Въпрос на поколение

Понякога децата ми ме изненадват с някой от ОНЕЗИ въпроси. Не от този вид за "Как се правят бебета?", а от онези по-страшните, чиито отговори не знам и няма как да намеря в Google:

"Мамо, небето, което аз виждам същия цвят ли е като това, което ти виждаш?"
"Аз виждам синьо, а ти?"
"Е, и аз виждам синьо, но и през твоите очи ли синьото е такова като през моите?"
"Не знам..."

"Мамо, понякога си мисля, че си ми само в главата."
"Как така?"
"Ами, че си те измислям, а ти не си такава наистина. Или по-скоро си почти такава, но не съвсем."

"Мамо, може ли някога да ти стана баща?"
"Едва ли. Защо?"
"Защото имам чувството, че вече съм ти баща и че съм по-стар от теб."

"Мамо, случвало ли ти се е да си гледаш ръцете и да не можеш да повярваш как съществуваш?"
"Да."
"Като си била малка ли?"
"И сега също."
"И можеш ли да повярваш?"
"Не съм сигурна..."

"Мамо, понякога ми се струва, че на света няма други хора освен мен... Не че ви няма, ами по-скоро, че съм само аз..."

Коментари

Atanas Boev (☻) 31 Декември, 2009 - 21:30

Брей! Истински ли са? А ти защо не го питаш разни неща, още по интересно ще е.
Аз с нетърпение чакам сина ми да почне да ме пита сложни неща. Не че съм кой знае колко мъдър, просто обичам да давам отговори:)

chatpatka 2 Януари, 2010 - 22:17

Здрасти, Сънчо :)
Имах разни съмнения, че след като Тома хареса твоя снимка от моя профил във фейсбук ще се случат странни неща (например да разглеждаш запуснатия ми сайт на връх нова година и да се вкарваш в излишен размисъл :))
Всички бисери са съвсем истински. И на мен ми харесват тези въпроси, и изобщо когато децата демонстрират някаква самостоятелна задълбочена мисъл или опит за съзнателност. :)

Манол (☻) 7 Март, 2011 - 18:51

Детето изглежда минава през някакъв период на солипсизъм. Може би всеки минава през това. Имам спомен, че и аз съм питал такива работи като малък-



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries