Ето го и железния юмрук на логическите ми разсъждения, който ще разсее всяко притеснение, което бихте могли да имате относно социализацията на моите, а и на другите домашно обучавани деца.
ДЕЦАТА НЯМАТ НУЖДА ОТ ПРИЯТЕЛИ!!!
Преди да ме анатемосате, оставете ме да довърша :)
Приятелят е човек, с който имате общи разбирания, вярвания и интереси.
Невъзможно е да се твърди, че човек има приятели в детската градина, че дори и в основното училище и ето защо - защото това е време, в което човек НЕ познава себе си. Това е времето, в което личността, характера и ценностите - всичките тези неща, необходими за едно приятелство - се изграждат. Има два начина това да се случи. Единият е детето да бъде оставено да си ги гради на самотек, поучавайки се от горчив житейски опит. Другият е обичащ го възрастен да му ги показва, да бъде до него не после, а в момента, в който то има нужда.
За мен е доста важно децата ми да могат да правят разлика между "приятел" и "познат". За сега единствено големият ни син има един истински приятел. Другите ни деца или не познават себе си, или още не са намерили някой, който да отговаря на идеята им за "приятел".
Повечето от "приятелствата", които се завръзват в училище са принудителни! Те се случват между деца, търсещи стабилност и приемане в една среда, която не е тяхното място. Разбира се, може и там да цъфне нещо прекрасно, но в общия случай детето, поставено в една нова среда, бърза да намери "приятел", за който да се хване. Тъй че, скъпи училищни психолози, вашата професия само печели от разстройствата на децата. Защото ако всяко дете беше щастливо обгрижвано вкъщи, вие щяхте да сте без заплата. Вашето мнение и вашите препоръки не се броят, защото имате конфликт на интереси. Вие трябва да работите не с децата, а с родителите, които причиняват проблемите им.
А вие, скъпи учители, как можете да твърдите, че децата се социализират в училище, като им забранявате да говорят в час и ги наказвате ако си пишат бележки? Що за двоен стандарт?
Основна нужда на децата е да си играят и да общуват със себеподобни. Под себеподобни разбирам не само други деца, а и възрастни, защото все пак нали са подобни и на нас, възрастните?! От приятел човек има нужда едва когато подготовката привърши и истинският живот започне. Едва тогава човек има какво да предложи на света и на приятелите си. Дотогава най-много му трябва родител, който да го насочва, да му помага, да го обича и да го учи да овладява собствената си стихийна сила.
Децата нямат нужда от приятели. Те имат нужда от родители!
13 Март, 2010 - 19:50 in
Коментари
съгласна съм,права си, децата имат нужда от родители и от отдадени на тях майки.
и бащи!
;)
zdravei Magi, 100% sam saglasna teb,imam 2 deca golqmoto e na po4ti 7 godini i na6eto doma6no y4ili6te zapo4na o6te kogato toi be6e na 3 god.sega sina mi kato znanie e raven s decata ot 2 klas no sa my interesni i ne6ta koito se y4at 4ak v 5 -6 klas.liybopiten e i nie s maja mi se opitvame da go nasar4avame v liybopitstvoto my za6toto vidqhme 4e tova e dobre za nego.otnosno priqtelstvoto na decata s okolniq svqt, i az sam zapomnola ot moite y4eni4eski godini,kolko trydno mi be6e da se vpi6a v sistemata na " y4ili6tnite priqtelstva".za tova sega kogato imam deca se stremim s maja mi nai ve4e da sme priqteli s tqh.ot stranicite na HOMESHOOLING se nay4ih na mnogo ne6ta otnosno otno6eniqta roditel-dete,poneje o6te v procesa na ybo4avane zapo4va da se razviva po-dalbokata vrazka mejdy "mama, tati i az ".a otnosno lqtnata vakanciq.... ideqta ti e PREKRASNA i s radost 6te q priloja s moq sin.a i kakavto e liybopitko,znam 4e 6te my haresa. prodaljavai smelo sas proekta si,ima hora koito te podkrepqt.
Мисля си, че е доста крайно да се отрекат детските приятелства поради липсата на адекватна родителска грижа. Според мен децата имат нужда и от приятели и да, наричам ги приятели, защото за тях са такива. Те заедно също се учат какво е приятелство и какво не е. Кога ще се научат ако нямат приятели? Ще попитам и още нещо кога узряхме толкова, че да решим какво е истинско приятелство? Колко от нас "големите" са дали живота си за приятел? Не продължаваме ли ние самите да се учим? Би ли могло да се каже и за нас, че приятелите ни са всъщност само познати?
Децата си имат нужда от своите "детски" приятели, колкото и ние си имаме нужда от своите "големи" приятели. А всички ние имаме нужда от Един, когото да наричаме Отец, за да бъдем истински хора...
Честно казано, не виждам нищо лошо в това "детето да бъде оставено да си ги гради на самотек, поучавайки се от горчив житейски опит." Не се ли учим всички така?
Ако имаше начин да предадем опита и мъдростта си на нашите деца, човечеството щеше да е далеч напред в развитието си. За съжаление, поне на мен такъв начин не е известен. Така че, моите деца ще трябва да се сблъскат с някои разочарования, с които съм се сблъсквала и аз. И за разлика от Вас, не мисля че това ще доведе до сериозни "разстройства".
Най-елементарния пример, за който се сещам е прохождането на детето. Ако не падне, няма да знае какво е, няма да се научи да се пази... Родителят разбира се е там, и го предпазва от сериозни наранявания.
Явно е модерно някои родители да оправдават престоя си вкъщи с грижата по отглеждане на децата. Няма лошо, ако това Ви прави щастливи, само не обвинявайте всички останали, които са направили избор, различен от Вашия. И моля, моля Ви, отнасяйте се с уважение към учителите.
Здравейте,
Ще се опитам да отговоря и дообясня някои неразбирания, които е нормално да се получават, когато една идея се представи на група от хора, за които е толкова извънземно чужда. Естествената реакция е те да се опитат да си я обяснят с това, което разполагат като лични ценности, възгледи и собствен житейски опит. Като туземски племена видели самолет :)
Първо, никой не може да ме задължи да уважавам всички хора от една гилдия, само защото членуват в нея (били те учители, млекопроизводители или лекари), както не може да ме накара и да мразя всички индивиди от дадена група (например всички цигани, само поради причината, че са цигани). И все пак, ако трябва да генерализираме, смятам, че аз имам повече уважение към учителите, отколкото болшинството техни възпитаници. Всъщност, склонна съм да гледам на учителите като на добрите, а РОДИТЕЛИТЕ да са ми лоши и безотговорни. Уточнение - в кръга на учителите не включвам всички училищни работници. Нямам никакво уважение към училищните психолози, нито към други паразити, които живеят от болката на хората, без реално да вършат никаква полезна работа. Нямам уважение и към директорите, които (пак генерализирам) крадат от децата, както в училище, така и в детската градина, което за мен е непростим грях и дано има ад или карма, защото е видно, че няма закони, които да ги накажат!!!
Второ, всеки, които има малко познания по общуване или поне не е бягал от часовете по литература, ще забележи, че горния пост, както и части от този коментар, са писани под действието на раздразнение, толкова голямо, че да ме накара да си оставя другите работи и да отделя 30 минути да пиша в един толкова западнал сайт :) Нека това да се вземе предвид.
Трето, като казвам, че децата са оставени на самотек, имам предвид, че са оставени без каквато и да е родителска грижа през по-голямата част от деня и живота си. Това не е съпоставимо с научаването на детето да ходи чрез падане и ставане, когато родителя е наоколо и предпазва от сериозно нараняване, а по-скоро с това да оставиш детето в кошарата цял ден с надеждата че то ще се научи да ходи само, без каквато и да било помощ от родителя, чието присъствие е само бегъл спомен. Родителите дори не смятат, че е тяхно задължение да се занимават с децата си щом веднъж проходят и се научат да сядат на гърне - оттам нататък вече ги поема държавата. Знам, за много родители е шокиращо да чуят, че грижите за детето отнемат повече от 2-3 години от безценното им време за личностно развитие, затова е трудно да се преглътне без нападки, към хората, които го правят. Докато има такива родители ще има и такива деца, ще има и нужда от училищни психолози, които да се опитват да ги изваждат от самотните блата и дупки на депресия или агресия, без реално да засягат истинските им проблеми... Но не се коси, родителю, това не е твой ангажимент! Това е работа на държавата!
Нямам нищо против родители, които си дават децата на детска градина или на училище, стига да се занимават с тях, да се грижат за тях и да са до детето си, когато то има нужда. За мен родителите, които неглижират децата си са също толкова лоши, колкото и тези, които учат децата си да крадат ток. Към този "избор, различен от моя" не мога да бъда толерантна, надявам се да разберете защо.
Четвърто, Цветан, кое от това, дето съм писала за приятелите не е вярно? Истина е, че децата създават опит с общуването с други деца, но защо "приятел" се нарича само някой, който ти е връстник? Не може ли моето дете да е "приятел" с мой приятел? С възрастна жена от квартала? С новородено бебе? Така или иначе детските приятелства статистически не издържат до зряла възраст, защо тогава толкова много се държи на тях, че това да е постоянен аргумент срещу домашното образование и за генералното абдикиране на родителите от ролята на истински приятел на детето си?
Пето, Анонимен, има начин да предадеш голяма част от мъдростта, която си събрал през годините, но това не се случва, както в училище - детето сяда на чин, ти му диктуваш каквото искаш за 10 минути, то зубри и така. Случва се в моменти, когато двамата белите картофи за вечеря и си разказвате за твоето отминало детство; когато навън е тъмно и студено, а вкъщи е топло и леко на душата; когато детето се почувства обичано и приемано, и разбирано, достатъчно, че да зададе най-съкровените си въпроси. Тъжно е, че много родители никога не са преживявали подобен момент с децата си, защото той изисква много време и търпение, с което те не разполагат по една или друга причина.
И накрая, не виждам защо трябва да оправдавам престоя си вкъщи. Къде иначе трябва да бъда? Това не е ли моят дом? Пред кого трябва да се оправдавам, че го обитавам? Единствено мога да се извиня на себе си, че толкова много си отказвам.
Между другото, това да работиш от вкъщи, жонглирайки едновременно ролята на родител, учител, домакиня, преводач, готвач, психолог и т.н., не е по-лесно от това да изпълняваш една-единствена роля под зоркия поглед на шефа. Дори смея да твърдя, че е доста по-лесно да ти бръмне главата :) Затова и нямам време да пиша толкова в този сайт...
Айде, всичко хубаво и без лоши чувства :)