Снощи след новините по БТВ имаше странен репортаж за една майка на две деца с церебрална парализа. Така се случи, че го гледахме всички, в това число и децата. В репортажа се разказваше предимно за това как майка на деца с церебрална парализа не може да има нормален живот, защото няма детска градина, която да и ги иска и защото проклетата държава не поема достатъчно разходи по тях. Като погледаха малко, нашите деца започнаха да недоумяват защо тази майка мрънка толкова много. Аз обясних, че мрънка, защото и е много трудно да се грижи за децата си, които са болни и не могат правилно да си движат ръцете и краката.
Размисли
Може би ще прозвуча малко грубо, но житейския ми опит ме оставя с впечатлението, че повечето жени са много тъпи същества. Сами се поставят в ситуации, които водят до големи каши и много наранени чувства, без да могат да осъзнаят простия факт, че сами са си виновни.
Настроение: Силно тревожно!
От добронамереност ли се опитват хората да убедят другите в правотата на собствените си разбирания? От загриженост за бъдещето на моите деца ли критикуват избора ми за домашно обучение? А аз защо критикувам другите?
В днешно време май е модерно да се подписват петиции :) Този жест ни позволява да се самозалъгваме, че гласът ни е важен и ще бъде чут, а изискванията ни ще бъдат задоволени ;)
Наскоро разглеждах петиция за пускане на филма за децата от Могилино пред европарламента. Много съм далече от тези работи по принцип, но се замислих за това как се действа в управлението на държавата ни. Сега като е поотминал култа към запада, от който уж вече сме част се стараем да не сме най-големите злета в европейския и смело усвояваме техните системи. Здравеопазването щяло да се реформира по английски модел, обучението вече се прави по американски модел със задължителната предучилищна и т.н.
Ако хората намерят начин да използват по-практично слънчевата енергия и изградят съоръжения, които да я привличат... така няма ли да отнемат от "дажбата" на останалата част от планетата?