Преживелици

Тайният тефтер

Линка е добро дете. Наскоро ѝ пречех да си почисти стаята и намерих някакъв тефтер, който тя грабна от ръцете ми. Викам си, край! Почна се с тайните дневници! Вече не сме си доверени BFF-та! Какви ли ужасни секрети се кътат в тоя тефтер, зафичкан на дъното на задънено чекмедже в трета глуха? Сигурно са кошмарни, иначе нямаше да е потулен чак там! Явно всяка дума носи поквара, щом не ми се дава дори да надзърна...
Оказа се, че аз съм излишно мнителна идиотка със страхове, базирани изцяло на собственото ми тийнейджърство. Линка не само е чиста като сълзица на бебе ангелче, ами е и много по-thoughtful, отколкото аз някога съм била. Това бил тефтерът с коледните списъци. Тя, милата, си го води цяла година и когато някой случайно спомене на 12ти май, че си е харесал еди-какво си, то попада в списъка, за да бъде изпълнено. Така хем човекът се чувства специален и важен, хем Линка си има готови варианти, а не като мен 3 дни преди Коледа да си гризе ноктите и в паниката си да подарява абсурдни неща като ръчно изработен "талон за масаж". Сега вече като знам каква е тайната на готините подаръци... кого залъгвам? Наясно съм, че аз нямам нито нервите, нито постоянството да водя цяла година коледен тефтер. Тази година, обаче, моите подаръци също ще са яки, защото хитро ще поискам от нейното житце сбрано. И тя няма да откаже, нали все още сме си доверени BFF-та? ;)

Ултра-кратката история на Пепеляшка

От: Антон Перо
В ролята: Линка

Линка се мотае с вечерята. Тони я чака, за да прибере масата и току я подръчква. После изръсва:
- Линка, ако ти беше Пепеляшка, щеше много да се прецакаш!
Почва сам да си се смее. Ние го гледаме с интерес. Той обяснява:
- Ами представете си, че идва феята кръстница, превръща дрипите в рокля, тиквата в каляска и т.н. И Линка тъкмо се радва, че ще ходи на бала, и почва да се катери в каляската - хоп! Не си е изяла супата-а-а. Кеси Линка над супата, мрънка, мотае се и така става 12 часа. Роклята си се превръща пак в дрипи, ръцете си и стават пак черни от пепелта, празната каляска става на една разпльокана тиква, а конете са умрели от скука. Всичко навятъра.
:D

На края на вселената

Фифо пита баща си:
"Татко, София ли е по-близо до Черно море или Самоков?"
Баща му обяснява, че разликата е незначителна, но той настоява да знае. Накрая таткото заявява, че София е по-близо.
Няколко дни по-късно, на вечеря обсъждаме предстоящото пътуване до столицата. Фифо с надежда пита:
"Може ли утре като ходим в София да отидем и до Черно море? Моля, моля, моля!"
Ние разбираме от къде се е взело объркването и му обясняваме, че морето всъщност е много далече от столицата, на стотици километри. След това пояснение се връщаме към разговора си и Татко разказва как трябва да отиде до бар "Накрая на вселената" по работа.
Фифо нацупен си мърмори:
"До Черно море не може, ама на края на вселената можете да ходите..."
:D :D :D

Тревата винаги е по-зелена...

Отоплението на дърва си има своите романтични и екологични предимства, но постоянната занимавка не е едно от тях. Понякога (винаги) се случва през нощта печките да гаснат и сутрин стаите да се студени. Затова обикновено вечер преди лягане ги набумкваме с дърва с надеждата да оцелеят до зори.
В една студена, ветровита и снежна вечер аз набумквам печката в детската. Децата, които още не са заспали, се оплакват:
"Не, мамо, топло ни е!"
Аз поглеждам през прозореца към виелицата навън и се опитвам да ги вразумя като резонирам думите за гладните сомалийчета на покойната ми баба, с които ме убеждаваше да си изям вечерята. Разказвам им със сълзи на очи колко много деца по света, че и в България, няма къде да се скрият в зимната нощ и умират от студ.
Линка изобщо не е затрогната от прочувственото ми слово и със жален глас казва:
"Да, мамо, но има и деца, които умират от жега и това сме ние!!!" :D

Пътуване из детското въображение :)

На вечеря някак стана дума за това всички морета ли са еднакво солени и от какво зависи солеността им. Тони, шутът на семейството, заобяснява своята теория:
Тони: "Аз знам защо са солени. Защото Елоуа (Бог) си купува сол от дървените господи и я ръси от горе като сняг."
Ние: ХАХАХАХАХ
Тони: "Знаете ли как си ги представям аз дървените господи? Космос и сред него една планета, на която сушата е като Пангея, а пред нея една дървена кукла на конци дето подскача."
Ние: ХАХАХАХАХ
Линка: "Пък аз си представям дървения господ като едно дърво с очички, усмивка и много грозен нос. И то държи някакъв списък с мъдрости, дето са ги писали дървените философи."
Ние: ХАХАХАХАХ
Фифо: "Аз пък си го представям като един дървен вятър..."
Ние: "Дървен вятър???? Това пък какво е?"
След дълги обяснения и малко помощ от каката и баткото, лишените от логика възрастни най-после успяхме да зацепим що е то 'дървен вятър'. В някои книжки вятърът го рисуват като едни чертички със завъртулка накрая и на Фифо това му се е харесало като илюстрация за нещо безплътно.
Фифо: "...Дървен вятър дето обикаля нагоре-надолу и си клати главата, и има безкрааааайно дълга брада."
Линка: "А пък знаете ли аз как си представям 'You're welcome'?"
Ние (стъписани): ...
Възможно ли е изобщо човек да си представи такова нещо?
Линка (без да ни обръща внимание): "Представям си го като една червена ябълка разрязана на половинка. Но само едната половинка, другата я няма. Ябълката трябва да е червена и да се виждат семките."
Тони (едва я дочаква да се изкаже): "Аз пък си го представям като някакво зелено шампанско или водка(!?), на което пише 'You're welcome'."
Фифо: "Аз пък си го представям просто като едно голямо жълто Л."
Ние: ХАХАХАХ

Най-забавното нещо е да си говориш с децата :)

Мерни единици :)

Веднъж гостувахме на семейство, което притежаваше безкрайно интересния уред кантар. Децата му се зарадваха и само се качваха да се теглят. Аз ги оставих да се забавляват и се отдадох на сладки приказки с домакинята. По едно време Фифо пристигна много въодушевен и каза "Мамо, вече е 18 часа!" Аз започнах да се чудя какво ли съм му обещала за 18 часа, когато ми просветна, че часа изобщо не е 18! Поправих го, че часът всъщност е три следобед, или 15. Той моментално усети, че е неразбран и на свой ред ми заобяснява: "Не! 18 часа е! Преди малко се мерих на 'календара' и беше 17 часа, но сега съм ял семки и като се меря на 'календара' е 18 часа!"
:D

История за изядената вечеря

Напът за вкъщи спряхме да вечеряме в симпатична механа в райското селце Добърско. Препоръчвам го на всеки, който си спомня истинския вкус на доматите и краставиците! Освен с невероятната натурална храна, Добърско може да се похвали и с една от най-красивите гледки в България - от скалите над селцето се виждат три планини: Рила, Пирин и Родопите.
Половин час след заминаването ни от този земен рай, Тони се поинтересува кога ще вечеряме.
- Преди малко вечеряхме в Добърско - отговори съпругът ми.
Линка, която току-що бе започнала да слуша не схвана отговора.
- Кога ще вечеряме? - попита отново тя.
- Вече вечеряхме - повтори съпругът ми с лека досада.
Интереса на Фифо, който до този момент се занимаваше с нещо друго, също бе привлечен към разговора.
- Какво казваш за вечерята? - попита той баща си.
- ВЕЧЕРЯТА Е ИЗЯДЕНА! - отговори баща му, натъртвайки всяка дума.
Очите на Фифо се разшириха от учудване и той жално попита:
- Кой ни я е изял?!

За Мравките и Хората

Вярно си е, че съм много ангажирана, но ако някой очаква да правя паралел между живота на мама на трима и този на работливите същества от басните, сори за разочарованието.

Изобщо не разбрах как изгубих способността си да не забелязвам мравките. И то не само защото с пукането на пролетните пъпки къщата ми се изпълни с тези дребни гадинки. И не само защото децата непрекъснато привикват вниманието ми с "Мамо, виж, дали сме и троха, защо не я взе? Защо завива? Защо си мърда пипалата?" и други подобни въпроси от екзистенциално естество. Истината е, че се хващам коленичила на пода, преследваща под столове и маси пострадалата от метлата ми мравка, за да видя как, кога и дали ще се оправи. Кому са известни криволиците на мравка без пипало? Кой "изглажда" смачканата в бързината работливка? Заключавам, че мравките, особено ранените, следват някакви невидими пътища, някакви неосезаеми лечебни потоци, някакви безкрайно променящи се пътечки към по-хубавото. След успешно господстване над осем котки, смея експертно да твърдя, че същото важи и за тях, макар и между двата животински вида да няма нищо общо.

Не мога да не си направя извода, че животните виждат света много по-пълноценно от нас, хората. Да, знам, някои от тях го виждат черно-бял, някои разделен на толкова милиона части, на колкото са разделени очите им. За другото виждане говоря. За онова, което означава цялостно възприемане. Хомо сапиенсите виждаме перфектна визуална картина, с яснота, контраст и повече цвята, от колкото можем съзнателно да различим, но всъщност "виждаме" съвсем малка част от това, което е в действителност...

Лингвисти

Една вечер децата се бяха заиграли кротко в детската. Аз, като всяка нормална майка, за която тишината е знак за тревога, се притесних и наминах да ги разконспирирам. Попитах ги на какво играят, а те ми обясниха, че играели да 11 ДНК-та, които живеят в едно човече и говорят на СЛАДКОБЪЛГАРСКИ!
Аз: "На старобългаски?"
Те: "Нееее, на СЛАДКОбългарски! Ето така..."
Три гласчета забърбориха на чист български, но в тонове вариращи от втора до трета октава :)

Math

Линка чете задача:
"'Умаляемото е 20, умалителя е най-голямото едноцифрено число. Намерете разликата.' Хмммм, как да ги събера така, че да получа разлика????"



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries