chatpatka

Ето го и железния юмрук на логическите ми разсъждения, който ще разсее всяко притеснение, което бихте могли да имате относно социализацията на моите, а и на другите домашно обучавани деца.
ДЕЦАТА НЯМАТ НУЖДА ОТ ПРИЯТЕЛИ!!!
Преди да ме анатемосате, оставете ме да довърша :)
Приятелят е човек, с който имате общи разбирания, вярвания и интереси.
Невъзможно е да се твърди, че човек има приятели в детската градина, че дори и в основното училище и ето защо - защото това е време, в което човек НЕ познава себе си. Това е времето, в което личността, характера и ценностите - всичките тези неща, необходими за едно приятелство - се изграждат. Има два начина това да се случи. Единият е детето да бъде оставено да си ги гради на самотек, поучавайки се от горчив житейски опит. Другият е обичащ го възрастен да му ги показва, да бъде до него не после, а в момента, в който то има нужда.
За мен е доста важно децата ми да могат да правят разлика между "приятел" и "познат". За сега единствено големият ни син има един истински приятел. Другите ни деца или не познават себе си, или още не са намерили някой, който да отговаря на идеята им за "приятел".
Повечето от "приятелствата", които се завръзват в училище са принудителни! Те се случват между деца, търсещи стабилност и приемане в една среда, която не е тяхното място. Разбира се, може и там да цъфне нещо прекрасно, но в общия случай детето, поставено в една нова среда, бърза да намери "приятел", за който да се хване. Тъй че, скъпи училищни психолози, вашата професия само печели от разстройствата на децата. Защото ако всяко дете беше щастливо обгрижвано вкъщи, вие щяхте да сте без заплата. Вашето мнение и вашите препоръки не се броят, защото имате конфликт на интереси. Вие трябва да работите не с децата, а с родителите, които причиняват проблемите им.
А вие, скъпи учители, как можете да твърдите, че децата се социализират в училище, като им забранявате да говорят в час и ги наказвате ако си пишат бележки? Що за двоен стандарт?
Основна нужда на децата е да си играят и да общуват със себеподобни. Под себеподобни разбирам не само други деца, а и възрастни, защото все пак нали са подобни и на нас, възрастните?! От приятел човек има нужда едва когато подготовката привърши и истинският живот започне. Едва тогава човек има какво да предложи на света и на приятелите си. Дотогава най-много му трябва родител, който да го насочва, да му помага, да го обича и да го учи да овладява собствената си стихийна сила.