chatpatka

"It's no measure of health to be well adjusted to profoundly sick society." - Jhidu Krishnamurti

Напоследък девиз ми е станала една фраза, която съвсем случайно налучках, докато споделях с приятелка мисли за социализацията на домашно обучаваните деца. Фразата е "...да могат да се оправят със съвременното общество, без задължително да са част от него"
Не бързайте да се шашкате, четете и ще разберете какво и защо, само моля преди да продължите си отговорете на въпроса "Харесва ли ми съвременното общество?"
Да, така си и мислех! Няма човек, който да не осъзнава проблемите, в които сякаш се е затлачил човешкия род тези дни. Някои от нас са живели и видели, а на по-младите от нас бабите са ни разказвали, че преди 50тина години хората са били по-човечни, нямало е толкова разводи, наркомани, децата са били по-сигурни, а съпрузите са живели по-сговорно. Това не е извадка от 1001 нощи, а исторически факт! Няма да се гмуркам и да търся причините довели съвременниците ми до сегашното им дередже, а просто ще го изографисам с неща, които се случват на практика, неща, които съм видяла с очите си, неща, от които много родители не знаят, че децата им са част!

Децата стават полово активни средно на 14 години. Срамота е 14-годишно момиче да не може да прави свирка, така както едно време е било срамота 14-годишно момиче да не може да прави мусака - връстниците се подиграват.
Почти всички от познатите ми женски особи (в по-голямата си част момичета до 25 годишна възраст) са правили аборт. Повечето от тези жени са по един или друг начин травмирани от последствията, тъй като за да не се травмираш трябва да си наистина корава самка, а малко жени са.
Когато момиче в пубертета прави аборт, обикновено родителите и са последните, които разбират за това.
Децата вече не друсат хероин и такива неща, които оставят трайни следи. Актуалния зоб са амфетите.
Ако откриете девствено момиче на 18, закарайте я в някой музей!
Ако откриете юноша, който се разбира с родителите си и уважава собствеността им дайте му телефона ми, и му кажете, че го искам за зет.

Отказвам да приема, че хората смятат всичко това за нормално! А за тези, които виждат кусурите и безпомощно повдигат рамене един мъдрец беше казал "За да завладее злото света е нужно само добрите хора да не правят нищо"

Та сега ако спомена пак, че искам децата ми "да могат да се оправят със съвременното общество, без задължително да са част от него" звучи разумно, нали? Ясно е, че децата ми ще срещат много от проблемите, които и другите деца срещат, но искам, за разлика от тези деца аз да науча моите да ги решават. Това "научаване" не става с един разговор за секса или наркотиците и с наставления да се пазят. Много деца минават през този разговор и създават у родителите си впечатление, че са разбрали и че всичко е наред, само за да си спестят конското. И аз съм го правила това, все пак бях пубертетка само преди 6-7 години :)
Странно е как захвърляме децата си от малки във въртопа на социалното оцеляване, в което самите ние трудно се справяме и се надяваме да успеят да изкласят. Не знам за вас, но за мен най-добрия начин да помогна на детето ми да се справя с проблемите които водят до кризи в пубертета не е да го оставя да прекара две трети от съзнателния си живот (средно 8 часа на ден от общо 12 будни) в компанията на други също толкова объркани деца. Не мога да разбера защо родителите си мислят, че това е естествена и дори добра среда за развитието на децата. Разбира се, нужен е контакт с други деца, игри, обмяна на опит, на рисунки, на мнения относно коя костенурка нинджа е най-готина и т.н., само не виждам защо детето се смята за ощетено ако не се занимава с това по 6-8 часа на ден!
Моето скромно мнение е, че детето не намира мястото си в живота като виси по цял ден в изкуствената среда на училището или детската градина, независимо с колко полезни и интересни неща се занимава там. Детето открива мястото си в света като първо открие мястото си в семейството. И това не може да стане в семейство, което се събира само през почивните дни или за по 2-3 часа вечер. Според мен децата се учат на ценности не от приказките за Тимур и неговата команда, които им четат в детската градина, а от родителите си, чрез ежедневните съвместни преживявания. Виждат как родитете им, източника им на любов и сигурност, дават храна на птичетата през зимата, виждат как този източник на любов и сигурност връщат на собственика загубена вещ, която са намерили, виждат как те се държат добре с хората, които ги обиждат...
Казвала съм и пак повтарям, не можеш да предадеш своите ценности на човек, който не те уважава, пък бил той и 5-годишен. От друга страна, не можеш да изискваш от едно дете да те уважава ако те вижда само вечер докато готвиш и въртиш парцала. Децата не са способни да разберат, че ти трябват пари или еди-кво-си, не могат да разсъждават като възрастни и да схващат причините ти, да разберат, че всъщност липсата ти е за тяхно добро. Виждат само резултата - родителите не прекрват време с тях за да ходят на работа, на училище и т.н. И ако вярвате наистина, че количеството време не е толкова важно колкото качеството, обяснете това на шефа си. Кажете му, че от утре ще ходите на работа само за по 2-3 часа на ден, през което време ще обръщате интензивно внимание на работата си. Дали ще се навие? Не, разбира се! Времето е важно, затова ви плащат за него!

Ето и нещата, които искам децата ми да правят различно от връстниците си:
Искам децата ми да не се страхуват от това, че са различни, а също и да не се надуват от това. Старая се да ги науча да обичат хората и да им помагат, вместо да се възмущават от тях.
Искам да чувстват достатъчно обич, стойност и приемственост в семейството си за да нямат комплекси, които да избиват с безразборни преспивания с тоя и оня.
Искам децата ми да се гордеят от факта, че нямат телевизор вкъщи и един ден като пораснат да не натрапват тази излишна мебел в своите домове.
Искам да уважават природата и да се съобразяват с вредите, които начина им на живот нанася на планетата, върху която всички живеем.
Не искам децата ми да са единствено консуматори и да искат винаги последен модел маркови неща.
Искам да имат активна съвест, която да не им дава да спят нощем ако са изневерили на принципите си. Не искам никога да се продават.
Искам да науча децата си как да живеят бедно. На богат живот човек лесно се научава :)
Искам да науча децата да не чакат някой да дойде да им предлага работа, а да са по-предприемчиви и да продават не времето си, а конкретно умение.
ИСКАМ ДА НАУЧА ДЕЦАТА СИ КОГАТО НЕЩО НЕ ИМ ХАРЕСВА ДА НЕ СЕ ОПЛАКВАТ, А ДА ГО ПРОМЕНЯТ!

И сега нещо, за което вече мога да се почерпя - мисля че успяха да вдянат, че когато нещо е трудно, начина да го победиш не е да го избягваш, а да започнеш да го правиш по-често, за да ти стане лесно :)
Също сполучливо усвояват и принципа "гадно е, ама трябва". Това е принципа, на който им давам лекарства :) Когато нещо е гадно и няма как да стане хубаво, вместо да се мотаеш и да го протакваш да се стегнеш и да го свършиш възможно най-бързо, за да се върнеш по-бързо към хубавия живот :)