Преживелици

о.О

Тони: "Мамо, ти като си била малка, казвала ли си 'кладенец'?"
Аз: "Мииии... да"
Той: "Колко пъти?" о.О

Концепция за време

Тони вече надраства тази фаза от човешкото развитие, в която се изцепват големите глупости и сега вече Линка се обособява като любимият ми зевзек.
Наскоро на Тати му се наложи да пътува до София всеки ден в продължение на една седмица и веднъж на вечеря Линка го пита:
"Татко, ти шофьор ли си станал?"
Той отговаря:
"Не, Линче, просто тая седмица трябва повечко да пътувам."
Тя, видимо неразбрана се обяснява:
"Нееее, питам те дали си се научил да караш колаааа."
"Е, в такъв случай съм станал шофьор още преди 10 години."
Линка, потресена:
"10 ГОДИНИ!?!?!?! Лелееее, тогава е имало само динозаври!"
:D :D :D

Циганското лято

Откакто измислих системата за пренасяне на дърва (да плащам на децата по стотинка за всяко пренесено дърво) Тони и Линка сякаш само с това се занимават. Днес като приключихме с работата по дървата те бяха скапани, а и на мен така ми се доспа... това беше преди да осъзная, че се каним да проспим един от последните слънчеви и наистина топли следобеди на 2008ма! Затова си направихме една дълга и проточена разходка до книжарницата, купихме си тебешири, спряхме на 3 площадки да се полюлеем и накрая извандалствахме като си очертахме сенките върху чисто-новият ни асфалт. Точно когато тебеширите започнаха да свършват получих странно обаждане от майка ми, която по своя типичен деликатен начин ме информира, че някъде съм си зарязала чантата с тактичната фраза "Нещо да си си загубила?"
Добри хора бяха намерили безценното ми (макар и парцаливо) притежание с документите ми, документите на Тома, документите на колата, пари, телефон, много важни визитки, и т.н. и бяха изявили желание да ми върнат милата чантичка :)
Само ме е яд, че не потърсих някакъв контакт с тях. Толкова рядко се срещат хора, които да връщат загубени вещи, а аз си пропуснах шанса да се сприятеля с моите благодетели. Сега се зареждам всеки делничен ден от 5 до 6 следобяд в градинката пред музея да ги чакам, дано наминат пак! :)

Това беше един от най-хубавите ми дни!

Детски изцепки :)

Тони: "Мамо, как се казва приятелката на Диди, която ще ни дойде на гости?"
Аз: "Не знам"
Той: "Е, виж в гугъл!"

***

Тони: "А баба Дима защо те е пращала в детска градина? Защото не е чела Wikipedia ли?"

***

Линка гледа реклама на някаква прехвалена тоалетна хартия, в която блаерина мирише някакви листенца от рози, а после ги хвърля нагоре. Като вижда този кадър, Линка облещва невярващо очи и потресено казва "Лелеееее, събирай си ги сега!"
Тя милата знае, че удоволствието да застанеш под дъжд от рози за една секунда не си струва половин-часовото събиране на листенца, което неминуемо следва и и е трудно да повярва, че някой може толкова лекомислено да "разхвърля". :)

Brains and Brawn

Линка пристига цялата омазана с диня. Класическата картинка с розови вадички до лактите и сочна капка на брадата. Седи неподвижна насред хола, а аз гледам ужасена как всеки момент тази капка ще капне. Пращам я да се мие, пък тя на свой ред се ужасява:
"Мамо! Не! Трябва ми сладкото!"
Разгадах я веднага :)
Oдеве Тони със своите невероятни нинджицу умения успя да хване с лапа муха в полет. Лина, да не остане по-назад също планирала да хване муха, само че с хитрост :D

Пикантини :)

Линка идва учудена и вика, "Мамо, защо хората ядат пикантна храна?"
Аз и обяснявам как 'на вкус и цвет таварищи нет', но тя си остава все така възмутена и казва, "Ама, как могат да я ядат като в нея е пикано?" :D :D :D

Ден на любовта или ден на нервирането?

Свети Валентин беше доста тегав ден за Линка. От сутринта стартира с мрънкане, така си и продължи. Аз се опитах да я развеселя като отбелязах, че в букварчето за днес има да оцветява сърца, тъкмо като за деня на любовта! Тя ми отговори "Мамо, на мен днес не ми е ден на любовта, а ми е ден на нервирането!" :) Сладурско :)
Одеве пихме топло мляко от истинска крава. Тя щастлива си отпи от млякото и каза "Мамо, днес вече ми е ден на любовта" :)

ошо

me: сънувах ошо

Tomi: и аз

(Глуп)Ачо :D

Мислех, че само моите деца са идеотчета, но явно това си е семейна черта. Доказва го един случай, който сестра ми ми разказа наскоро.


Семейството на сестра ми си имат любима реклама - на Технополис, с някакво роботче. Като я видят по телевизията винаги много и се кефят. Една вечер сестра ми почувствала как след време като сменят рекламата роботчето ще и липсва и казала "Ееех, как ще ми липсва тая реклама!". Големият и син, Ачо, се опитал да я успокои: "Няма страшно, мамо, ти ще я гледаш от Небето!!"....

Супер Любо

Напоследък, обхваната от широко разпространената зимна апатия, нямах много случки от този тип, дето осмислят живота на човек, но децата ми, без изобщо да подозират, ми върнаха усмивката.


Заиграли се бяха на някаква игра, в която Тони е голям батко на 18 години, а Линка му е майка, наскоро родила още едно бебе - Супер Любо - кръстено на баща ми (дядо Любчо). Бебето Супер Любо представляваше Линкината кукла Ивчо облечен с някаква червена рокля. Умирах си от смях, когато дочувах от кухнята разговор: "Мамо, къде е Супер Любо?", "Ами сложих го да спи на една голяма възглавница", или пък Линка да гука с оня глас, с който се говори на бебетата "Ивчооо" и после се поправя "Супер Любооо"


Децата ми са олигофрени....



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries