Преживелици

Ултра-кратката история на Пепеляшка

От: Антон Перо
В ролята: Линка

Линка се мотае с вечерята. Тони я чака, за да прибере масата и току я подръчква. После изръсва:
- Линка, ако ти беше Пепеляшка, щеше много да се прецакаш!
Почва сам да си се смее. Ние го гледаме с интерес. Той обяснява:
- Ами представете си, че идва феята кръстница, превръща дрипите в рокля, тиквата в каляска и т.н. И Линка тъкмо се радва, че ще ходи на бала, и почва да се катери в каляската - хоп! Не си е изяла супата-а-а. Кеси Линка над супата, мрънка, мотае се и така става 12 часа. Роклята си се превръща пак в дрипи, ръцете си и стават пак черни от пепелта, празната каляска става на една разпльокана тиква, а конете са умрели от скука. Всичко навятъра.
:D

На края на вселената

Фифо пита баща си:
"Татко, София ли е по-близо до Черно море или Самоков?"
Баща му обяснява, че разликата е незначителна, но той настоява да знае. Накрая таткото заявява, че София е по-близо.
Няколко дни по-късно, на вечеря обсъждаме предстоящото пътуване до столицата. Фифо с надежда пита:
"Може ли утре като ходим в София да отидем и до Черно море? Моля, моля, моля!"
Ние разбираме от къде се е взело объркването и му обясняваме, че морето всъщност е много далече от столицата, на стотици километри. След това пояснение се връщаме към разговора си и Татко разказва как трябва да отиде до бар "Накрая на вселената" по работа.
Фифо нацупен си мърмори:
"До Черно море не може, ама на края на вселената можете да ходите..."
:D :D :D

Тревата винаги е по-зелена...

Отоплението на дърва си има своите романтични и екологични предимства, но постоянната занимавка не е едно от тях. Понякога (винаги) се случва през нощта печките да гаснат и сутрин стаите да се студени. Затова обикновено вечер преди лягане ги набумкваме с дърва с надеждата да оцелеят до зори.
В една студена, ветровита и снежна вечер аз набумквам печката в детската. Децата, които още не са заспали, се оплакват:
"Не, мамо, топло ни е!"
Аз поглеждам през прозореца към виелицата навън и се опитвам да ги вразумя като резонирам думите за гладните сомалийчета на покойната ми баба, с които ме убеждаваше да си изям вечерята. Разказвам им със сълзи на очи колко много деца по света, че и в България, няма къде да се скрият в зимната нощ и умират от студ.
Линка изобщо не е затрогната от прочувственото ми слово и със жален глас казва:
"Да, мамо, но има и деца, които умират от жега и това сме ние!!!" :D

Пътуване из детското въображение :)

На вечеря някак стана дума за това всички морета ли са еднакво солени и от какво зависи солеността им. Тони, шутът на семейството, заобяснява своята теория:
Тони: "Аз знам защо са солени. Защото Елоуа (Бог) си купува сол от дървените господи и я ръси от горе като сняг."
Ние: ХАХАХАХАХ
Тони: "Знаете ли как си ги представям аз дървените господи? Космос и сред него една планета, на която сушата е като Пангея, а пред нея една дървена кукла на конци дето подскача."
Ние: ХАХАХАХАХ
Линка: "Пък аз си представям дървения господ като едно дърво с очички, усмивка и много грозен нос. И то държи някакъв списък с мъдрости, дето са ги писали дървените философи."
Ние: ХАХАХАХАХ
Фифо: "Аз пък си го представям като един дървен вятър..."
Ние: "Дървен вятър???? Това пък какво е?"
След дълги обяснения и малко помощ от каката и баткото, лишените от логика възрастни най-после успяхме да зацепим що е то 'дървен вятър'. В някои книжки вятърът го рисуват като едни чертички със завъртулка накрая и на Фифо това му се е харесало като илюстрация за нещо безплътно.
Фифо: "...Дървен вятър дето обикаля нагоре-надолу и си клати главата, и има безкрааааайно дълга брада."
Линка: "А пък знаете ли аз как си представям 'You're welcome'?"
Ние (стъписани): ...
Възможно ли е изобщо човек да си представи такова нещо?
Линка (без да ни обръща внимание): "Представям си го като една червена ябълка разрязана на половинка. Но само едната половинка, другата я няма. Ябълката трябва да е червена и да се виждат семките."
Тони (едва я дочаква да се изкаже): "Аз пък си го представям като някакво зелено шампанско или водка(!?), на което пише 'You're welcome'."
Фифо: "Аз пък си го представям просто като едно голямо жълто Л."
Ние: ХАХАХАХ

Най-забавното нещо е да си говориш с децата :)

Мерни единици :)

Веднъж гостувахме на семейство, което притежаваше безкрайно интересния уред кантар. Децата му се зарадваха и само се качваха да се теглят. Аз ги оставих да се забавляват и се отдадох на сладки приказки с домакинята. По едно време Фифо пристигна много въодушевен и каза "Мамо, вече е 18 часа!" Аз започнах да се чудя какво ли съм му обещала за 18 часа, когато ми просветна, че часа изобщо не е 18! Поправих го, че часът всъщност е три следобед, или 15. Той моментално усети, че е неразбран и на свой ред ми заобяснява: "Не! 18 часа е! Преди малко се мерих на 'календара' и беше 17 часа, но сега съм ял семки и като се меря на 'календара' е 18 часа!"
:D

История за изядената вечеря

Напът за вкъщи спряхме да вечеряме в симпатична механа в райското селце Добърско. Препоръчвам го на всеки, който си спомня истинския вкус на доматите и краставиците! Освен с невероятната натурална храна, Добърско може да се похвали и с една от най-красивите гледки в България - от скалите над селцето се виждат три планини: Рила, Пирин и Родопите.
Половин час след заминаването ни от този земен рай, Тони се поинтересува кога ще вечеряме.
- Преди малко вечеряхме в Добърско - отговори съпругът ми.
Линка, която току-що бе започнала да слуша не схвана отговора.
- Кога ще вечеряме? - попита отново тя.
- Вече вечеряхме - повтори съпругът ми с лека досада.
Интереса на Фифо, който до този момент се занимаваше с нещо друго, също бе привлечен към разговора.
- Какво казваш за вечерята? - попита той баща си.
- ВЕЧЕРЯТА Е ИЗЯДЕНА! - отговори баща му, натъртвайки всяка дума.
Очите на Фифо се разшириха от учудване и той жално попита:
- Кой ни я е изял?!

За Мравките и Хората

Вярно си е, че съм много ангажирана, но ако някой очаква да правя паралел между живота на мама на трима и този на работливите същества от басните, сори за разочарованието.

Изобщо не разбрах как изгубих способността си да не забелязвам мравките. И то не само защото с пукането на пролетните пъпки къщата ми се изпълни с тези дребни гадинки. И не само защото децата непрекъснато привикват вниманието ми с "Мамо, виж, дали сме и троха, защо не я взе? Защо завива? Защо си мърда пипалата?" и други подобни въпроси от екзистенциално естество. Истината е, че се хващам коленичила на пода, преследваща под столове и маси пострадалата от метлата ми мравка, за да видя как, кога и дали ще се оправи. Кому са известни криволиците на мравка без пипало? Кой "изглажда" смачканата в бързината работливка? Заключавам, че мравките, особено ранените, следват някакви невидими пътища, някакви неосезаеми лечебни потоци, някакви безкрайно променящи се пътечки към по-хубавото. След успешно господстване над осем котки, смея експертно да твърдя, че същото важи и за тях, макар и между двата животински вида да няма нищо общо.

Не мога да не си направя извода, че животните виждат света много по-пълноценно от нас, хората. Да, знам, някои от тях го виждат черно-бял, някои разделен на толкова милиона части, на колкото са разделени очите им. За другото виждане говоря. За онова, което означава цялостно възприемане. Хомо сапиенсите виждаме перфектна визуална картина, с яснота, контраст и повече цвята, от колкото можем съзнателно да различим, но всъщност "виждаме" съвсем малка част от това, което е в действителност...

Лингвисти

Една вечер децата се бяха заиграли кротко в детската. Аз, като всяка нормална майка, за която тишината е знак за тревога, се притесних и наминах да ги разконспирирам. Попитах ги на какво играят, а те ми обясниха, че играели да 11 ДНК-та, които живеят в едно човече и говорят на СЛАДКОБЪЛГАРСКИ!
Аз: "На старобългаски?"
Те: "Нееее, на СЛАДКОбългарски! Ето така..."
Три гласчета забърбориха на чист български, но в тонове вариращи от втора до трета октава :)

Math

Линка чете задача:
"'Умаляемото е 20, умалителя е най-голямото едноцифрено число. Намерете разликата.' Хмммм, как да ги събера така, че да получа разлика????"

о.О

Тони: "Мамо, ти като си била малка, казвала ли си 'кладенец'?"
Аз: "Мииии... да"
Той: "Колко пъти?" о.О



 
 

This web site is powered by Drupal and K2
Hosted by Online Trading Ltd.
RSS Entries