деца наред с песните и стихчетата се научават да са част от разнородна група (съставена от възрастни и вероятно включваща деца на друга възраст). Тъй като коефициента възрастни към деца е доста по-висок и възрастните имат по-добра възможност за обръщане на индивидуално внимание, и тъй като другите деца в групата са по-малки/големи, озлоблението от съревнованието е минимално, дори може да бъде избегнато с правилен подход.
Може би заблудата идва от вярването, че ако детето не ходи на училище или детска градина то няма да има приятели (т.е. никакви контакти). Това, че децата се обучават вкъщи не означава, че през цялото време стоят затворени в къщи с книга в ръка. Те излизат, ходят на гости, идват им на гости, виждат се с братовчеди, деца от приятелски семейства и т.н. Разбира се, контактите, които се завръзват на площадката са доста краткотрайни, но пак създават опит. И наистина децата ходещи на училище/детска градина имат 20+ трайни контакта, докато домашно обучаваните деца имат средно по-малко от 10, но колко контакта са "достатъчни"? Кой определя броя на познанствата, които те прави общителен?
Кое би накарало хората да си мислят, че дете, на чиито способности и грешки се обръща повече индивидуално внимание ще се справи с живота по-зле от друго дете? Или че дете, което е здраво интегрирано в семейството, от чието ежедневие е важна част не би се справило с живота толкова добре като дете, което от малко е оставено само да разрешава вътрешните си конфликти. Не знам защо се смята, че дете, което има вкоренена вяра в себе си и съзнание за тясно обкръжение от хора, които го обичат, дори когато се държи зле, не е толкова добре подготвено за живота, колкото дете прекарало оформящите го години предимно в компанията на чужди хора, които се грижат за него по задължение. Единствената пречка пред обучаваните вкъщи деца е факта, че управляващите още не са предвидили някаква форма за сертифициране на този вид обучение.


2ри мит
"Домашно обучаваните деца стават мамини синчета"

Вярно е, че домашно обучаваните деца се привързват повече към семейството си, но това едва ли води до резултатите, които термин като "мамино синче" предполага. Времето, което децата от семейство практикуващо домашно обучение прекарват заедно, случките и спомените, които споделят ги свързват много здраво. Но това не означава, че тези деца загубват своята индивидуалност. Всъщност, генерално погледнато, е доста трудно човек да загуби индивидуалността си и родители, които я подтискат биват намразени от децата си. Не е нужно да си родител, обучаващ децата си в къщи за да ги направиш "мамини синчета". Нужно е само никога да не ги оставяш да направят нещо сами. Всяка майка може да направи децата си силно зависими от себе си като върши всичко вместо тях, като никога не им поставя задачи от рода на това сами да си изчистят стаята, да помагат в къщната или дворната работа, карайки ги да се чувстват неадекватни и неспособни, което от своя страна насажда в тях страх от живота и априорна увереност в собствения им провал. Комунално обучаваните деца имат много по-малко време за реална физическа работа. Когато не са на училище пишат домашни и имат горе-долу толкова време за "извънучилищна дейност", колкото и родителите им. За родителите е по-лесно след изморителния работен ден да свършат набързо домакинската работа и да си почиват, отколкото да учат децата как се пуска пералня. Много по-лесно е да си го свършиш сам. Особено ако енергийните и нервните ти запаси са на привършване. Също, много родители смятат, че някой друг трябва да научи децата им на независимост, или дори, че децата се учат сами. Това им дава спокойствието, необходимо да не предприемат нищо. Домашното обучение няма нищо общо с това. Самата форма, в която познанието се предлага при домашното обучение е активна. Математиката се учи, когато майката помоли детето да обели за братята си по две мандарини и един банан или да помогне със сгъването на чифтове чорапи. Геометрия се учи като го хванеш да помага да редите дърва или като му покажеш колко по-лесно ще му е да мете пода на кухнята ако го раздели на сектори ("Първо замиташ триъгълниците, после малките правоъгълници и накрая големия квадрат под масата"). Природознание се учи като децата събират буболечки докато берат круши и после четат с мама в Интернет каква е тая буболечка, какво може да прави, защо яде листа и къде отива през зимата. История се учи като играете на Левски и турците - слага се на пода изтривалката да символизира големия ров, мама гони децата и което дете успее да я прескочи е Левски. География се учи като се рисуват и изрязват риби и се направи детската стая модел на океанско дъно, заедно с вулканични гърла, падини, коралови рифове и т.н. ("Ето тук при печката ще са топлите течения, тук ще живет шарените рибки. Кита ще го сложим най-високо, защото отива нагоре да диша, а шкафа ще бъде Глемия Бариерен Риф"). Единствената разлика между самостоятелността на комунално и домашно обучаваните деца е това, че в повечето случаи домашно обучаваните деца ги учат мама и тате, а комунално обучаваните - неволята, породена от дълготрайното отсъствие на родителите. За сега опитът ми показва, че домашно обучаваните деца нямат нищо против да прекарат два-три дена далеч от майка си, без да се травмират или дори да протестират срещу раздялата.

3ти мит: "Домашно обучаваните деца не получават адекватно академично образование"

Домашното обучение е много по-практичен начин за предлагане на наука. Чрез него науката се възприема като естествена част от живота и от заобикалящия свят. Освен това, този начин на преподаване е много по-близък до детската природа. Децата са активни. За повечето от тях (особено за момчетата) е противоестествено да стоят затворени по 6-8 часа на ден и насилствено да попиват информацията, която им се сервира на симпатични регламентирани порцийки. Домашно обучаваните деца
се учат сами да откриват закономерностите в природата, отначало с помощта на мама и тате. Тези деца са обект на завист, защото дисектират цветя, строят каменна крепост, правят си снежна писта и се занимават с активното прилагане на науката докато другите деца седят на чиновете си и слушат "проповеди".

Нека сме честни, училището не работи за по-голямата част от децата ни. Единици са тези, които наистина обичат да ходят на училище след като отмине еуфорията на 1-2-3ти клас. Малко са и тези, които наистина внимават в час и поемат това, което специалистите им говорят. Повечето деца мечтаят, рисуват си, пишат си бележки или предприемат още по-драстични мерки - бягат. Няма да се опитвам да разнищвам на какво се дължи това, но ако нещо е ясно, то това е фактът, че училището в този му вид е доста неатрактивно за децата.

От друга страна, родителят, който инвестира време има всички шансове да опознае детето си интимно, да знае какво наистина го вълнува и му е интересно и да започне от там. И макар че не е специалист, информацията, която може да поднесе на детето (дори и непълна) попада на отворено съзнание и жаден за знания ум, тъй като е съобразена с индивидуалните му интереси.

Мисля, че основния проблем, който родителите срещат е собствената им несигурност. Повечето родители си мислят, че тъй като имат само бегъл спомен за това какво означават неща като "валентност" и "осмоза" и нямат много ясна представа от теоремата на Талес или творчеството на Атанас Далчев, то не биха могли да научат децата си адекватно. Може би наистина учителите имат много повече знания от нас, но тяхната основна работа не е непрекъснато да ръсят мъдрост от върха на академичното познание, а да научат децата ни да мислят сами, да разсъждават и да разбират тези факти, които им се поднасят. Това много малко учители го взимат присърце (само 2ма от моите 20), гледат предимно да си изпеят урока и да приключат. Никой не може да помогне на детето да разбере по-добре от собствения му родител, който го познава, познава темперамента му и начина по който детето разсъждава. Всичко, което трябва да се знае е написано в учебници, в интернет, в статии. Ако родителят наистина се чувства неадекватен да разбере нещо, може да се обади на приятел, който да го обясни. Никъде не е казано, че трябва да обучаваме децата си единствено с познанията, с които разполагаме в момента на вземането на това решение. Това е най-забавната част - ти имаш право да се учиш редом с тях. Забравил си какво е "валентност", а синът ти те пита защо атомите се свързват един с друг? Не си казвай "Не знам, значи не мога" ами седни и прочети, за да можеш! Няма нищо измислено от човешкия ум, което човешкият ум да не може да схване.
Има нещо друго, върху което трябва да се помисли. От кога академичните познания и социализацията станаха най-важните неща, на които децата трябва да се научат? От кога неща като морал, ценности, трудолюбие, благодарност минаха на заден план? Не искам да слагам всички под общ знаменател, но генерално погледнато родителите сякаш масово абдикират от задълженията към децата си. Ясно е, че учителите са тези, които трябва да научат децата ни как се пише, чете и общува, а това кой е отговорен за възпитанието е спорен въпрос откакто се помня. Може би домашното обучение звучи толкова странно на болшинството, просто защото повечето родители са отвикнали да се грижат за децата си. Не, че не ги обичат, че не им се радват, че не ги хранят и не искат да са щастливи. Просто са свикнали със съвременната дефиниция на понятието "родител",при която няма толкова интерактивност както едно време, когато бабите ни сами са отглеждали майките и бащите ни.

Коментари

Милена Ленева (☻) 4 Август, 2008 - 12:31

Смятам,че в България минаването към домашно обучение става все по-наложително. Ще де радвам, ако можем да обсъдим идеите и опита Ви.

zdravka demireva (☻) 15 Ноември, 2012 - 03:28

Trabva da dadem glastnost i za problema koeto e mnogo vajen Uchitelite si pozvolyavat da nakajat uchenitsite sas shamari,darpane na ushi,unijenie na deteto pred sauchenitsite zaplahi nad uchenika.....i mnogo drugi uronvashti dostoynstvoto na dedeto.Ot 1 godina deteto mi ne poseshtava uchilishte zashtoto ustanovih che toy e jertva na nasilie i tormoz v uchilishte ot klasnata uchitelka.Deteto mi v parvi klas pochva s radost na uchilishte i ne sled dalgo otchayano tarsi pomosht da go zashtitya ot uchitelkata.Vapreki podadeniya mi signal za nasilie na vsichki otgovorni litsa i institutsii,vkluchitelno i zakrila na deteto,sluchaya organizirano i kolektivno se prikri.Az kato roditel byah postavena vav vinovno polojenie i me sanktsioniraha che narushavam zakona, zashtoto spryah deteto ot uchilishte,dori sam globyavana lichno ot kmeta na oblast Burgas.Ucitelkata koyato e udryala na detetomi si prodaljava nay ehidno i gordo da obuchava i da vazpitava uchenitsi,vse edno nishto ne e storila.Nyamah vreme i vazmojnost ot rabota i problemi da sedna pred kompyutara i da tarsya informatsiya v internet,nemoga i da otkriya nikakvi telefonni vrazki za po konkretna informatsiya za domashno obrazovanie.Molyavi svarjete se smen ili mi pishete na kratko kakvo tryabva da napravya zada obuchavam deteto si kato vas domashno obrazovanie.shte vi bada mnogo blagodarna.

Anonymous (☻) 14 Септември, 2008 - 14:51

Аз съм заинтересована провежда ли се в България домашно обучение,законно ли е,мога ли да обучавам детето си без да ходи на училище,какви изисквания има към родителите и как ще получи диплома по този начин.Видях информацията в сайта,но искам да тръгна оттук.Благодаря много.

chatpatka 15 Септември, 2008 - 23:01

Здравейте,
Ще се радвам и двете да ми пишете на адрес: chatpatka @ gmail. com

Anonymous (☻) 28 Август, 2009 - 09:45

awe ti osuznava6 li kolko si tupa. doma6no obu4enie.. sled vreme 6e se smeqt na decata kakvi sa debili izostanali i bezdarni. kak 6e u4at v universitet kakwo 6e rabotqt kato sa niakwi asicialni bavnorazviva6ti se. ei takiva idioti kato teb da gi izrine6 s edna lopata i da hodqt da kopat na nivata kato niamat rabota. ovca!

chatpatka 1 Септември, 2009 - 22:51

Скъпи/а Anonymous,
Радвам се, че методите ми не се харесват на хора, които не използват кирилица, главни букви и препинателни знаци! :) Като ще ми правиш забележка трябваше да се постараеш да изглеждаш по-примамливо поне граматически, защото с тона си определено не ме печелиш. ;)

Пролет (☻) 1 Ноември, 2009 - 12:54

Като гледам какво е написал този, мога да си направя следните изводи за персоната му: родителите му са били силно материалестично настроени, бил е в системата на образованието от яслата до последния клас , в къщи не са му обръщали внимание и много го яд за това, но не може да го осъзнае напълно, защото е подсъзнателно. И накрая -станал е част от системата, лишен от любов иска да наранява всички, които са тръгнали по друг път, от завист. Но и за такива има надежда.

Атанас Боев (☻) 16 Февруари, 2010 - 22:33

Хахаха, е ти ОЧЕВИДНО си продукт на държавно училище:)

Anonymous (☻) 1 Ноември, 2009 - 21:01

Дано децата ти не станат толкова тъпи, колкото си и ти.
Майко мила.

chatpatka 5 Ноември, 2009 - 11:53

Е, ако не друго, то поне признават, че съм мила майка ;)
Не мога да коментирам защо човек би писал с едничката цел да се заяжда, но това, което ми прави впечатление е ревностната омраза към полската работа. Може би няма да е зле скоро да почнем да си даваме сметка, че офисната работа съществува единствено заради спокойствието, което "копащите на нивата" осигуряват. В противен случай ще започнат и нашите деца да мислят като американчетата: че тъй като ягодата е плод, значи расте на дърво.
За мен човека, който не може да отгледа два корена домати е много по-зле подготвен за живота от някой, който не знае най-често ползваните маркетингови трикове :)
Може би скоро ще напиша статия за това. Ще е интересно да видим колко народ ще ме препсува под нея :)

chuchuliga (☻) 19 Ноември, 2009 - 23:02

Горкичкият човечец!
Не видял той в жалкия си животец нищо по-различно от това,което му е подхвърлено, като желязно правило в бедната екс-соц държавичка в която е имал нещастието да се роди! Мама и тати са го хранели и поили, но така и не са си направили труда да го научат да използва малкото си, като грахче мозъче да обмисля нови нещица и да си създава собственно мненийце! Искал да се изкаже нещо, но тук трябвало да се пише а не да се говори и резултатът повече приличал на съвкупност от букви и числа отколкото на истински коментар. На кирилица едва смогнал да напише 5-6 думици ( с чужда помощ-без съмнение) и пак само безпомощно повтарял "Колко си тъпа! Колко си тъпа!" защото сам не можел да осъзнае,че единственното нещо което го дразни в тази статия е,че е в разрез с това което е правила мама!

Lefthand (☻) 13 Декември, 2009 - 19:43

Здравейте!

Докато се ровех из нет-а попаднах на невероятните коментари към темата и те провокираха интереса ми.
Има изобилие от верни неща, но тази "матрица" в която живеем няма ли да отхвърли по-нататък децата, обучавани вкъщи?
Не познавам някой, който да работи по специалността си, но все пак има диплом за завършено образование и т.н. Което не гарантира много, но поне това, че човекът умее да чете и пише. :)
Мислил съм по въпроса и съм си задавал тези въпроси и преди, но явно тук е мястото, на което да получа отговор.
А ако домашното обучение не отрича училищното, а вървят успоредно, моля да ме извините, явно съм недоразбрал. :)
Благодаря предварително!

See 'ya!

chatpatka 27 Декември, 2009 - 22:48

Здрaвей, Lefthand,
Отговарям подред:
Матрицата може да отхвърли или да не отхвърли само тези, които по един или друг начин живеят в нея и зависят от нея. Ние (защото сме повече от "аз") вярваме в по-осъзнат начин на живот. Виждаме матрицата като двуизмерен свят, който не взема предвид многото други съществуващи измерения. Държавата, обществото, матрицата - всичко това е далеч от перфектно. Ние самите сме далеч от перфектни, глупаво е да искаме да се интегрираме в нещо, което да ни осигурява перфектен живот. Много по-логично, по-просто и по-стествено е да се стремим да развиваме индивидуалните си природни заложби и да откриваме начини да ги използваме в служба на човечеството, или поне на хората около нас. Не виждаме нужда всичко това да минава през системата, която е замислена да бъде един вид катализатор или оптимизатор, но незнайно как е започнала да играе обратната роля.
За съжаление, дипломът не гарантира нищо. Има много висшисти, които се чудят дали да напишат "оважение" или "уважение". Странно е също колко либерално хората ползват думата "специалност". Много хора са лекари, но малко са тези, които са лекари в най-дълбоката си същност. Всички ние сме усещали разликата между учители по "специалност" и учители по призвание. Съпругът ми работи в сферата на търговията и въпреки че няма никакво образование в тази област, по всичко личи, че той работи по специалността си!
Не бих казала, че домашното обучение отрича училищното. Дори е много възможно да вървят ръка за ръка в някои случаи. Смятам, че е работа и отговорност за всеки родител да открие или създаде най-добрата среда за развитие на децата му. Всяко дете е уникално и изисква индивидуален подход. Всяко семейство си има своите възможности и потребности. Много родители по света предпочитат да обучават децата си вкъщи до определена възраст, след което да ги пуснат на училище. В един по-свободен свят бихме имали възможност за повече избор.
Съжалявам за закъснелия отговор, дано все още е от полза.

Райчо Николов (☻) 15 Март, 2010 - 22:11

Много добра статия. Поздравления!

А, ако я редактираш и направиш повече нови редове, ще бъде върха. Така по-лесно ще се чете.

Вили (☻) 30 Август, 2010 - 11:39

Не съм съгласна с почти нито един аргумент от изложението ти. Не смятам за необходимо родителят да се лиши от собственото си израстване, за да бъде посредствен учител. Никой не е всичколог, а идеята за домашно обучение ми звучи като някогашното взаимно училище - аз ще прочета еди какво си днес и ще ти кажа какво съм разбрал от него утре. Чудесно, важно е децата да се научат "да мислят сами, да разсъждават и да разбират тези факти, които им се поднасят". Хубаво би било обаче младежът (по 10г. нагоре аз не бих го наричала дете) да израства. Той ще разбере елементарната логика, при това бързо, което ще доведе до въпрос за нещо по-сложно в приложение на по-простото. ОК, ще съм подготвена по химия. Но по биология? По история? По физика? Математика? Компютри? Ще ми трябват поне 2 часа да отговоря на 1 въпрос (адекватно). И колко време ще трябва да чака момчето/момичето ми, за да му отговоря на всички въпроси във всички области? Та дори и да не във всички, а само в две?! То ще е забравило какво и защо е питало. Познанията на преподавателите трябва да се ценят високо и да не си позволяваме да ги приравняваме на "това ще го прочета в гугъл". По тази логика дай да се оперираме при комшията Лъчо хлебаря, той е чел в интернет за апендисита, пък и е много морален и ще се отзове.
За социализацията на децата по системата на домашното обучение също не съм съгласна. Щели да са в разнообразна среда - каква ще да е тя?!- аз, мъжът ми, леля им, някой път баба им?!? Ще си играят с много деца - с кои?!? тези, които са на училище? Те, когато се приберат, ще дружат в следобедните си игри помежду си. На дете, което е от съседната паралелка, понякога му е трудно да се адаптира в чужда компания, какво остава за Пенчо/Пенка, които не са се мяркали в училище.
И последно, но не по важност: "От кога академичните познания и социализацията станаха най-важните неща, на които децата трябва да се научат? От кога неща като морал, ценности, трудолюбие, благодарност минаха на заден план? ". Знаеш ли, като се замисля, добра алтернатива ще да е детето ми да не отбира от нищо - ще стане магазинер или общ работник, но пък ше е такава добра душа, толкова разбран, сам ще е разбрал, че има гравитация, сам ще е измислил Питагоровата теорема, ще е обиколил с мен няколко десетки експозиции в музеи в цяла българия, за да достигне сам до извода, че предците ни са преимуществено славяни, траки и прабългари. Какви внушителни умозаключения!!! На морал, трудолюбие, уважение към другите и към себе си мен са ме научили родителите ми, бабите и дядовците ми, верните ми приятели и чудесните ми учители. И макар да не съм прекарвала с нашите цял ден, а само онези няколко часа вечер и сутрин и част от почивните дни, се имам за добре развита и стойностна личност.
Да прекарваш цялото си време с детето си не значи да си посветен родител. Основи се дават със силен дух и последователност! Ако само ние държим в ръцете си обучението и разгръщането на способностите на децата си (особено на порасналите такива), рискуваме да провалим не само своите начинания, но и тях самите. Родители + Учители + Приятели + Останало обкръжение - това е доказана през годините и в четирите посоки на света формула. Две глави мислят по-добре от една - това учили ли сте го в училище?

chatpatka 1 Септември, 2010 - 09:31

Вили, много благодаря, че си отделила толкова време за коментар. Аз не разполагам с много време, но се надявам да мога да ти отговоря качествено, макар и не толкова обстойно, колкото твоето усилие заслужава.
Мисля, че не разбираш основните ми идеи за образованието като естествен и дори неизбежен процес. Не аз или който и да било друг учи моите деца. Те учат сами себе си, а ние, другите, само им помагаме. Има няща, които дори и учителката по биология не знае, а бай Лъчо хлебаря може да не е сертифициран хирург, но може би знае някаква билка, която да помогне, тъй че да не се налага операция :) Ти съдиш за обучението по собствения си успешен опит, не вземайки предвид хилядите други неуспешни опити, доказателство за които са хилядите магазинери и общи работници. Не знам дали някога си била в контакт с пораснало дете обучено по този начин, та да си се убедила в плюсовете и минусите му. За мен лично не е голяма беда децата ми да не работят нищо повече от магазинери или общи работници, дори нямам против да бъдат земеделци, ако това ги удовлетворява. За мен професията не обуславя стойността на човека, а това, което работиш вече не се "става". Преди можеше да "станеш" лекар или да "станеш" пожарникар, все едно това е нещо, което съдбата го решава, а ти си пасивен наблюдател и потърпевш. Децата ми могат да работят нещо и ако не им хареса да работят нещо друго, а ако няма кой да ги назначи - да се назначат сами! Стига да знаят как да са полезни на хората, да предлагат нещо, от което хората имат нужда, смятам, че гладни няма да останат. Разбираш ли, там е разликата между естественото образование и това, което се случва в училище - в училище се учат предмети, а в живота се учи... живот :)
И за финал да отговоря на първия ти коментар за личното израстване на родителя. Ако за родителя "израстването" е нещо материално, то да, децата пречат до известна степен. Ако става въпрос за израстване на личността, то едва ли може да се намери по-добра обстановка за това от отглеждане на деца. С ежедневните жертви, любов и интимни моменти, децата наистина те правят по-добър човек. Мога само да съжаля, че не споделяш това мнение.

Любов (☻) 18 Юли, 2013 - 01:22

Чатпатка достатъчно добре е отговорила на този коментар, който аз лично намирам за лишен от здрав разум, но такива през последните седмици прочетох много по същата тази тема.
Ето, мъжът ми и аз сме архитекти (не от новоизлюпените частни университети, ами от автентичния УАСГ). И какво от това? Въпреки, че това само по себе си е резултат от много наши лични качества и то резултат, с който да се гордеем, ние не бихме оправдали ни най-малко системата, в която сме учили и чиито недостатъци сме изпитали. Имаме две деца, които все още са много малки, но вече твърдо сме решили да ги обучаваме вкъщи. Не са ходили в ясли, градини, ще пропуснат и училището. Ако искат университет един ден, ще учат в такъв. Може все още в България да не е ясен пътят към ВУЗ-овете за домашно образованите деца, но няма невъзможни неща на този свят, така че и начини ще се намерят, стига децата да поискат. Все пак, ако имат малко акъл управляващите, ще намерят начин да задържат тези деца в България, защото със сигурност са безценни.
Искам да кажа на Вили, че наистина много деца в училище не контактуват лесно със съучениците си, но това се дължи на факта, че биват "хвърлени" в едно случайно стадо и е нужно сами да се учат да се социализират едновременно с кого ли не. Докато в живота, в истинския живот, човек сам си избира с кого да се социализира. И двете ни деца са изключително контактни с напълно непознати хора от всякаква възраст. Освен това не ги държим в буркан, защото те всеки ден са навън с часове и играят с други деца, а пък възрастни хора спират и ги заговарят. Твърде ограничено е мисленето, че те са само с "мама, тати, баба и леля". Освен това предстои да ходят в школи по танци, рисуване и други групови занимания, които им влизат в интересите. А в момента са поне десет пъти повече контактни от много деца, които ходят в градини и училища (дори и от нас с баща им, когато някога ходехме), защото разликата лесно се вижда. Именно защото сме всеки ден сред хора, затова и чувам от много непознати възрастни да се радват колко много приказват децата ми и колко са милички. В същото време, децата, които аз или малките ми се опитваме да заговорим, мълчат и ни гледат стреснати.
Не понасях детската градина. Обичах да ходя на училище. Да не си помислите обаче, че заради училището, приятелите или даскалите?! - не! Обичах да ходя, защото исках да се уча. Но там реално до седми клас аз бях малтретирана (в училище, както и в детската градина). При това жестоко, още от самото начало. С юмруци насилствено ми бяха избили млечните горни резци и още много телесни повреди съм имала, както и психо-емоционални щети. А немалко преподаватели ме стресираха ужасно. Едва в гимназията нещата се промениха, защото там вече има някакво сито и стадото е по-отбрано, а преподавателите осезаемо по-различни.
Понеже в заядливия коментар видях да се спряга предмета биология, искам да споделя нещо за него. В часовете по биология в гимназията учителят ми, лека му пръст, беше открил, че умея да схващам темите в движение, поради което 15 съвсем нови урока (без да съм ги чела предварително) аз лично трябваше да предам на съучениците си. Учителят влизаше в клас, сядаше, викаше ме отпред и ми даваше негов учебник, от който да предавам новите уроци. И знаете ли, аз се справях изключително лесно, защото всеки ученик може и сам да схване написаното (все пак в тези учебници се пише за учениците, а не за учителите), стига да обича предмета. Но не всеки ученик обича предметите в училище, защото за целта е нужно нещо да отключи тази любов. Много малко са учителите, които опитват да запалят искрата, а повечето просто "си вършат работата", възможно най-рутинно (някои и това не правят). Учебниците са писани за учениците, които би трябвало с лекота да учат от тях вкъщи и не е нужно да си гений, за да се справиш с тях. Повече от уверено мога да кажа, че да преподавам на децата си стойностно ми е 100% в категорията. Да си преподавател е по-скоро въпрос на качества, отколкото на знания за материята. Това, което се иска от учениците да го научат, им е написано. Ако имат странични въпроси, нужно е само да знаят къде да търсят, а тя информацията не е строго секретна. Човек не учи само докато е в училище и само от учебниците. Но за да имат това желание, някой трябва да им е запалил пламъка. С ръка на сърцето мога да кажа, че в училище, в моя клас от 26 човека пламък гореше едва в десетина от тях и то не по всички предмети, естествено. И съвсем между другото, съучениците ми бяха много щастливи, когато аз им преподавах по биология, защото разбираха всичко, което им преподавах. Дори оставаха в междучасията и ми задаваха въпроси по темата, а аз компетентно се справях. Учителят стоеше там и беше самодоволен от откритието си в мое лице. Той беше от този тип учители, които не преподават уроците, ами влизат и казват: "Урокът е еди кой си, на страница еди коя си, започвайте да четете." Така че моето преподаване беше безценно за съучениците ми. Но аз пък много си го обичах този учител и то дори най-много от всеки друг, който съм имала, защото беше уникален човек. Чисто практически той ни тласкаше към това сами да се учим. За да обичаш един предмет, не е нужно някой да ти преподава по него, а да се е запалила в теб искрицата сам да се учиш. Аз се самообучавах по биология и това ми харесваше, както и все още го правя, защото биологията е част от живота ни и е нужно винаги да ни е интересна.
Мен също, както и Чатпатка, никак не ме смущава мисълта, че децата ми няма да имат университетски дипломи, ако знам, че имат знания, които да ползват умело в живота си. (В последното никак не се съмнявам, защото познавам децата си, обичам ги безумно много и не правя изборите за тях лекомислено.) Освен това ,в никакъв случай не бих ги насърчила да аргатуват на някого, а да работят за себе си. Има безброй много такива възможности в действителността ни, които креативните хора лесно откриват. Другите - като жертви на системата, семействата си, обществото - са "станали" някакви в следствие на обстоятелства (често по метода на изключването) и не виждат като възможни неща, извън стереотипа, с който са закърмени. В системата няма креативност. Тя е създадена, за да се поддържа едно средностатистическо ниво, на което се предполага, че отговарят повече подрастващи. Да, ама не отговарят. Нужен е индивидуален подход. Децата ни са личности и никой повече от нас, техните родители, не би могъл да ги оцени като такива. Който не може да се грижи за овцете си и не е загрижен дълбоко за състоянието им, ги дава на овчар, който да ги води всеки ден и да му ги връща вечер. Няма лошо, всеки сам си преценя. Ама който иска овцете му да получат най-доброто, сам се грижи те да го получат. Чатпатка, аз и много други родители сме от втория тип - скъпоценно е за нас да сме с децата си и това е най-смисленото, което можем и искаме да правим в този живот. Архитект съм, но винаги за мен семейството е на първо място и бих работила всичко, което ми позволява да съм до семейството си. Прекрасното е, че си избирах професията, отчитайки това, че тя го позволява. А докато бях студентка и работех в офиси на архитекти, това беше най-неблагодарната работа, която ме накара да си светна неонов надпис в главата: "Никога не работи за друг, освен за себе си!" ...И НЕ, не ги обявявайте нашите деца за мамини синчета! Много са си самостоятелни и никой не обсебва никого. Не си правете изводи за тях и нас, след като не ни познавате, ако не искате и ние да слагаме етикети на вас и на децата ви, съдейки по общата картина, която прекрасно виждаме да "крещи" от провала си!

Атанас Коев (☻) 7 Септември, 2010 - 19:52

Здравейте!

За мен всички са с правилно мнение, защото всичко в тази Вселена става така, както трябва да стане!

Така че, всяко дете си заслужава родителя и съдбата си и не можем да съдим някого или нещо какво се случва с животът му!

За мен отговорният родител ще се занимава с децата си, ще им помага, лекува, насърчава и т.н. Поне аз правя така с моите деца.

Сещайте се какво ще направи слабоволният/безотговорният родител!
Той дава лош пример, пуше, пие и псува, дава децата си на ясли, води ги по доктори(фармацефти), влага им комплекси за малоценност и т.н.

Понеже едното ми дете порасна и аз съзнателно не искам да го предам в лапите на Системата, търсих алтернативи в интернет.
Търсих "частен ученик", четох, мислих и един ден просто написах в Гугъл - "домашен ученик"!
И открих топлата вода!!!
Това е толкова естествено, нормално, близко до ума, та чак се учудих, че не съм се сетил по-рано!
Естествено това не е за всеки. Не мога и да си помисля, че всички деца трябва да са домашни ученици. Немислимо е!

Както споменах в началото, всеки си има съдба. Всеки израства, живее, добива опитности, умира...

В това е красотата на живота, в разнообразието!

Моите деца ще имат свободата да избират, те имат Свободата.

Днес записах малкия на "задължителната" предучилищна.

Ще отиде, ще прецени, ако иска ще ходи, ако не желае, ще учи в домът си, в Природата, с приятелите, при които ходи или които идват при нас.

Ние имаме възможност да го обучаваме и да намираме истински Учители!

Имайте моля ви ум и разум, не осъждайте хората, поели отговорността да се отдадат на децата си, да им дадат топлина и внимание, да ги научат да учат, да имат интерес към всичко в този прекрасен живот.

Vi (☻) 26 Април, 2011 - 15:23

Здравей, Чатпатка,

Хубава статия, която определено ме накара да се замисля. Идеята на домашното обучение е страхотна, но не е редно да се провежда за сметка на комуналното, а би трябвало двете да вървят ръка за ръка. Ясно е, че практическите знания (за един по-истински, по-практичен начин на живот) се научават така, както описваш ти, докато в училище се изучават само предмети. Това е факт, но не трябва да ограничаваш децата си само до информация от Интернет (най-лесно достъпната и най-недостоверната, да не говорим, че на практика всеки може да пише статии в Wikipedia, но това е друга тема).

Рано или късно, на детето ще му се наложи по-качествено и професионално образование, което е логично да бъде извън компетенциите на родителя (тук се намесва учителят и педагогът, не омаловажавай техните функции и роли в обществото).

Образование и Възпитание са едно неделимо цяло. Сигурна съм, че ги съчетаваш прекрасно, както всеки родител трябва да прави! В даден момент обаче (не знам на колко години са децата ти) е напълно естествено и препоръчително да посещават училище, по-натам университет (ако искат).

Не знам доколко си запозната с метода Монтесори – алтернативен и гъвкав вариант за пълноценно обучение.
https://groups.google.com/group/montessori-bulgaria/web/%D0%BA%D0%BE%D0%...

http://www.montessori-bg.org/chou/

По тази логика, защо ходите на църква, след като можете спокойно да си сложите няколко икони вкъщи и да палите свещи в хола?! :) Дано си ме разбрала правилно. Успех!

chatpatka 26 Април, 2011 - 19:08

Здравей, Ви,
Може би не си ме разбрал/а правилно, а може и да не си личи от тази статия, но аз не отричам напълно комуналното, структурирано образование. Просто според мен то е съвсем неподходящо за малки деца, които нямат идея защо учат. Според мен, идеалния вариант е детето да има възможно най-много опитности и преживявания с различни видове наука, докато не разбере какво му е наистина интересно, къде са талантите му, кое го привлича и тогава да наблегне по-систематизирано на това. Сигурна съм, че един добър учен, специалист в областта си, би имал много благотворно влияние върху образованието на детето, затова се радвам, че сред познатите ми има хора, към които мога да се обърна.
Запозната съм с методите на Монтесори. Общо взето те правят това, което правя и аз, но за много повече пари и с много повече подмазване на родителите, какъвто е случая с всички частни училище по света. Разбира се аз нямам вкъщи оборудван кабинет по физика и трябва да импровизирам, което всъщност е истинското предизвикателство :) Но когато детето ми моделира глина или си прави лодка от дърво предпочитам аз да съм там. Предпочитам това да не се случва преднамерено като зададена част от учебния процес, а да е нещо, което правим заедно. Нещо, което е вълнуващо. Нещо, което правим защото в момента ни изглежда разумно, забавно или необходимо, а не защото е на дневен ред. Ние не се занимаваме с дърводелство няколко пъти седмично, а само когато сме на язовир и си намерим парче найлон, което би станало за платно. Моделираме глина само когато посетим "Къщата на Флинтстоун" в с. Лещен и се размечтаем да си направим такава за куклите. Плуваме, ритаме футбол и спортуваме само когато ни се иска и навън не вали/кортовете са свободни/не ни хрумне нещо по-забавно. Принтваме си неща от Крокотак, като се стараем пълноценно да използваме всички листове, защото един пакет е 7лв, а и заради тях умират дървета...
Учудвам се колко е странно за мнозина, че аз ИСКАМ да я върша тази работа. Говорят ми за Монтесори, за Валфдорски градини, за всякакви други варианти, на които мога да делегирам задължението да образовам децата си, които хем ще свършат работа задоволително (че и по-добре от мен), хем аз ще съм свободна да правя там каквото правят бездетните майки. Е, не ми харесва така. Искам аз да бъда Мария Монтесори за моите деца :)
Опасявам се, че си останал/а с погрешното впечатление, че Интернет е единствения ни източник на информация. Не е така. И ние учим по учебници, четем книги, трупаме енциклопедии... Просто Интернет ми харесва като източник, именно защото се знае, че не всичко е достоверно. Няма претенции, за разлика от дебелите томове писани от умовете на днешното време. Също за разлика от тях, в Интернет информацията се обновява доста по-бързо. Сигурно новооткрития материал графен, чиито изобретатели получиха Нобелова награда още не се споменава в нито един от одобрените от МОН учебници, какво пък остава за динозаврите, по които синът ми е луд и от които откриват нови видове, или нови факти за старите почти всеки месец? Уикипедия е един много добре аргументиран и подплатен обилно с цитати и допълнителни линкове, неутрален източник, именно защото там пишат "'секви хора". Така е много по-реалистично да се обхванат всички гледни точки :)
Знам, че публичното образование не е лошо, че дори е полезно, но едва когато човек знае какво иска. За едно малко дете, по-добър старт в живота му даваш, не когато го изпращаш в най-елитния магазин за знание, който можеш да си позволиш, а когато му помагаш да открива себе си (не само академично), когато му показваш, че има близък човек, който искрено се интересува от него и на който то може да разчита. В първите 10тина години това ми изглежда като най-важното нещо. Дори по-важно от това детето да се научи да чете, пише, познава часовника и т.н. Защото едно дете, имащо до себе си някой, който го обича и вярва в него може всичко!
Аз не съм религиозна и за мен ходенето на църква има същата цел като ходенето на кафе - да се видиш с хора, които споделят твоите възгледи и да се почувстваш насърчен. Тази аналогия май не я схванах...
За останалото не знам :)

Любов (☻) 18 Юли, 2013 - 02:01

Чатпатка, прочетох отговора ти и имах чувството, че аз съм го написала! :) Истински прекрасно е усещането да откриеш сродна душа! :)

Биляна (☻) 13 Юли, 2011 - 16:25

Здравей ,

Дълбок поклон и нестихващи увации за това, което си решила, открила и правиш, не само с децата си а и с околните ти хора. Страхотна статия си написала и страхотни отговори. Съгласна съм с твоите твръдения и се надявам все повече хора с отворени умове и сърца да решат да правят това, което ти правиш с децата си. За мен няма нишо, което да ме радва повече от детето ми и нищо, което да ме кара по-ефективна, по-добра във всяко отношение.
За съжаление аз намразих повечето предмети, които ми бяха преподавани в началното училише, след това в гимназията а от университета съм толкова разочарована, че не мога да си намеря място. Работя по специалността си, защото случайно от един приятел, разбрах какво ми доставя удоволствие да правя по цял ден. Заслугата не е нито на учителите ми, които ме мислеха за умна, но много разсеяна, нито на училищата, където съм учила, нито на родителите ми, които дори не разбират с какво се занимавам и до ден днешен.
Прди известно време ми беше попаднала речта на един учител пред американски университет на завършването на еди кои си випуск, за съжаление не мога да я намеря сега, за да я цитирам, но човека беше изложил много точно и ясно как училището Изисква от децата да им харесват всички предмети еднакво, да участват в процеса с желание, това желание да изчезва в момента, в който удари звънеца, никога да не получават специално внимание, защото всички трябва да са равни и към всички да има еднакво отношение, за да има обективност, никой учител няма право да се гиржи за децата, както го правят родителите вкъщи - познайте защо :) и т.н... Няма смисъл да продължавам да изброявам неща, които са известни на всички, за съжаление всички сме минали от там..
Радвам се че си силна, и всеки, който има нужда от пример, може да те последва и да сътвори малко чудо, което ужасно необходимо за да продължим да вървим напред, ние и нашите деца.
Сърдечни поздрави и всичко най-хубаво от мен,
Били

Ралица (☻) 26 Юли, 2011 - 15:35

Здравейте! Аз съм режисьор-документалист и подготвям филм за домашното обучение в България. Оказа се, че твърде малко хора са чували, че това въобще е възможно у нас. Дали бихме могли да се срещнем и да поговорим по-подробно по темата? Моля, отговорете ми по мейл-а и ми пратете някакви координати за контакт. Разбрах, че живеете в Асеновград, бих могла да дойда там и да се срещнем, ако ви е удобно.
Поздрави и до скоро!
Ралица Димитрова

chatpatka 27 Юли, 2011 - 12:24

Привет, Ралица,
Вероятно е станало някакво объркване, защото моето семейство само веднъж е минавало през Асеновград. Там живее друго хомскулърско семейство, с което вероятно ни бъркате. Бих Ви потърсила на мейл, стига да ми оставите Ваш такъв :)

Аглика (☻) 27 Януари, 2012 - 11:00

Маги, този работен вариант ще го доработиш ли?

chatpatka 27 Януари, 2012 - 22:37

Аги, да ти кажа, минали са години и мисля, че е крайно време да приема факта, че никога няма да го довърша. Просто като си представя още колко много неща имам да напиша и се чувствам изморена преди да съм почнала.
Ако нещо те интересува по-конкретно и искаш да го обсъдим, врътни направо една шайба, че може и брада да ти порасне докато чакаш да ми остане толкова свободно време, че да си изложа всичките мисли и заключения в писмен вид :)

Ева (☻) 16 Февруари, 2012 - 17:57

chatpatka, всички тези неща, за които пишеш са много хубави, но какво ти пречи да ги прилагаш, въпреки че детето ти ходи на училище. Това да правите заедно лодка от дърво или глина или разни други съвместни неща , защо трябва да пречат на посещението на училище??? Не мога да разбера каква точно е идеята???
Ако ти си родител, които има да научи детето си на много неща, иска да му предаде мъдростта и опита си, може да го направиш и в часовете извън тези в училище. Едва ли някое дете предпочита да стои цял ден с родителите си , вместо да се забавлява с приятели. Може би в началото ще му бъде забавно, но после...едва ли.

chatpatka 17 Февруари, 2012 - 18:01

Ева, това ли се прави в училище? Децата по цял ден се забавляват с приятели? Може и да сте права, имайки предвид образователната ни система. Особено децата в горните класове на средното училище не правят нищо друго освен да се забавляват с приятели :)
Идеята е много проста - имаме доста ограничено време, в което децата ни са деца. Отдаването на поне 10 часа (от общо 16 будни) на запаметяването на ненужна и непригодена за изискванията на съвременния трудов пазар информация на мен ми се струва като загуба на време. Време, в което децата ми биха могли да учат далеч по-полезни неща. Например да правят пластелинен макет на Дунавската равнина като поставят знаменца с името на всеки град, а не да учат под формата на закрий-абзаца-с-ръка-и-се-опитай-да-го-възпроизведеш. И то невярна информация - как земеделието било много развито. Ха! Разхождали сме се насам-натам из Дунавската равнина лятото и никъде не го видяхме това развито земеделие ;)
Аз съм родител, който иска да научи детето си на много неща, много повече и много по-важни от това, което се учи в училище. Ако детето ми кисне в клас по 6 часа на ден, а после пише домашни още 4 часа, времето просто няма да ми стигне :) А и мъдрост и опит не се предават в сбит формат :) За да ги предадеш успешно трябва да си инвестирал доста време в детето, трябва между вас да има силна връзка. Не става ти да му изнасяш "разговори", а то да те отписва като дъртак и да гледа набързо да свърши уроците си, за да щипне нанякъде с по-важните си приятели :)
Дано не прозвучи надуто, но това е цитат от 11-годишния ми син (и да, мед ми капе от душата като си го припомня): "Мамо, ти не си точно като Мери Попинз, но си също толкова готина!" Явно зависи какви ценности има детето :) Ако е свикнало да общува само с връстници и само на тема компютърни игри, то вероятно ще му се стори доста скучна компанията на възрастните. Но ако има по-разнообразни интереси не виждам какъв е проблема от общуването с възрастни хора. Нали все пак и той трябва да стане възрастен скоро? Как да се случи тази транзиция ако детето е прекарало целия си съзнателен живот в общуване само с деца? И за да Ви успокоя, моите деца не страдат от липса на контакти. Ако се съди по валентинките, които изпратихме, имат поне 10 приятелчета извън семейството. Освен това ходят на уроци, където също се социализират. Просто имат доста по-разнообразен кръг от контакти от средностатистическото държавно обучавано дете.

Любов (☻) 18 Юли, 2013 - 02:22

:)))) Дума по дума бих казала и аз, както ти си отговорила, мила Чатпатка! Изключително много ме радва това припокриване с моята душевност и мироглед! Бъдете много щастливи всички вкъщи и винаги се обичайте поне толкова! Аз знам колко е ценно това! Знам какво е щастието детето ти да те гледа с цялата любов на света и спокойствие, че може да те гушне, когато нещо му е дотежало; знам какво е усещането да имам децата до себе си и д ами напомнят, че те са всичко най-важно в живота ми и никакви странични грижи не заслужават вниманието ми, нито нервите ми, нито сълзите ми; знам какво пропуснаха родителите ми покрай работата си извън дома; знам какво аз получих в детската градина, в училище, че и в университета (В последното посочено учреждение срещнах мъжа на живота си, което за мен е безценно. Всичко друго, получено там, за мен е съвсем маловажно). Също така знам, че всичко най-ценно съм го научила извън училище и че сега лекувам в себе си последствия от онези времена.

Атанас (☻) 25 Април, 2012 - 00:03

Хай,

Вече над 10 години работя в университетските институции като преподавател и research (област химия). Студентите в час масово не ги интересува какво преподавам, ако и да има някои по-будни, бързо "заспиват" и те. Това от години ми действа много демотивиращо. В същото време държавата и "автономните" университети мислят какви ли не системи за качество, за подобряване на учебния процес и пр. глупости. На целия този фон най-слабите студенти са тези, които стават учители. Разбира се до тук не казвам нищо ново или неизвестно.

Баща съм от скоро, но вече мисля че би било пагубно (психически и духовно) за децата ни да бъдат в тази разкапваща се аморална система. Домашното образование е една добра алтернатива, за съжаление нелегална до колкото успявам да се ориентирам по темата, т.е. закони за образование + разни социални пречки не благоволяват деца да се учат извън училище. Така ли е всъщност?

Друго за което си мисля е детска градина или училище към жива църква. Имате ли наблюдение по темата? Например много ли е трудно да се направи градина и училище с благословията на държавата?

Поздрави ;-)



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries